20. Международно-правна закрила на авторското право. Бернска конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството – обща харектиристика.

Първият международен договор в областта на авторското право е Бернската конвенция от 1886 г.
Исторически има ред обстоятелства, довели до приемането и подписването на този международен договор.
Първата стъпка в областта на защита на авторското право са сключените договори (1827-26 г.) между Прусия и останалите държави от германската конфедерация. По-късно такива договори сключват и други държави.
Конвенцията е изменяна многократно и България се присъединява към нейната редакция от 1971 г.
Конвенцията регламентира обектите на авторското право - произведения на литературата, науката и изкуството.
Принципи, приети от Бернската конвенция:
Авторските права се регламентират от законодателството на държавата, където съответното произведение е публикувано за пръв път и в случая това е и приложимия закон.
Авторскоправната закрила, възникнала в една страна-членка на Бернската конвенция се признава и по отношение на другите страни-членки. Но когато става въпрос за закрила на авторските права извън територията на държавата, където са възникнали, приложим ще бъде законът на държавата, в която се търси закрила.
Бернската конвенция, за пръв път, регламентира и случаите на свободно използване на авторските произведения.
Но най-важните принципи на конвенцията са принципите на асимилация и принципът минималната закрила
Чл. 5, ал.1 от конвенцията – принцип на асимилация – означава изравняване на положението на чужденците, носители на авторски права с това на собствените граждани, без изискване за спазване на каквито и да било формалности, а само по силата на конвенцията.
Това означава, че държавите, които са установили във вътрешното си право високо равнище на закрила, трябва да предоставят закрила в идентичен обем и по отношение произведенията на граждани, които са от държави, предоставящи по-малък обем на закрила. Принципът за асимилация не трябва да се тълкува буквално, изхождайки само от авторскоправната уредба, а тук трябва да се имат предвид и нормите, включени в цялото законодателство. Напр,тук влиза административно наказателната закрила, нормите на Гражданското право и др.
Закрилата, която се установява по Бернската конвенция е неприложима тогава, когато е налице изпълнение на авторски договори.
По отношение на този принцип има 2 изключения:
1. Когато става въпрос за правата, които следват по силата на самата конвенция – правото на авторство, например.
2. Когато се сравняват сроковете на закрила в страната на произхода и в страната, в която се търси закрила. Независимо, че срокът на закрила в страната, в която се търси тя е по-дълъг, приложим е срокът, регламентиран в страната на произход
Принципът на минималната закрила – изразява се в следното: всяка страна-членка на конвенцията е длъжна да установи минимална конвенционна закрила по отношение на чуждите граждани и то независимо от обстоятелството дали тази държава предоставя на собствените си граждани същия кръг от права.
Този принцип се нарича още „право на чужденците” и той има за цел да уеднакви вътрешните законодателства на различните страни-членки.