1. Същност на интелектуалната собственост и нейното място в националната правна система. Нематериална природа на обектите на интелектуалната собственост.

Правото на интелектуална собственост сега е една от най-динамичните правни области, което се обуславя от развитието на пазарната икономика и световната икономически система.

За съвременно развитие на интелектуалната собственост у нас говорим с приемането на 2 основните закона - Закон за патентите 1993 г. и ЗАПСП през същата.
С тези два акта беше преуредена основно материята на правото на интелектуална собственост. Бяха въведени нови обекти на правна закрила – топология на интегралните схеми и др. Преуредени бяха и отношенията в областта на авторското право. Приет бе и ЗЗК, който въведе и конкурентното право.

Предизвикателствата в областта на интелектуалната собственост са:
1. В областта на патентното право има развитие в областта на био-технологичните системи, свързани с човешкия геном.
2. Особено значение играе акта на налагане на определена стока на пазара чрез маркетинга и рекламата.
3. Има сериозни проблеми с фалшификацията.
4. В авторското право проблемите са преди всичко със закрилата на компютърните програми и базите данни.
5. При сродните права има проблеми със закрила на фонограмите.
6. Има проблеми и при закрила на растителните видове с намесата на генното инженерство.
7. Редица проблеми възникват и с домейн имената в Интернет.

• Интелектуална собственост – това е собственост върху интелектуален продукт.
Дефиниция: правото на интелектуална собственост трябва да се разглежда като обективно, субективно право, учебна дисциплина и наука.
1. Относно правото на интелектуална собственост, като действащо обективно право в правната наука не съществува единно становище.
Проф. Божана Неделчева счита, че то трябва да се разглежда като подотрасъл на гражданското право, защото отношения между субектите на правоотношението са имуществени или неимуществени. Освен това при празноти субсидиарно се прилагат разпоредбите на гражданското право. Но тук също се включват и други разпоредби от различни други отрасли НП, ТП и др.
Проф. Мария Павлова – според нея не би следвало да се разглежда правото на интелектуална собственост като самостоятелен правен отрасъл, а то включва отделни права като патентното, марковото, авторското и затова следва, че не може да се говори за правото на интелектуална собственост като самостоятелен отрасъл, а правата, изучаващи отделните обекти на интелектуална собственост представляват самостоятелни отрасли на частното право, със своя специфика.
Правото на ИС обхваща различните права на субектите на интелектуална собственост и те са отделни отрасли на частното право. (В Англия авторското право е отрасъл на търговското право, например.).
2. Друг аспект на правото на интелектуална собственост (ПИС) е разглеждането му като съвкупност от субективните права на създателите на различните произведения, както и упражняването на тези права.
3. На трето място ПИС следва да се разглежда като наука, когато се изясняват основните обекти и институти на интелектуалната собственост.
4. На последно място, ПИС се разглежда и като учебна дисциплина, изучаваща правния режим на различните обекти на интелектуалната собственост.
Тъй като тези обекти притежават различни общи черти, те се обособяват в различни дисциплини. Например, правото на индустриална собственост разглежда съответните субекти на интелектуална собственост, различен е и субекта на авторското право.
Настоящият предмет се занимава с международноправна закрила на тези обекти, като особено важно е законодателството на ЕС.
Предметът на регулиране на интелектуалната собственост, като обективно право се характеризира със спецификата на обектите, които обхваща. Всички обекти са изредени в нормата на чл.2, ал.7 от Конвенцията за учредяване на световната организация за интелектуална собственост. (К СОИС).
"интелектуална собственост" включва правата отнасящи се до:
- литературни, художествени и научни произведения;
- изпълнения на артисти-изпълнители, звукозаписи и радио- и телевизионни предавания;
- изобретения във всички области на човешката дейност;
- научни открития;
- промишлени образци;
- търговски марки, марки за услуги, търговски наименования и обозначения;
- закрила срещу нелоялна конкуренция, както и всички други права, произтичащи от интелектуална дейност в промишлената, научната, литературната и художествената област.

