17. Регистрабилност. Права, произтичащи от регистрацията. Обжалване на решенията на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар. Нарушение на правата, произтичащи от регистриран дизайн.

Процедура за регистрация на дизайн на общността
Регламент № 6, в сила от 2002 г.
Приемането му е предшествано от редица стъпки, които логически водят до неговото приемане. Така за пръв път за дизайн на общността се споменава през 1995 г. по предложение от страна на Европейката комисия и от този момент става приоритет в областта на интелектуалната собственост.
Следващата стъпка е направена през 1998 г., с приемането на първата директива за закрила на дизайна (Д98/71/ЕС), като за първи път, в нея, са включени основни правила относно регистрацията на дизайна в страните-членки.
Тази директива имаше за цел да хармонизира законодателствата на страните-членки, като установява единни критерии за придобиване на права, определя съдържанието на понятието „дизайн”, а също и еднакъв срок на закрила на дизайна (най-много до 25 години), определя също съдържанието на критериите за новост и индивидуален характер. Чрез тази директива бяха очертани материалноправните изисквания по отношение на дизайна.
Следващата стъпка беше приемането на регламента за дизайн на Общността, приет на 12.12.2001 г. и влязъл в сила от 2002 г. (Регламент № 6/2002/ЕС).
Той е изработен така, че е напълно съвместим с Директивата за дизайна, като в последствие бяха приети две наредби, поясняващи приложението на Регламента.
Едната наредба се отнася до административните инструменти, относно действие на системата за регистрация на дизайна. Другата се отнася до таксите за регистрация на дизайна на Общността.
В Регламента бяха включени разпоредби, отнасящи се до въпроси, свързани с придобиването и съдържанието на правата, произтичащи от регистрацията.
Уреждаше се процедурата по регистрация и нейното действие, като се регламентираше, както регистрирания, така и нерегистрирания дизайн. За първи път се включиха разпоредби относно защитата на правата върху дизайн на Общността.
Позитивни страни от приемането на този регламент:
1. Чрез регистрацията на дизайн на Общността се премахват пречките за движение на стоките, които са означени с дизайни, регистрирани по съответния национален ред.
2. Цели се улесняване на процедурата по регистрация и печелене на време.
3. С Регламента е предвидено да се открие производство по регистрация с подаване на една-единствена заявка, осъществяване на една-единствена процедура по регистрация, която в крайна сметка има действие по отношение територията на целия ЕС (една заявка или в националното ведомство или в OHIM).
4. Важно предимство е, че за да се регистрира дизайнът, той не се подлага на експертиза по същество, но по отношение на регистрираните дизайни е предвидена процедура за анулиране на неправомерна регистрация.
5. Предвидени са разпоредби относно защита на правата, произтичащи от регистрацията, като изрично са посочени компетентните съдилища.
Основания за предявяване на иск за нарушение са следните:
1. Когато е налице предумишлено копиране от страна на трети лица.
2. При независимо разработване на сходен дизайн.
Таксата за регистрация на дизайн на общността е само 230 Евро, за разлика от марката.
На какви критерии трябва да отговаря дизайнът, за да получи закрила:
1. Новост – изисква се тя да е световна (чл.5 на Регламента – дизайнът се счита за нов ако липсва идентичен дизайн, който е общодостъпен).
2. Оригиналност – тя се определя от информирания потребител. В Регламентът под „информиран потребител” се разбира онова лице, което има специфични познания както във съответния пазар, така и изхождайки от конкретния продукт, т.е. това е фигурата на търговеца на конкретния продукт. В нашия закон това е лицето, което има познания, опит и интереси във съответния стопански сектор. Ако двете определения се съпоставят се вижда, че между тях няма съществени различия.
По какъв начин се извършва преценката за оригиналност:
1. Необходимо е да бъде определен информираният потребител, т.е. това лице да има необходимите познания, за да извърши преценката.
2. Изхожда се от съществуващите до този момент дизайни и естествено този кръг се определя на база регистрираните или заявени за регистрация дизайни.
3. Извършва се съпоставка между заявения дизайн и регистрираните дизайни.
„Нерегистриран дизайн” – става въпрос за дизайн, който не е регистриран, но за да бъде уреден в Регламента, явно са важни последиците.
Нерегистрирани са дизайните, които притежават необходимите критерии за регистрация (новост и оригиналност), но по отношение на тях се установява по кратка закрила – 3 години от датата, на която тези дизайни са станали общодостъпни. Това са нерегистрирани дизайни, по отношение на които има правна закрила. Обикновено това са дизайни, който се отнасят до продукти, които имат кратък пазарен живот (например, модни колекции). Плюсът е в това, че се избягва формалната регистрация на дизайна, която е безпредметна при определен тип стоки.
Разликата с регистрирания дизайн е тази, че при нерегистрирания може да се претендира за нарушение само в хипотезата на умишлено копиране.
В Регламента, освен изискване за новост и оригиналност, има и разпоредби, регламентиращи служебния дизайн, правото за авторство върху дизайна (чл.18), изчерпването на правата.
Процедура
Заявката за дизайн на общността може да бъде подадена или чрез националното ведомство или директно в OHIM.
Ако заявката се подаде в националното ведомство, то трябва до 2 седмици от получаването да я препрати в OHIM. В този случай се плаща допълнителна такса за препращане. Ако срокът не бъде спазен, датата на регистрация не може да бъде запазена.
Заявката се подава на един от езиците на общността, но и задължително на един работен език от официалните езици на общността (английски, френски, немски, испански, италиански).
