1. Възникване на международното трудово право

Международното трудово право е нов клон на международното публично право. Неговото начало поставя създадената през 1919 г. Международна организация на труда. Исторически то следва възникващите през XIX век национални трудови законодателства.
Идеята възниква оше в началото на XIX век. Пръв до нея достига английският фабрикант и социалист-утопист Роберт Оуен. Един от инициаторите на Закона за ограничаване на работното време на децата от 1819 г., през 1818 г. той отправя две обръщения към държавите от Свещения съюз, в които ги призовава да вземат мерки за подобряване съдбата на работниците.
Няколко години по-късно (1830—1833 г.) идеята се подема от англииския парламентарист Чарлз Хиндли. По повод на обсъжданите законопроекти за намаляване на работното време за децата на 10 часа, той предлага закрилата на детския труд да се уреди в международни договори, за да се предпази английската индустрия от конкуренцията на континенталните европейски и други държави.
Във Франция идеята за международна закрила на труда се подема и развива в средата на XIX век от елзаския индустриалец Даниел Льо Гран. Той призовава френското правителство и правителствата на главните европейски държави за сключване на международни договори за закрила на труда и приемане на „международен закон за труда".
Възникнала в надалото на XIX век, международната закрила на труда е дълбоко хуманна идея. Нейни изразители са утописти и филантропи. Тя не е довела до реални практически резултати. Но веднъж появила се, е печелела привърженици.
Организираното работническо движение е „естествената социална среда", в която международната закрила на труда намира благоприятна почва, за разпространение.
Широка подкрепа тя намира в създадения през 1864 г. в Лондон Първи интернационал под ръководството на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Той обединява работнически организации национални секции ожевропейските държави — Англия, Франция, Германия, Италия, Дошла, Ирландия и др. Негова основна цел е освобождаването на наемния труд от експлоатацията на капитала. Сред основните искания, които Първият интернационал издига, са и международно ограничаване на работния ден, ограничаване на използуването на женския и детския труд и др.
През 1897 г. в Брюксел се свиква Международен конгрес по трудово законодателство. В него участвуват учени — професори юристи, икономисти, лекари, социолози, както и служители от държавната администрация по труда — инспектори по труда и др. На конгреса се обсъжда необходимостта от създаването на обществен международен орган по трудово законодателство и се избира работна комисия за учредяване на Международна асоциация за законова закрила на труда. Такава асоциация се създава от представители на 7 европейски държави (Франция, Италия, Швейцария, Белгия и др.). Тя предприема научни изследвания на трудовото законодателство с цел да се изработят предложения и приемат международни мерки за подобряване на съдбата и условията на труд и живот на трудещите се по такива важни въпроси като: забрана на нощния труд на жените, забрана на употребата на белия фосфор в кибритената индустрия и др.
Първата официална стъпка в тази насока е Конференцията в Берлин през 1890 г., свикана от германския император Вилхелм II. Конференцията се провежда от 15 до 29 март 1890 г. с участието на 13 държави, между които: Германия, Австроунгария, Белгия, Франция, Великобритания, Италия, Норвегия, Швеция, Швейцария и др. В дневния й ред са . включени 6 въпроса: 1. Работата в мините; 2. Неделната почивка; 3. Детския труд; 4. Младежкия труд; 5. Труда на жените; 6. Мерки за изпълнение на приетите решения.
Целта на Конференцията е била да се направи преглед на състоянието на националните законодателства по обсъжданите въпроси. Конференцията това е и направила. Що се отнася до последния въпрос от дневния й ред, между държавите-участнички са се очертали сериозни различия. След продължителни обсъждания е приет германският вариант, според който всяка държава възлага контрола за изпълнение на приетите решения „на достатъчен брой специално квалифицирани национални чиновници, независими от работодателите и синдикатите". Държавите се договарят такива конференции да се провеждат периодично, за да обменят мнения и опит по приетите мерки и тяхното изменение и допълване.
Следващата важна стъпка са проведените през 1905—1906 и 1913 г. конференции в Берн, свикани по инициатива на швейцарското правителство. Първата от тях е проведена през май 1905 г. с участието на 15 държави, между които и държавите, участвува- ли в Берлинската конференция през 1890 г. Включените в дневния й ред въпроси отново са продиктувани от международната конкуренция и се отнасят до забрана на нощния труд на жените и на употребата на белия фосфор в кибритената индустрия.
Окуражено от постигнатите резултати, швейцарското правителство замисля свикването на трета международна конференция. Подготовката й се поема от Международната асоциация за законова закрила на труда. В дневния й ред са включени въпросите за забрана на нощния труд на младежите и установяване на 10- часов работен ден за жените и младежите. Конференцията е насрочена за м. септември 1914 г. и е имала всички изгледи за успех. Но един месец по-рано избухва Първата световна война и провеждането й е осуетено .
Трябвало е да изминат още 5 г., за да приключи войната и да се подновят отново усилията за създаваме на международна закрила на труда. Този път те завършват с внушителен успех: създавалото на Международната организация на труда.