2. Възникване и развитие на международната закрила на интелектуалната собственост.

МЗИС възниква през 19 в., като се счита, че първият международен договор, поставящ основата на този процес е Парижката конвенция. В исторически аспект подписването на такъв акт винаги е предшестван от ред други събития.
Първите договори в областта на индустриалната собственост са тези, които Прусия подписва с различните държави от Германската конфедерация. Тези договори се подписват в периода 1827-29 г. и поставят основите на международното договорно право.
Не може да се говори за международноправна закрила на интелектуалната собственост ако не се спрем на развитието на авторскоправната закрила и изобретателството. Последното е по-старо като процес в човешката история в сравнение с авторското право.
Формиране на световната патентна система хронологично е първа.
За правна закрила може да се говори едва тогава, когато правото установява закрила по отношение на даден обект. Това може да стане при спазване на определени предпоставки.
Още в най-дълбока древност човекът усъвършенства оръдията на труда и започва да използва природните сили за своите потребности. Още в древността законодателството не съдържа регламентация на техническите усъвършенствания както и в Древния Рим.
Въпреки, че и тогава са съществували редица изобретения, свързани с военни действия, строеж на градове и пътища. Още в древността са открити първите марки - на грънчарите.
По време на феодализма производствените отношения се характеризират със затворено натурално стопанство. Става отделяне на занаятчийството и търговията от селското стопанство и първия бум в областта е създаването на книгопечатането в Страсбург. Още в този период монарсите са давали привилегии на различни търговци за внос и износ на стоки на определена територия – т.нар. период на привилегии. Така се стига до първия патентен закон във Венеция, като авторът получава правен монопол да използва изобретението си, ако то е ново, на територията на венецианската република и това се случва през 1474 г. Този акт регламентира и срокът на правна закрила – 6 години.
По-късно в Англия е създаден актът на монополите, който регламентира защитния документ – патентът, издаван за срок от 14 години. След това Франция приема патентен закон, после САЩ, Германия, Русия (1833 г.).
Изобретенията, като най-стар и добре регламентиран обект, трябва да са свързани с материалното производство и непременно трябва да намерят реализация в конкретна промишлена стока. Често тези стоки, в които са инкорпорирани технически решения се разпространявали не само на националния, но и на международния пазар и затова възникнала необходимост да се регламентират правата във връзка с тези обекти.
Така се стига до приемането на Парижката конвенция през 1883 г., като тя се нарича Конвенция за закрила на индустриалната собственост. Приема се, че тя е първия международен акт в тази област.

Развитие на закрилата на авторското право
За пръв път за такива обекти се спомената в античността, като в Древна Гърция и Рим се е говорело за произведение на духа. Разграничавали са се материалната и духовната страна на произведението.
Кирил Дориус предоставил записките си на издател, за да ги издаде и продаде и се смята, че това е един от първите издателски договори.
Цицерон е сключвал договори със своя издател Атик и това е най-старият издателски договор в човешката цивилизация. От древността авторските права започват да се утвърждават и развиват.
В древността имало принцип, че трябва всеки известен автор да се сдобие с меценат, който да го спонсорира и това се считало за най-важната стъпка на автора.
През средновековието започнала литературна дейност в манастирите и така името на преписвача се поставяло наред с автора, но той не получавал никакво възнаграждение. Така, че е рано да се говори за закрила на авторското право.
Преломът настъпва с откриването на книгопечатането в 1440 г., когато се поставя началото на съвременното авторско право.
Издателите поемали риска да отпечатат произведение, когато са сигурни, че ще могат да го разпространят.
Печатарите и издателите получили много привилегии, което е характерно за този период.
През втория период превес се дава на правата на издателите и едва през Ренесанса се появяват т.нар. авторски привилегии, които поставят началото на авторското право в днешния смисъл на думата.
За пръв път авторска привилегия е учредена във Венеция през 1486 г. в полза на автора, като само той е можел да оправомощи издателя да възпроизведе и разпространи неговото произведение.
През 16 в. са известни и т.нар. териториални привилегии, т.е. издаването на едно произведение можело да стане само в даден град, като никой нямал право да го издава.
Началото на обективното авторско право се поставя в Англия със Закона на Ана Стюарт, с който за пръв път се регламентира закрилата на авторските произведения. Тогава се закриляли предимно литературните произведения – авторските права започнали да се наричат права на авторите или авторски права.
Авторските права имат териториален характер и възникват и се закрилят на територията на съответната страна, чиито гражданин е авторът или където е извършена първата публикация на произведението.
В международен аспект, първите международни договори са двустранни (Прусия). После се сключват такива между различните европейски държави.
Така се стига до сключването на Бернската конвенция през 1886 г. Тя е подписана в Берн и урежда закрилата на литературните и художествените произведения. За пръв път в нея се прави опит да се регламентират обектите – произведенията на литературата, науката и изкуството.

Развитие на българското авторско и патентно право
Сцената на правна закрила на изобретенията, марките и обектите на авторското право възниква едва след освобождението на България от турско робство, като първата норма, отнасяща се до защитата на авторското право е включена в първия Наказателен закон от 1896 г. и се отнася до контрапакция (нарушение на авторското право) и плагиатство, т.е. това са първите престъпни състави, уредени в нашето законодателство. А в Търговския закон, по-късно, е регламентирано авторското право.
Първия закон за авторското право и първия патентен закон са приети през 1921 г., с което се удовлетворяват изискванията на Ньойския договор.
Оттогава България се присъединява към Парижката и Бернската конвенция. Първият закон за марките е приет през 1893 г.
Така се създават основите за икономическото развитие и за влизане на чужди капитали.
След Втората св.в. развитието на българското авторско право следва съветския модел и във всички области на културата се налага държавния монопол. Всички авторски договори бяха планово регулирани. Едва след приемането на новото законодателство отново се регламентира патентното право и авторското право.
Законът за авторското право и сродните му права, тогава, е направен по образец на испанския закон. На много високо ниво е бил и патентния закон.