За да породи заявката последващи права трябва да съдържа:
1. Искане за регистрация.
2. В нея трябва да са посочени идентификационните данни на заявителя.
3. Дизайнът трябва да бъде представен, т.е. да се покаже по такъв начин, че да може да бъде възпроизведен.
4. Трябва да бъдат посочени и данни за продуктите, в които е включен дизайна или, към които е приложен.
5. Посочва се авторът на дизайна.
6. Прилага се документ за платени такси за регистрация и публикация.
Допълнителни изисквания:
1. Заявката съдържа и описание на дизайна, неговото предназначение.
2. Ако заявителят има представител, трябва да бъдат посочени и данните на последния.
3. Ако заявителят желае отлагане на публикацията, това трябва да бъде изрично посочено в заявката.
4. Продуктите, към които се отнася дизайна трябва да бъдат класирани съгласно Класификацията за дизайните.
5. Заявителят може да претендира за приоритет по смисъла на Парижката конвенция, както и за изложбен такъв, като за последните има срокове.
В Регламентът е предвидена е множествена заявка.
Когато заявката е редовно оформена, тя получава дата на подаване.
След приемане на заявката във Ведомството за хармонизация, службата натоварена с проверка на формалните изисквания по заявката, извършва проверка за формална редовност (чл.36 и 45 от Регламента).
Възможно е службата за проверка на формалната редовност на заявката да постанови отказ от регистрация:
1. Когато заявения дизайн не отговаря на определението за такъв.
2. Когато заявения дизайн противоречи на обществения ред или принципите на морала.
Заявителят се уведомява от експерта за установените недостатъци и му се дава срок за отстраняване. Ако недостатъците бъдат премахнати, тя се вписва в Регистъра на дизайните на Общността с датата на подаване на заявката, т.е. датата на подаване става и дата на регистрация.
След вписването в регистъра се извършва публикация в официалния Бюлетин за дизайните на общността (публикацията е на всички езици на Общността).
Регистрирания и публикуван дизайн предизвиква желаните правни последици.
Основания за прекратяване на действието на регистрацията:
1. При писмен, мотивиран отказ от страна на притежателя.
2. При подадено искане за недействителност на регистриран дизайн. Такова изискване може да бъде подадено от ФЛ или ЮЛ, както и от обществен орган. Това искане също трябва да е мотивирано и в писмен вид и да се платят съответните такси.
Основанията за обявяване на недействителност на дизайна са определени в чл.25 от Регламента (чл.29 от нашия):
1. Дизайнът не отговаря на определението за дизайн.
2. Ако той не е нов и оригинален.
3. Когато е постановено съдебно решение, в което е установено, че притежателят няма право на дизайн.
4. При спор за нарушение на дизайна също се допуска такова искане (възможно е и предявяване на насрещен иск, когато законодателството на определената държава го допуска).
След подаване на искането в OHIM, то се разглежда в Апелативната комисия на ведомството. Нейната компетентност е да разглежда:
1. Искания за обявяване на недействителност на регистриран дизайн на общността.
2. Разглежда жалби срещу решенията на Отдела по регистрация.
3. Обжалват се актовете на другите отдели (Отдел за управление на марки и дизайн на Общността и Правен отдел).
Искането се разглежда от трима експерти. Решенията на комисията могат да се обжалван пред Съда на ЕС.
В производството се допускат всички устни и писмени доказателства, свидетелски показания.
Основания за обжалване на решенията на Апелативната комисия:
1. При установени процедурни нарушения.
2. При установена некомпетентност от страна на органа по регистрация.
3. Злоупотреба с власт.
4. Нарушение на Регламента и на Директивата за дизайн на Общността.
Жалбата може да бъде подадена в срок от 2 месеца от съобщаването на решението на Апелативната комисия.
Процедура в Апелативната комисия при разглеждане на жалби от Отдела по регистрация.
Жалбата срещу решение за отказ от регистрация се подава в 2-месечен срок от съобщаване на решението, като мотивите се представят до 4 месеца от получаване на съобщението.
Жалбата се подава чрез отдела, постановил отказа. Този отдел преценява основателността и допустимостта на жалбата.
Отделът, постановил атакуваното решение, може сам да го отмени и да постанови решение в интерес на молителя.
Ако отделът отстоява решението, Апелативната комисия може да извърши следните действия:
1. Може да реши по същество спора;
2. Да върне жалбата в съответния отдел със задължителни указания.
Спорове за регистриран дизайн
Съгласно нашия закон, националният първоинстанционен съд е СГС. Неговите решения се обжалват пред Софийски апелативен съд и по смисъла на чл.80 от регламента се приемат за съдилища на общността и имат действие на територията на целия ЕС.
Санкции при споровете:
1. Ищецът може да иска от съда да забрани на ответника да продължи действията по нарушението.
2. Може да поиска от съда изземване на продуктите, предмет на нарушението.
3. Може да поиска изземване на материалите и инструментите, чрез които се изработва тези продукти. В случаят притежателят на инструментите трябва да е знаел, че нарушава чужди право.
От датата на присъединяване на РБ към Общността, всички регистрирани дизайни на общността имат действие и на нейната територия.
Връзка между Хагската спогодба и дизайна на Общността
ЕС се присъедини към Женевския акт на Хагската спогодба и това е основанието да се търси връзката между възможностите на Хагската спогодба и дизайна на Общността.
С подаване на заявка за регистрация на дизайн по Хагската спогодба (компетентен орган е Международното бюро), заявителят посочва OHIM и така автоматично се разширява действието на дизайна по линия на Хагската спогодба и територията на ЕС.