15. Развод по взаимно съгласие.

Това е охранително производство, т.к. съпрузите не са в положени на ищец и ответник, а с в една обща процесуална позиция на молители. При този вид развод съпрузите са длъжни да уговорят пълно всички последици от развода в о-ята между тях (лични отношения), както о-я между тях и ненавършили пълнолетие деца, ползване на семейното жилище, фамилно име и издръжка. Чл. 51, ал.1 СК посочва минимално необходимо задължително съдържание на развод при взаимно съгласие.
Разводът по взаимно съгласие не е договорна форма на развод, т.е. не е съглашение между съпрузите насочено към прекратяване на брачната връзка, защото правопрекратяващото действие настъпва само от съдебното решение което има 2 условно изразени част : чл. 330 ГПК
1. диспозитив за прекратяване на брака
2. утвърждаване на споразумението чл. 51, ал.1 СК
Това са две относително самостоятелно част на диспозитива. Ако това споразумение бъде атакувано – то съдът ще постанови решение за унищожаване, но развода не отпада
Чл. 322, ал.2 т.2 ГПК
Ако падне споразумението, това решение не подлежи на атакуване.
Материалноправни условия за допускане на развод по взаимно съгласие. Има две условия :
- чл. 50 СК
- чл. 51 СК – различно от съдържанието по чл. 49,ал. 4 (факултативно, т.е. няма изискване за пълнота)
Съгласие за развод - чл. 50 СК
ППВС 5/77 г. –
Изисква лично присъствие на страните в залата, също лично разписване на молбата ...... чл. 330 ГПК
чл. 530-541 ГПК Съпрузите трябва да са дееспособни, защото това не е исков процес. Ако някой е запретен трябва да присъства попечител, а в този процес всичко се прави лично.- Чл.319 ГПК
Чл. 173, ал.2 СК –
Напълно запретен съпруг не може да дава съгласие.
Ограничено запретени не може да дава съгласие, но ако има друг попечител то тогава може да сключи съгласие за развод по взаимно съгласие.
Процесуални особености.
Производството по развод по взаимно съгласие чл. 351 ГПК и чл. 51, ал. 2 СК – към него субсидиарно намират приложение на правилата на чл. 530-541 ГПК. Искането е подсъдно на РС. Местната подсъдност се определя по постоянен адрес на съпрузите. Производството започва с обща писмена молба подписана лично от 2 съпрузи. Недопустимо е подписване от пълномощник. На 1 заседание трябва 2 да се явят лично. На 1 заседание съдът проверява дали съгласието е сериозно и непоколебимо. При действието на стария ГПК предвижда помирително заседание. Особеност – молбата се разглежда в о.с.з. На това заседание се проверява, че съгласието отговаря на чл. 50 СК и дали споразумението е пълно, дали отговаря на закона и дали отговаря на интересите на децата. Ако съдът констатира недостатък той дава срок на страните да отстранят нередовностите. Ако в срока страните не представят коригирано споразумение, то съдът проверява законосъобразността и целесъобразността на споразумението. Срокът е преклузивен. При преценка на съда за интересите на децата той може да иска становище от Дирекция за социално подпомагане на децата. В случай че съпрузите не отстранят нередовностите в дадения им срок следва отхвърляне на молбата за развод.
Може да търпи разширение при хипотеза на оспорване произход на майка в случаи описани в драматургията на известни последователи. В този случай хипотеза на чл. 60 СК жена, която твърди че е родила две деца, като едното е записано като дете на друга жена. За да се установи, че детето е на родната майка е необходимо е да се премине през оспорване а произхода на детето, т.е. първият иск е по чл. 60. 60 ал.3 СК, ответник по иска е детето нейния съпруг, жената, на чието име е записано детето и нейния съпруг. Има общо 5 страни. Това е отрицателен установителен иск и когато го потвърди съда се минава към положителен установителен иск.