2. Понятие и историческо развитие на нотариални удостоверявания.

Нотариалните удостоверения са официални писмени свидетелстващи изявления на орган с нотариална компетентност, издадени в кръга на възложените от държавата правомощия и по ред установен от закона, които удостоверяват с обвързваща материално доказателствена сила удостоверените с тях частноправно изявления и др правно релевантни обстоятелства. Чрез НУ нотариалният орган свидетелства за факти, които са били възприети непосредствено от него или са се осъществили с негово участие.
Нотариалните удостоверявания се х-рат с няколко съществени признака:
1. Нотариални са само тези удостоверявания, които изхождат от орган с нотариална компетентност – разполага с публичното субективно право да засвидетелства в предвидената от закона форма и ред правно релевантните факти, обстоятелства, а по изключение и субективни права, изброени в чл.569 ГПК. Самото понятие орган с нотариална компетентност включва нотариусите по чл.2 ЗНот, както и лицата с ограничена и специална нотариална компетентност.
2. НУ по същността си са изявления за знание на нот орган. Те не представляват волеизявления, насочени към пораждане, изменения, или прекратяване на гражданско правни последици. Те не са сделки. Нотариусът удостоверява факта на сключване на сделката. НУ са официални твърдения на нотариалния орган. Предмет на НУ са само правно релевантни факти и обстоятелства. Само в един случай нотариусът удостоверява правни последици от някакъв осъществил се в миналото ЮФ, но констатира породените от него правни последици в патримониума на молителя. Това е хипотезата на констативните НА. Т.е. по изключение нотариусът засвидетелства правните си изводи относно наличието на субективното вещно право. Предмет на НУ могат да бъдат само частноправни изявления на лицата. Властнически актове не се удостоверяват.
3. Нотариусът съставя документа за сключваната пред него сделка, за извършеното пред него правно действие, завещание и т.н. Към документирането на сделката трябва да се добави документиране на собственото удостоверително изявление на нотариуса, че тези факти и обст-ва са се осъществили по начина засвидетелстван от нотариуса.
4. НУ са формални актове. За действителността на НУ е нужна писмена форма. Документът материализиращ НУ е по естеството си винаги и само удостоверителен (свидетелстващ) писмен документ. Правното значение на квалифицирането на нот документи като свидетелстващи се проявява в две насоки: 1) с оглед на възможните пороци на документа и 2) с оглед на специфичните правни последици на НУ. С оглед на възможните правни пороци на документа за разлика от диспозитивните документи, които могат да бъдат засегнати от един единствен порок, а именно неавтентичност, свидетелстващите документи могат да бъдат засегнати, както от неавтентичност, така и от неверност на материализираното изявление. Неверните не са нищожни. Разкриването на неверността ще доведе до отпадане на обвързващата материално доказателствена сила.
Доказателствена сила на НУ – определена с императивни правни норми и не може да бъде изменяна с извънпроцесуални или процесуални споразумения между страните в гражданския процес. Като официални свидетелстващи документи нотариалните документи доказват с обвързваща сила, че удостоверените в тях обстоятелства са се осъществили в правния мир именно по начина, засвидетелстван от нот орган. Тази доказателствена сила се проявява спрямо всички. Проявлението на тази обвързваща доказателствена сила на документите, изходящи от нотариуса е обусловено от 3 кумулативно посочени от закона предпоставки:
1. Издателят на документа трябва да е орган с нотариална компетентност;
2. Документът да е издаден в кръга на материалната компетентност на нотариалния орган;
3. Документът да е издаден при спазване на правилата за съответното нотариално производство.
Формалната доказателствена сила – материализираното в тях удостоверително изявление на нотариуса произхожда именно от нотариуса, подписал документа. Обхващат се още и датата и мястото на издаване на документа.
Правното съдействие, давано чрез нотариални удостоверявания се състои: Или в създаване на квалифицирана форма за действителност на една гражданско правна сделка; Или в създаване на автентично и безспорно доказателствено средство за осъществяване на един ЮФ; Или в създаване на форма за противопоставимост на гражданско правен акт спрямо трети лица. В определени от закона случаи НУ са основания за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК.