15. Хагска спогодба за международно депозиране на промишления дизайн.

РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН ПО ХАГСКАТА СПОГОДБА
Международна регистрация на промишлените дизайни
Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "международното бюро", по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "Спогодбата".
(2) По отношение на трети лица международната регистрация има действие на територията на Република България от датата на изтичане на 6-месечния срок по чл. 8, ал. 1 от Спогодбата.
Срок на действие на международната регистрация
Чл. 51. Срокът на действие на международната регистрация на територията на Република България се определя в съответствие с този закон.
Производство в Патентното ведомство
Чл. 52. (1) Международна заявка, за която Република България е посочена страна, се разглежда в Патентното ведомство по реда на чл. 37.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.).
Подаване на международна заявка
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Физически и юридически лица, имащи постоянен адрес или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по Спогодбата в международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.
Международна заявка, за която Република България е страна на произход
Чл. 54. Международна заявка, по отношение на която Република България е страна на произход, няма действие на територията на Република България.
Глава четвърта "а" (Нова - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.)

По своята същност това е международен договор и регламентира процедурата за международна регистрация на промишления дизайн.
Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци е подписана на 6 ноември 1925 г. в Хага.
Оттогава многократно е променяна. България ратифицира със закон спогодбата през 1974 г.
В зависимост от това към кой акт се присъединява страната се определя и начина на регистрация.
Пред 1934 г. е приет Лондонският акт.
През 1960 г. е приет актът от Хага и към него се присъединява България.
1967 г. има допълнение от Стокхолм.
Женевският акт на спогодбата пък, е свързан с приемането на общия правилник, които обединява по своята същност актовете от Лондон и актът от Хага.
Именно към Женевския акт се присъединява и ЕС.
Страните от Хагската спогодба образуват Хагския съюз, създаден в рамките на Парижката конвенция.
Целта на Хагската спогодба е с една заявка да се получи регистрация на територията на всички страни-членки на спогодбата.
Страните-членки за 30.
В една заявка могат да бъдат включени до 100 дизайна. Срокът на правна закрила е 5 г., ако не бъде продължен с още 5.
Това е условно, защото с оглед последващо национално действие на регистрацията, ако съответното национално законодателство предвижда по дълъг срок на закрила, ще се приложи по-дългия срок.
Кой има право да подаде заявка за регистрация:
Всяко ФЛ, гражданин на страна-членка на конвенцията, или ЮЛ със седалище на територията на страна-членка или приравнено на тях лице.
Заявката се подава само чрез българското патентно ведомство, а оттам заявката се праща в СИОС в Женева.

Член 4
(1) Международна заявка може да се подаде в Международното бюро:
1. директно; или
2. чрез посредничеството на националното ведомство на договаряща страна, ако
законодателството на тази страна го позволява.
(2) Националното законодателство на всяка договаряща страна може да изисква всяка
международна заявка, по отношение на която тази страна се счита за страна на произход, да
бъде подадена чрез нейното национално ведомство. Неспазването на това изискване не
нарушава действието на международната заявка в останалите договарящи страни.

За заявката се използва специална бланка. Тя се подава или на френски или на английски език. Задължително към нея се прилагат изображенията на дизайна.
Таксата е 60 лв.
След получаване на документите, експерт извършва проверка относно редовността на документите.
След като експертът потвърди редовността, се заплаща такса директно в Международното бюро.
В зависимост от това към кой акт е присъединена съответната страна, се попълват и съответните бланки.
Ако е присъединена към Женевския акт или акта от Хага, формулярът е ПМ/1.
При Лондонския акт той е ДМ/34
Така оформените документи се изпращат в Международното бюро. От последното не се следи служебно относно авторството на заявителя. Последното се следи от нашето ведомство. Всяка страна сама определя тази политика.
Освен това, в заявката, освен изображението на дизайна, трябва да бъдат посочени продуктите, към които дизайнът е приложим. Последните се посочват с родовото им наименование.
Ако дизайнът се отнася до декоративен елемент, трябва да бъде посочен продуктът, към който е приложим.
Друго изискване – продуктите, за които е заявен дизайна да бъдат класирани по класификацията на дизайните от Локарно.
Изискване за множествената заявка е, че всички дизайни трябва да принадлежат към един и същи клас.
Когато се оформя заявката е желателно едно разширено описание на дизайна, но ако до няма трябва да има поне кратко описание.
Описанието не трябва да разкрива технически признаци от действието на дизайна или принципи, свързани с употреба на дизайна.
Трябва да се уточни коя е страната на произхода и кои са посочените страна.
Страна на произхода е тази, чиито заявител е лицето, подало заявката, а посочени страни са тези, в които се търси закрила.
Необходимо е всяка една от посочените страни да е страна по някой от актовете.
Когато се търси закрила по реда на Мадридската спогодба е възможно да се направи последващо посочване на други страни-членки. По Хагската спогодба това е недопустимо.
Актът, приложим към посочена страна зависи от акта, към който принадлежи, от една страна, страната на заявителя, и от друга страна към кой акт принадлежи посочената страна.
Когато има само един общ акт между двете страни (на произхода и посочената), това е актът, по който се ръководи в посочването на дадена страна. В случай, в който страните на произхода и посочените страни са обвързани с повече от един, общи и за двете, актове, ще се прилага последният по време акт, спрямо посочената страна.
Не е нужно претендирания приоритет да бъде доказван, а е достатъчно да се посочи датата, номерът на заявката и ведомството, на които се позовава заявителят.
Хагската спогодба признава и изложбения приоритет.
След като всички тези условия са изпълнени, Международното бюро извършва публикация до 6 месеца от датата на заявката, ако публикацията не е отложена.
Тази публикация може да бъде извършена и по-рано или по-късно, ако заявителя го поиска, или когато публикацията е отложена.
Възможно е заявителят да поиска отлагане на публикацията, като изтъкне обстоятелствата за това. Последното зависи от актът, към който се е присъединила посочената страна.
След публикацията, всяка посочена страна трябва да реши дали има пречки дизайнът да действа на територията съответната страна. Срокът за даване на мнение относно действието на регистрацията зависи от това към кой акт тя се е присъединила. Женевският акт допуска 30-месечен срок за отлагане на публикацията. Лондонският акт, например, не допуска отлагане.
Тъй като България се е присъединила към акта от Хага, максималния срок на отлагане е 13 месеца. но нашият законодател е определил друг период – от 6 месеца (чл.50, ал.1).

Международна регистрация на промишлените дизайни
Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "международното бюро", по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "Спогодбата".

Задължително е, когато се подава заявката, се посочва датата на подаване на заявката, тъй като тя става дата на международната заявка.
Дължими такси:
Съгласно Хагската спогодба се заплаща една основна такса, една стандартна (такса за посочване на страна) и такса за публикация.
Когато става въпрос за отлагане на публикацията, в този срок съответната страна, съобразно своето национално законодателство, трябва да посочи дали приема или отхвърля регистрацията. Когато има отказ да действие на национална регистрация, той трябва да бъде мотивиран.
Възможно е да се постанови и частичен отказ, т.е. по отношение на част от дизайните. Може този отказ да бъде оттеглен.