20. Протестиране на менителнични ефекти.

Както има 2 вида предявяване, така има и 2 вида протест:
1) поради неприемане (отказ за приемане);
2) поради неплащане.
Протестът е официален свидетелстващ документ, издаден от нотариус, доказващ редовното предявяване и отказът да се приеме или плати менителницата. Протестът замества предявяването. За протеста има нотариална такса от 1 или 0.5% върху сумата по менителницата. Самото създаване на този документ се предхожда от охранително производство с компетентен орган нотариус, като местокомпетентен е нотариусът по мястото на плащане или приемане. Протестът може да стане извън работното място и работното време на нотариуса. Протестът се прави от лицето, което има право да предяви менителницата за приемане или за плащане.
Нотариусът извършва следните действия:
1) Проверка за пречки за предявяване;
2) Представяване на самата менителница на платеца и искане да бъде приета или да се плати;
3) При отказ, нотариусът трябва да създаде протестен документ, който се вписва в нотариалните книги.
Протестът трябва да има съдържанието по чл. 502 ТЗ:
1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;
2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;
3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;
4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество - означение от кого, за кого и как е било дадено то;
5. място и дата на извършването на протеста;
6. подпис и печат на нотариуса. Протестът се отбелязва и върху менителницата.
За извършването на протеста има преклузивни срокове – ако е поради неприемане в предвидения за приемане, ако е за неплащане в един от 2 та присъствени дни след падежа.
Протестното производство е скъпо и затруднява менителничните кредитори. За това законодателят предвижда, че при специална уговорка в менителницата – “без протест” или “без разноски” приносителят се освобождава от необходимостта да извърши протеста, но не и от необходимостта да извърши предявяване за приемане или плащане. Ако уговорката е въведена от издателя не е нужен протест спрямо който и да е от менителничните длъжници, уговорката може да се въведе и от всеки отделен джирант или авалист и в тази хипотеза засяга само неговата отговорност.
Ако не бъде извършен протеста, без да има уговорка за това, се губят регресните права. Те също биват 2 вида:
1) регресни права поради неприемане – изразяват се във възможност приносителят да иска от всички останали длъжници по менителницата обезпечение, което да е достатъчно да покрие сумата по менителницата;
2) регресни права поради неплащане – изразяват се във възможност приносителят да иска плащане от всеки един от менителничните длъжници.