16. Удостоверяване на датата, съдържанието и верността на преписа на частен документ.

Удостоверявания чрез надпис.
1. Нотариално удостоверяване на дата – това е едно от най-елементарните нотариални производства. Насочено е към доказване на това, че в деня на нотариалното удостоверяване този частен документ е съществувал. Производството започва с устна молба, няма значение местната компетентност на нотариуса. Не е необходимо авторът на документа или издателят да е участник в производството.
След като нотариусът постави щемпела, поставя печат, подписва се и отбелязва в сециален регистър този факт, след което връща документа на лицето, което го е представило и производството приключва.
2. Нотариално удостоверяване на съдържанието на частен документ – това производство може да се извършва освен от нотариусът и от помощник-нотариус и Съдия по вписванията. Когато документът не подлежи на вписване и е представен от български гражданин производството може да се извърши и от български дипломатически и консулски представители в чужбина, но не може да се извършва от органи на местната администрация.
Доказателствената сила на това удостоверяване е по-голяма и поглъща в себе си удостоверяването на дата. С това производство се доказва, че в деня на нотариалното удостоверяване частния документ е съществувал и е имал точно определено съдържание. Има официална доказателствена сила.
Производството започва с устна молба, местната компетентност на нотариусът не е от значение, може да се извърши в работно и извън работно време, в нотариалната кантора или извън нея.
След като провери самоличността на лицето, представило частния документ и препис от него, нотариусът ги сравнява. След като открие, че са идентични по съдържание върху частния документ се поставя щемпел, че този документ има съдържанието на преписа, поставя се печат, подписва се и се връща на лицето. Преписът се заверява и се пази в специален регистър.
3. Нотариално удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа – това производство има за цел един документ да може да не се носи и представя, а вместо него със същото доказателствено значение да се представя препис.
Това производство може да се извършва от всички лица, които имат нотариална компетентност, включително и органи на местната администрация. Започва с устна молба на лицето, без значение е местната компетентност на нотариусът, във или извън работно време, във или извън нотариалната кантора. Представят се оригиналът и препис, нотариусът сравнява двата документа. Полага се подпис върху преписа, отбелязва се дата и това, че е сравнен с оригинала и има същото съдържание. Освен оригиналния документ може да се представи и друг нотариално заверен препис, но задължително в надписът трябва да се посочи с какво е сравнен документа – с оригинала или с друг нотариално заверен препис. Върху оригинала не се пише нищо! Прави се отбелязване за извършеното производство в специален регистър, преписът и оригиналът се връщат на лицето.