1. Понятие, развитие, източници и принципи на българското семейно право.

В съвременната правна лексика терминът семейно паво се употребява в три смисъла:
- като част от обективното право –
- като клон на правната наука;
- като учебна дисциплина.
Семейното право е систематизирана съвкупност от гражданскоправни норми групирани в институти, които уреждат равнопоставени имуществени и неимуществени отношения породени от щриди факт на брака, родство осиновяване и настойничество и попечителство. Този извод правим въз основа на чл.1 СК, който очертава предмета на правно регулиране на СК. Семемйното право урежда вид граждански правоотношения между физически лица с оглед на техни специфични правни качества – дете, съпруг, баба, дядо. Семейното право урежда не изобщо гражданските правоотношения, а такива които са възникнали само от сключване на брак и въз основа н абрак, родства осиновяване настойничество и попечителство. като клин н правната наука СП е система от научни знания които са посветени на семейно правните институти.
- говори се за семейни права съответно за семемйни задължения като вид субективни права. в това си значение понятието СП обхваща:
# съпружеските права и задължения
# правата и задъл между родители и деца
# права и зад по страните на осиновит акт
# правата и задълженията по семейноправното отношение за издръжка.
Новият СК за първи път урежда правото на брак и на семейство. Никой от предните кодекси не съдържа текста на чл.3 СК. По външни белези това право на брак и на семемйство прилича на абсолютно неимуществено субективно право - правото на личен живот. на правото на брак и на семейство противостои задължението на всички трети лица да зачита това право /това е нон фацере/. Съдържанието на това право се образува не от конкретни правомощщия, а от една абстрактна правна възможност на лицето да сключи брак при спазването на гл.2 ск. ПРАВОТО НА БРАК И СЕМЕЙСТВО е еднопорядково не с конкретните субективни права а с правото на наследяване по смисъъла на чл.17 КОНституцията /това е абстрактна правна възможност/.
констатации за чл.3 СК -
- правото на брак и семейство не може да се кфалифицира като семейно субективно право защото то не възниква от никои от юридич факти на чл.1 СК. по естеството си това прсаво е елемент от съдържанието на правоспособността на физическите лица защото представлява обща правна предпоставака за придобиване на права и задължения чраз гл.2 СК. т.е. основата на мястото на това право е на чл. ЗЛС. това не е семейно субективно право.
Проблемът за мястото на СП в системата на обективното право на РБ:
това е стра проблем. той се всежда до това дали СП е самост частноправен отрасъл редо с гражд, с трудовото, тръговското или е дял на бълг гражданско право наред с вещното, с наследственото. има две становища:
- според проф Н. Меворах, проф Ненова, акад Василев СП е самост клон на частното право на РБ - стои извън системата на ГП. аргументи:
# за разлика от ГП което регулира равнопоставени отношения предмет на регулиране на СП са; лични неимуществени отношения. те са тясно свързани с неимуществените. характерно за сем отнош е че те се градят на основата на лична привързаност, че в тях преобладават нравствено етични моменти много от които не се поддават на правно регулиране. правата и задълженията подлежат на регулиране от обичая и традицията, не се определят от закона. когато нормите на СП регулират имуществени отниошения между съпрузи регламентацията се отклонява от регламентацията на гражданските правоотношения. еквивалетната възмездност не се прилага при семейните отношения. например аз да му изпера чорапите и да му искам два лева а той да ми смени рушката ми иска три лева.
# наличието на самост спец кръг правопораждащи юридически фактиот които възникват семейните отношения. В ГП отношенията между субектите възникват от договори и др.
# традционно наличие на семейноправна кодификация. наличието на СК е достатъчен принцип за осбособеност на СП от частното право.
# параграф 1 от допълнителните разпоредби на стария СК - тя не допуска пряко прилагане за неуредени отношения норми на гражданските разпоредби, а само ако не противоречат на СК.