Тук се дава изчерпателно посочване на обектите на интелектуалната собственост, като конвенцията е приета през 1967 г. От тогава до сега, в техническо отношение, светът се е променил и са възникнали нови обекти.
Обекти на закрила:
1. Литературните, научни и художествени произведения, които формират обектите на закрила от авторското право.
2. Изпълнителската дейност на артисти, звукозаписна дейност, правата на продуцентите, радио и телевизионните програми. Всички тези обекти формират т.нар. сродни права.
3. Изобретенията във всички области на човешката дейност, научните открития, промишлените образци, аналог на промишления дизайн, търговските марки и марките за услуги и фирмените наименования.
4. Защита против недобросъвестната конкуренция, за пръв път регламентирана в Парижката конвенция.
Нематериалните блага, като обект на правна закрила, се обединяват в понятието интелектуална собственост. За правна закрила върху тези обекти можем да говорим едва тогава, когато правото ги признава като годни за регулиране, въз основа на което възникват и субективните права на техните автори.
Характерни особености на обектите на интелектуална собственост и защо се обособяват в тази група:
1. Характерно за тях е, че нямат определена материална субстанция. Те са идеи, резултат от човешка творческа дейност, но са намерили обективен израз в материалния свят чрез обективирането си в материален носител. Във всяко произведение има някаква идея, която може да се материализира, като картина, музикално произведение и именно материализирането й е обект на закрила. С промяната на правото на собственост не се накърняват правата на автора на обекта.
2. Всички обекти на интелектуална собственост нямат определени пространствени координати, т.е. могат да бъдат използвани по едно и също време, на различни места и от различни ползватели, без да се накърняват правата на създателите им. Това качество се нарича убиквитет (лат. “уби” – място).
3. Правната закрила винаги е ограничена във времето, действа за ограничен период. Например, за авторското право правната закрила е 70 години след смъртта на автора, на сродните права – 50 години. На патента срока е 20 години, а на дизайна е 4 години.
Уточнение: Една част от обектите на интелектуалната собственост са предназначени да обслужват промишлеността на дадена държава и затова формират обектите на индустриалната собственост – патент, марки и др. Затова правните норми, които регулират създаването и закрилата им, формират правото на индустриална собственост.
Правото на интелектуална собственост обхваща правото на индустриална собственост, а от друга страна това са правата, които регламентират авторското право и сродните му права.
Обекти на авторското право - произведения на литературата, науката и изкуството са обекти на авторското право и от тук се изключват техническите постижения. Те трябва да са в резултат от творческа дейност и трябва да са материализирани в обективна форма. Важно е чрез тази форма произведението да достигне до неограничен кръг субекти.
Индустриална собственост – тези права за пръв път са регламентирани в чл.1 на Парижката конвенция, приета в Париж през 1883 г. За пръв път, в международен аспект се реализира възможността да се изброят обектите на индустриалната собственост.

(Член 1
(1) Държавите, към които се прилага настоящата Конвенция, образуват Съюз за закрила на индустриалната собственост.
(2) Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция.
(3) Изразът "индустриална собственост" се разбира в най-широк смисъл и се прилага не само към индустрията и търговията, в тесен смисъл на думата, но и към индустриите от областта на селското стопанство, изкопаемите, и към всички фабрични или естествени продукти, например: вина, зърнени храни, тютюневи листа, плодове, животни, минерали, минерални води, бирени напитки, цветя, брашна.
(4) В патентите за изобретения се включват различните видове индустриални патенти, приети от законодателствата на страните - членки на Съюза, като вносните патенти, патентите за усъвършенствувания, допълнителните патенти и свидетелствата и пр.)

1. Изобретения.
2. Полезните модели, като в конвенцията са посочени различен начин.
3. Промишлен дизайн.
4. Търговското име.
5. Марката.
6. Указанията за произход, както и
7. Закрилата срещу недобросъвестната конкуренция.

В годините бяха създадени и нови обекти на индустриалната собственост – сортове растения и породи животни. Международната организация за закрила на новите обекти е UPOV. Нова е и топологията на интегралните схеми, домейн имената, ноу-хау, шоу-хау.
Освен това всяка национална правна система съдържа правила за защита на интелектуалната собственост – лицензионно право. В областта на интелектуалната собственост това е лицензионния договор, в областта на авторското право са различните договори, които могат да бъдат сключени между автора и ползвателя, регламентирани в ЗАПСП. Договорите в областта на авторското право са регламентирани в самостоятелен дял.
Понятията интелектуална и индустриална собственост не трябва да се противопоставят, а да се разглеждат като отношение между общото и конкретното. Общото е, че са плод на човешка дейност, имат ограничена правна закрила във времето и на територията, но въпреки това между тях има различие.
Докато правата върху обектите на индустриална собственост възникват след съблюдаване на определена административна работа, то правата върху обектите на авторското право възникват без никакви действия.
За да са получи патент трябва заявка, протича административна процедура, докато при авторското право това не е нужно.
Другото разграничение е свързано с продължителността на закрилата. Закрилата на авторското право е по-дълга, защото целта е и наследниците да могат да се възползват от закрилата.