14. Развод по исков ред.

чл. 49 ал. 1 СК
Дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) – ВС е дал разяснения на т. 2 на ППВС 10 /1971 г- под основание за развод - конкретни обективни и субективни причини, които са довели брачните отношения между съпрузите до ДНРБ. Според ВС решаващият състав трябва да прекрати брака само ако констатира, че някои причини са непоправими и брака не може да съществува. Дълбоко разстройство- при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство- не може да се преодолее и не могат да се възстановят нормалните о-я между съпрузите.
ИЗВОД: Понятието ДНРБ изразява едно обективно състояние на брачната връзка. Основава се на правна преценка на съда, която има за предмет дали и в каква степен житейските факти са причинили ДНРБ.
Правно значение на вината (връзка с въпроси 16,17 и 18)
Брачната връзка има важно значение за вината.
1. За разлика от СК от 85 г. – предвижда, че упражняване на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца не се възлага на виновния съпруг (чл. 106, ал.2 стар СК). В новия СК липсва аналогична разпоредба.
Чл. 59 СК – цели да предостави на съпрузите по общо съгласие да решават въпросите относно родителските права, т.е. възможно е развод с произнасяне от страна на съда за вината и споразумение по отношение на родителските права. Само ако не се постигне съгласие по чл. 59 тогава съда решава този въпрос.
Критерии по новия СК: регулиране на възпитателските качества на родителя, грижите на родителя до момента, пола на детето, възрастта на детето, възможността за помощ, социалното обкръжение и материалните възможности. Чл. 59, ал.2 СК- липсва форма на вина.
2. Брачната вина няма значение за отмяната на дарения на бивши съпрузи направени преди или по време на брака.
Чл. 55 СК вр. чл. 227 ЗЗД.
3. Брачната вина има правопрепядстващо действие да се търси издръжка след развода за себе си, т.е. за безвиновния съпруг Чл. 145, ал1 СК
чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК
4. чл. 329 ал.2 изр 1 ГПК – разноски по производството
5. Нов СК – брачната вина има значение за материалноправното условие за продължаване на процеса от призованите към наследяване низходящи или родители на починалия, ако е направил иска преди смъртта си.( на чл. 327 ГПК) . Искът на осн. чл. 49 ал. 3 СК (брачна вина) чл. 52 ал.2 СК – роднините продължават бракоразводния процес.
чл. 232 и 234, ал.4 Кодекс на застраховането
чл. 56, ал.5 СК –
чл.23, ал. 1 ЗЗД –
чл. 150 СК -
Производството по исков ред има няколко особености:
- искът за развод е подсъден на РС - чл. 103 ГПК
- искът се предявява пред съда в района постоянен адрес на ответника
- по брачните искове непълнолетни ограничено запретени съпрузи имат специална брачна дееспособност
- процесуалната легитимация може да принадлежи само на лице със съпружеско качество, искът за развод не преминава върху наследниците
- деца, ненавършили пълнолетие, които задължително следва да бъдат изслушани в брачния процес по реда на чл. 15 ЗЗакр.Д при произнасяне на съда (чл.59 СК) относно родителските права не стават страна в брачния процес. Деца над 10 год. се изслушват задължително, под 10 год. съдът преценява на място дали ще се изслуша.
- строго личния х-р на потестативното право на развод изключва правилата за прилагане на общия исков процес относно законното правоприемство в случай на смърт на ищец или ответник. Ако ответника почине производството се прекратява без процесуално правоприемство.
- Предявяване на иск за развод е подчинено на принципа за изчерпателност на основанията за развод. Чл. 322 ал. 1 ГПК.
Принцип на еднократност и изчерпателност на брачният процес – важи както за ищеца така и за ответника.
- задължителното предявяване за съвместно разглеждане с иска за развод и на небрачните искове по чл. 322, ал.2 изр. 2 ГПК
- възможност за постановяване на привременни мерки на висящия процес чл. 323 ГПК нов – обект издръжка на ненавършили пълнолетие деца, издръжка на съпруг, разпределение на имущество и др. Ако жилището не може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи, поради несъвместимост – съдът постановява кой да ползва семейното жилище докато трае процеса. Чл. 59 СК
Привременни мерки - акт на съдебна администрация. Допускат се с определение на съда, което се ползва с изпълнителна сила. Това не подлежи на самостоятелно обжалване по новия ГПК. Привременни мерки се определят само по молба на единия съпруг. Съдът се произнася за тези мерки в заседанието, в което е подадена молбата.