- втора гледна точка - проф Виталий Таджер, проф Цанкова - СП е дял на бълг ГП и това остава актуално и при новият СК /!!!!!!проф Матеева държи на тази гледна точка!!!!!!/. при изготвянето на правните договори няма никаква емоция. СК рагулира значителен брой имуществени отношения - чл.18-43 СК, чл.139-152 СК, чл.54-58 СК и др. новият ск ЗАСИЛИ МНОГО ДПГОВОРНИЯТА ЕЛЕМЕНТ, а той е най-характерен зза ГП/свобода на договяране/. СК призна свободата на договаряне при определяне на имуществено брачния режим - чл.18 ал.4 СК. разшири полето на свободата на договаряне приммер дарения /чл.55 СК - надарения може да не е извършил никои от действията по чл.227 ЗЗД, но със самото приключване на брака дарението отпада. договорната свобода се разширява чрез даване на възможност при развод по исков ред чл.49 СК съпрузите да уредят по общо съгласи за ненанвършилите пълнолетие деца в брака /виж чл.59 СК/. там става дума за всички видове развод. може даже да има вина - пак им се дава свобода на договаряне. това е договорен елемент. новият СК сменя уредбата от императивен към диспозитивен. това е най-ценното му качество. договрни начало за определянето на ползването на семейното жилище - чл.58 /това е диспозитивна норма/. с правилата на СК се засили договорното начало. общата правна рамка на свободата на договаряне се чертае от чл.9 ЗЗД - всичко може да се включи стига да не противоречи на закона и на морала. няма качествена разлика между модела на правоотношенията регулирани от нормите на ГП и СП - метод на равнопоственост и свобода на договаряне. една немалка част от материите регул от СК не им е мястото там. някои от нормите на СК се отнасят към нормите на личното право. пример - въпросът на фамилното име на съпрузите - чл.53 и чл.12 СК. пример - действието на гражданския брак чл.11 СК - мастото му е в личното право. пример - настойничество и попечителство - това е институ на личното прраво. това са правно технически способи за организиране на участитето на недеесособни лица в гражданския оборот. никога в семейнакодификация не е имало административно наказателна отговорност а сега вече има. то е дял на гражданското право. наследственото право се опира тясно на СП.
Развитие:
В развитието на СП се открояват два етапа: критерии видът и характера на източниците /от втората половина се сменя типа на източниците
- семейноправната уредба се характеризира с липса на кодификация. има три типа системи:
# каноническо право
# светско право
# обичайното право
семейните отношения до 40 те год на мина век са подвластни на тези три регулстора които са много различни. водораздела между двата етапа е наредба - закон за брак - 12.05.1945. той въвежда светското ни матримониално прави. до тогава е подлвастно на каноническото право. това е ключова дата. до тогава институтът на брака и развода се уреждат само от нормите на каноническото право изразени в екзархииски устав. този устав е одобрен от светия сиинод на бълг православна църква и от там внесен в народното събрание. което го утвърждава. това е скандал. 1885. 1895 - цялята част 6 на екзархииския устав е уреждала формата на брака, основанията за прекратяване на брака, нямало е светски съд само духовен съд. това е било до 1945. личните отношения между съпрузи са уреждани от норми с обичайноправен характер. светското семейно право: материята на произхода осиновяването семейноправната отношенията между родители и деца издръжка настойничество и институти. закон за настойничество от 1889г. следващия закон е закон за пропознаване на незаконородените деца за осиновяването - 1890. закон за лицата - 1907 - това е личното право и там вкл отношенията на родство сватовство произход и родителска власт. 1937 наредба закон за издръжката. 1940 - закон за извънбрачните деца и осиновяванията. 09.09. внася обществено икономически и политически промени което карат СП да се промени. наредба закон за изравняване правата на лицата от двата пола - 16.10.1944. закон за брака след това. 1947 димитровкска конституция - равенство в положението на положението на брачни и извънбрачни лица и др. закон за лицата и семейството - 1949 - той е първата семейноправна кодификация но тя е кодифициране на лично и на семйно право. законът за лицата и семейството уреждат инстиута на брака произхода родството осиновяването родителските права и за дължения настойничество и поечеителство. СК - 1968г. той отменя семейноправната част на закона за лицата и семейството както и настойничеството и попечителството. в СК се вкл за първи път равила на международното частно право в областта на семейните отношения с международен елелмент. хакска конвенция. 1985г. - с нея се отменя страия СК. новото там е че СК от 68г. за първи път въвежда института на СИО /!!!!!!!!!!!!съпружеска!!!!!!!!!! имущественна общност/. там има комбиниран имуществено правен режим. СК от 85г. продължава тази линия като разширява обхвата на СИО като вкл в нея и парични влогове. СК от 2009г. свива обгвата на СИО и я редуцира до вещи и вещни права чл.21 СК. до 2009г, уредбата е била императивна. за първи път уредбата в обл на имуществено брачното право е дспозитивна. дава се възможност на избор на съпрузите. императтивен характер и ма уредбата на скл на брак чл.5 и след, брачните пречки, формата на брака, цялата материя на произхода, осиновяванията /препостваки, типове, правни последици, основания/, родство чл.74 и след СК, отношения родители-деца /тук има договорен елемент/смейноправната издръжка, попечителство и настойничество. за това режимът е смесен, нито е само императивен, нито е саммо диспозитивен.
