28. Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата.

Правата и задълженията възникват с раждането /осиновяването/, императивно определени в закона.
Субекти на правоотношението са:
- Родител - Рожден родител – майка и баща с установен произход на детето от тях и Приравнен на родител е осиновителят и при двата вида осиновяване.
- Детето – става дума само за ненавършили пълнолетие деца - Родното дете и Осиновеното дете.
Лица, които нямат качеството на родители – чл. 122(3) СК. Това са т.нар. втори баща и втора майка – съпруг на родител, който не е осиновил детето. Те обаче имат задължение за помощ при осъществяване на родителските задължения. Ако съдействие не се оказва, това ще бъде неизпълнение не към детето, а неизпълнение в рамките на съпружеското правоотношение.
Титуляри на родителските права и задължения. Това са родителите, когато са двама и двамата са титуляри. Всеки от тях притежава съвкупността от родителски права и задължения изцяло.
Естество на родителските права и задължения. Родителските права са от категорията на абсолютните субективни права, защото титулярът на правото може да го реализира без чуждо съдействие; От всички правни субекти се очаква да не противодействат при осъществяване на правата му.
-съща така са Притезателни и непритезателни; Непрехвърлими – недопустим е отказ, но е възможно отнемането им по съдебен ред
Родителски задължения. Те съществуват в рамките на едно относително правоотношение с детето. То е оправомощен субект на правото да бъде възпитавано, да живее с родителите си, да бъде представлявано от тях. Принудително изпълнение на родителските задължения е невъзможно. При неизпълнение обаче има санкция – така че наистина става дума за субективни права и съответстващи им правни задължения.
Права и задължения на родителите.
Според чл. 125(1) СК следват следните права и задължения на родителите:
-Да се грижат за децата си – за физическото, умственото, нравственото и соц.развитие, образавание и неговите лични и имущ.интереси.
-Да ги възпитават – тук се включва участие в духовното формиране на детето, формира възгледите, без да използва насилие.
-Да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол на непълнолетното дете.
Чл. 126, СК – право и задължение за съвместно живеене. Има се предвид до навършването на пълнолетие. Чл. 126(2) СК допуска отклонение от това правило при наличието на важни причини – те могат да бъдат от всякакъв характер /например лоши отношения между родител и дете/. Характерът на правото на съвместно живеене е ясно подчертан във второто изречение на разпоредбата на чл. 126(2) СК при отклонение от това задължение на детето, РС по местожителството, след като го изслуша, издава заповед за връщането му при родителите. Налице е едно административно производство. Заповедта подлежи на изпълнение по административен, а не по съдебен ред. Съдът следва при издаването й да анализира конкретната ситуация, за да провери дали са налице причини детето да не живее при родителите си.
Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете/да оказва попечителско съдействие – чл. 129 СК-Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия самостоятелно – да сключват определени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди; да разполагат с това, което са придобили със своя труд. За извършване на всички останали правни действия е необходимо попечителско съдействие на родител. Родителските права и задължения може да се упражняват заедно и поотделно от всеки от родителите, а при противоречие между интересите на родителя е детето се назначава особен представител.
Ограничения на представителната власт – чл. 130 СК. Принципът е, че родителите представляват децата си и им оказват попечителско съдействие само в техен интерес. Ограниченията се отнасят до правни действия, които биха могли да накърнят този интерес.
1)Чл. 130 (3) СК – всякакви разпоредителни действия с имуществото на детето се извършват с разрешение на РС. Законът изброява някои разпоредителни действия, без това изброяване да е изчерпателно. Разрешителният режим за разпореждане се отнася както до недвижими, така и до движими вещи. Това правило намира практическо приложение най-вече, когато за извършване на сделката е необходима специална форма – нотариална форма или нотариална заверка на подписа. Разпоредителна сделка, сключена без разрешение на РС е унищожаема на основание на чл. 27 ЗЗД, защото представителят на недееспособния не е спазил изискванията, установени за сключване на договора.
Съдът следва да даде разрешение, само при наличие на нужда – потребност на детето, която следва да бъде задоволена, или при очевидна полза за него – от сделката ще последва облага, която ще бъде значителна. Втората хипотеза е доста нереалистична – би следвало да се посочи като изискване, сделката да не уврежда интересите на детето. При преценка на нуждата следва да се изходи от детето, чиято е вещта.
2)Чл. 130(4) СК – с тази разпоредба се обособяват изрично определени разпоредителни действия, за които законът смята, че по определение не са в полза на детето. В случая не е необходима съдебна преценка – дарение, отказ от права, даване на заем, обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека, поръчителство. Според Станева и тази разпоредба търпи сериозна критика, защото може да се окаже, че такава сделка може да носи изгода.
Задължение за даване на издръжка – това е само задължение, не е право.
Особени права на детето – Закон за закрила на детето. В по-голямата си част тези права се основават на разпоредби от Конституцията, НК:
-Право на закрила – тя следва да се осигури от родителят , административни органи – специализирани служби за обществено подпомагане към общините и създадените към тях отдели за закрила на децата; полицейските органи; съдът – в предвидени случаи, с определени процедури.
-Закрила срещу насилие.
-Свобода на вероизповеданието – до 14 г. възраст формата на вероизповеданието се определя от родителите/настойниците. Между 14 и 18 г. възраст тя се определя по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не бъде постигнато, детето може да се обърне чрез отделите за закрила на децата към РС.
-Право на участие на детето в определени процедури – детето следва да бъде изслушано в административни и съдебни производства, които се отнасят до неговите права, освен ако изслушването няма да е срещу неговите интереси. За дете, което не е навършило 10 г., се предвижда възможност да бъде изслушано – решението на съда дали да изслуша детето или не следва да бъде мотивирано. Този текст се отразява на някои разпоредби от СК. В случаите, когато съдът следва да прецени дали да изслуша деца между 10 и 14 г., такава преценка вече не се прави, изслушването е задължително.