24. Осиновяване.

глава 8 чл. 77-121 СК
Предмет на уредба :
- материалноправни условия
- реда за допускане на осиновяване (производството се урежда не в ГПК, а в СК)
- действие на осиновяването
- основания и ред за прекратяване на осиновяването и последиците му
- особените правила при международни осиновявания
Хагска конвенция за защита на децата от 1993 г. – ратифицирана от България 2002 г.
Понятие – adoptio – правен акт, по силата н който между 2 лица се създава правно отношение наподобяващо на това между родител и дете, поради което още древните римски юристи създават максимата – Осиновяването наподобява природата.
Осиновяването се употребява в българското законодателство в 2 правни значения :
- ю.ф. от който възниква юридическо правоотношение – от гледна точка на своята природа осиновяването е от смесените фактически с-ви, които включват гражданско-правен елемент, както и съдебно-охранителен елемент, който се състои в конститутивно съдебно решение за уважаване на искането за осиновяване- чл. 77 СК. Не превръща осиновяването в договор, нито в множество правни сделки на лицата. Чл. 182 НК. Осиновяването не е способ за установяване на произход. То е ю.ф., от който възникват семейни отношения. То е изкуствена правна връзка, т.е. както се създава така се и прекратява.
Съдебните решения за допускане на осиновяване са винаги и само с действие за напред (ex nung) чл. 109 СК
- правната последица – поражда въз основа на влязло в сила решение на ОС. Осиновителното правоотношение наподобява на правоотношението родител-дете. Кръгът на лицата които са в отношение на родител-дете зависи от типа на осиновяване, дали осиновяването е пълно или непълно.