Източници на СП:
Ск не е единствения иточник на СП. СК в сила от 2009 е важен, но е само той.
- конституцията - нормите за семейните отношения чл.14,46 /!!!!!!!!!!!!!!1.бракът е съюз следова отричаме концепцията за брака договор. той не възниква от сключване на брачен договор, защото той е само възможност. 2.бракът е съюз. въвеждане на принципа за моногамния характер на брака. бигамния брак е безсрочно унищожаем - многоженство. може да се иска унищожаване съпруга от прдходния брак и прокурора. 3.принцип за хетерогенния характер на брака!!!!!!!!!!!!!!!1/,47,51 ал.3 К - да се прочетат. чл.46 ал.2 К установява принцип за равенство между съпрузите. чл.47 К - родители деца. упражняването на родителските права не зависи от омотрението на родителя. неизпълннеито на тези задължения води до ограничаване на родит права. чл.47 ал.3 К - деца родени извън брака. този принцип има значени в обл на наследствонто право и има значение и за СП.
- международните договори - конвенцията за правата на детето - ратифицирали сме я 1991г., европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, конвенцията за премахване на всички форми на дискриманиция на жените, хакската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в обл на международното осиновяване - 2002 е ратифицирана /!!!!!!!!!!!!!!!!трябва да се прочете!!!!!!!!!!!!!!!/. хакската конвенция за компетентността, приложимото право признаванетои сътр във вр с родителската отговорност и мерките за закрила на детето - 1996г. европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родит права и възстановяване на родит права която съдържа междунар уеднаквени правила относно принудит осъществяване на родителски права.
- регламент 2201/2003 на ероп общност приет от нейния съвет на 27.11.2003 относно признаването изпълнението на брачни дела и делата свързнаи с юридическа отговорнсот. регламент 4/2009 на европ общност приет от нейния съвет на 18.12.2008 отнносно компетентностт апроиложимото право признаването и изпълнението на съдебни решения и в областта на издръжката /влиза в сила на 18.06.2011г.
- основен вътрешен източник е новия СК в сила от 01.10.2009г.
- закони: разпоредбите на чл.318-330 от ГПК - чл.49 СК, чл.50-51 СК, чл.47 СК, чл.318 ГПК - това е производство по брачни дела.
- чл.331-335 ГПК - по дела за гражданско състояние. призводствата по искове за установяване и оспорване на произхо - чл.60 СК, както и искове за прекратяванне на оисновяване по чл.106-109 СК.
- гл.44 ГПК - чл.502-506 ГПК. тези норми имат правно значение относно реда за придобиване от единия съпруг на лично имущество - чл.22 ал.1 изр.2 СК чл.27 ал.4 СК чл.22 ал.2 изр.2 СК. тази глава от гПК трябва да се знае. чл.259,260 от ДОПК - те уреждат производство по принудит изпълнение за публични вземмание срещу един от съпрузите за вещи и влогове.
- чл.528,529 ГПК - производство по принудит изпълнение за предаване на дете.
- закон за закрила на детето от 2000г. - урежда субективните права на тедето и мерките за закрила на детето. чл.2 т.4 СК
- закон за защита срещу домашното насилие - за неимуществените отношения в семейството. нормите му уреждат правни средства за защита и при фактическо съпружеско съжителство.
- чл.12 и следв от закона за гражданската регистрация - за името на детето когато то е спорно.
- чл.34,41,42 и следв,51 и следв от закона за гражданската регистарция
- чл.5 и следв ЗЛС
- чл.614,615 ТЗ
- чл.15 от закона за жилищно-строителните кооперации
- закона за уреждане на правните последици от брачното съжителство - чл.11 ал.2 СК
- чл.87-92,129-136 и параграф 1 т.21 от закона за здравето
- чл.75-88 кодекса на международното частно право
- подзаконови: наредба по чл.19 ал.5 СК
- наредба по чл.152 ал.7 СК - ред за изплащане от държавата на присъдена издръжка
- наредба по чл.83 ал.3 Ск
- наредба чл.31 ал.6 закона за закрила на детето
- инструкция 1 за медицинско освидетелстване за встъпващи в брак лица