14. Промишлен дизайн - определение. Изисквания за регистрация. Процедура в Патентното ведомство по регистрация на промишлен дизайн. Съдържание на изключителното право върху регистриран дизайн. Прекратяване действието на регистрацията.

Дизайнът е налице в изделия, предназначени за бита, които имат и естетическа стойност.
Дизайнът съчетава в себе си полезност и красота.
Първите закони за дизайна са приети през 18 в. (във Великобритания през 1787 г. е приет първия закон, отнасящ се до щамповането на текстилните изделия).
През 1841 г. във Великобритания е приет нов закон, в който се регламентират основните изисквания към дизайна – за новост и оригиналност и се въвежда изискването дизайнът да може да бъде приложен към каквото и да е промишлено изделие.
През 1806 г. във Франция е приет закон, уреждащ правата върху дизайните в текстилната промишленост. Изискването е тези дизайни да се депозират в специален орган, със седалище в Лион.
За пръв път дизайнът, в международен аспект, се регламентира в Парижката конвенция, където се използва терминът „индустриални рисунки и модели”. Всички тези означения обаче са синоними.
В България проблемът се урежда в Законът за марките и промишлените образци, а по-късно е възприет терминът „промишлен дизайн”.
Някои текстове са буквално възприети Директива 71/98 на ЕС.
В Наказателния кодекс има специални разпоредби за дизайна. България е членка на Хагската спогодба за международна регистрация на дизайни.
Дизайнът е обект много близък до изобретенията и полезните модели.
В Закона за дизайна има разпоредба, която касае и правото на авторство върху дизайни и спазването на този принцип се следи служебно.
„дизайн” – това е видимият, външен вид на продукта или на част от него, който е определен от линии, рисунък, съчетание на цветовете или комбинация от всички тези елементи (чл.3, ал.1 По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.)
Чл.3, ал.2 регламентира понятието „продукт” – всяко изделие, което е получено по промишлен или занаятчийски начин. Продуктът има самостоятелно търговско значение (Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.)
Дизайнът може да има дву- или триизмерно разположение в пространството.
1. Дизайнът може да бъде ”съставно изделие„– то се състои от части. Автомобилът е съставно изделие.
2. „Част от съставно изделие” са отделните части на автомобила.
3. Дизайн може да бъде и комплект от изделия, което е съвкупност от отделни части, които имат общо предназначение – холна гарнитура, сервиз за хранене.
4. Композиция от изделия (вагон-ресторант, кухненско обзавеждане).
5. Дизайн може да бъде и опаковка
6. Може да представлява и графичен символ – пътен знак.
7. Печатни шрифтове.
Изключителното право върху дизайна възниква, когато той бъде регистриран в Патентното ведомство.
Процедурата се открива с подаване на заявка за регистрация.
Правото на заявяване принадлежи на лицето, което има право да извърши това (чл.16).

Право на заявяване и право на регистрация
Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма.
(2) Когато дизайнът е служебен съгласно чл. 17, ал. 1, правото на заявяване принадлежи на работодателя или на поръчващия.
(3) Правото на заявяване в случая по ал. 2 преминава върху автора, ако в 3-месечен срок от писменото уведомление за създадения дизайн работодателят, съответно поръчващият, не подаде заявка, освен ако между тях е уговорено друго.
(4) Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя, съответно на поръчващия и на автора, ако това е уговорено.
(5) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.
(6) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

Служебен дизайн – той е създаден по трудово правоотношение или по договор за поръчка – правото има работодателя или поръчващия.

Служебен дизайн
Чл. 17. (1) Дизайнът е служебен, когато е създаден при изпълнение на задължения по трудово правоотношение или по поръчка, освен ако в договорите е уговорено друго.
(2) Авторът, който е създал служебен дизайн, има право на допълнително възнаграждение.
(3) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на дизайна, като еднократна сума или по друг начин.
(4) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на дизайна, авторът може да поиска увеличаване на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Заявката се подава в Патентното ведомство.
Изисквания:
1. Искане за регистрация.
2. Име и адрес на заявителя.
3. Графични или фотографски изображения, които ясно разкриват дизайна.
4. Допълнителни данни.
След подаване на документите, ако тя отговаря на изискванията на закона, се счита за редовно подадена с дата на подаването.
Ако заявката има недостатъци, на заявителя се дава срок от 3 месеца за отстраняването им.
Множествени заявки
Законът допуска подаване на заявка, към която са приложени няколко дизайна, но изискването е те да принадлежат по един и същи клас от международната класификация (Локарнска спогодба).
Това обикновено е заявка, която се отнася до комплект или композиция.
След извършване на формалната експертиза (по допустимост) на заявката, тя се публикува (чл.36), като се предоставя 2-месечен срок за възражения на заинтересованите лица.

Публикация на заявката
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя и автора, изображение на дизайн, претенция за цвят или цветове, класовете по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно и продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът.
Възражение срещу регистрацията на дизайна
Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на дизайна на основание чл. 12.
(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основание и мотиви.
(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.

Не е задължително експертизата да се съобразява с възраженията.
След 2-месечния срок започва да тече едногодишен, в който трябва да бъде извършена експертиза по същество на заявения дизайн.
За да бъде регистриран дизайнът трябва да е нов и оригинален (чл.11).
Има негласно правило, че когато тази експертиза се извършва, се проверява новостта, а не и оригиналността.
Оригиналността е критерий, който се преценява едва при възникнал спор или при нарушение на дизайна.
Дизайнът е нов ако не съществува друг идентичен на заявения дизайн преди датата на подаване на заявката, като законодателят определя и източниците относими към тази оценка:
- публикации
- разгласяване и др.
Третото е изискването за световна новост.
Привилегия на новостта (чл.14).
Ако преди датата на подаване на заявката е направено недобросъвестно разгласяване на новостта на заявката, това не опорочава заявката, ако тя се направи до 12 месеца.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от:
1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник;
2. трето лице във вреда на автора.

Новостта е обективен критерий при преценката на регистрабилността на дизайна.
В чл.11 изрично са посочени хипотезите, при които дизайнът не се регистрира.
1. Когато противоречи на обществения ред.
2. Когато особеностите на дизайна са обусловени единствено от нейната функционалност (не може да се регистрира грайфера на гумата).
3. не може да се регистрира дизайн, който включва елементи, които пречат да се осъществи функционалността на продукта (тенджера с капак).

Чл. 11. (1) Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.
(2) Не се регистрира:
1. дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта;
3. дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът, към който е включен или към който е приложен дизайнът, да бъде механически свързан или поставен във, около или срещу друг продукт така, че и двата продукта да изпълняват функциите си, с изключение на дизайн, чиято цел е да направи възможно мултиплицирано сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система.
(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм., бр. 73 от 2006 г.) Промишлен дизайн на продукт, свързан с отбраната и сигурността на страната, се регистрира след писмено съгласуване с Министерството на отбраната или с Министерството на вътрешните работи.

Експертиза:
1. Преценява се дали дизайнът е такъв по смисъла на закона (чл.3).
2. Дали дизайнът не е изключен от закрила (чл.11).
3. Дали дизайнът е нов (чл.12).

Чл. 12. (1) Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.

Ако решението на експертизния отдел е положително, дизайнът се регистрира. Отрицателното решение може да се обжалва.
Регистрацията може да бъде заличена, дори и ако дизайнът е регистриран.
От момента на регистрацията на дизайна заявителят трябва да плати съответната такса, а срокът на правна закрила е 10 години от датата на заявката.
Времето на закрила може да се удължи – 3 продължения от 5 години, т.е. максимум 25 години.

Изключителното право на дизайн включва правото на притежателя да използва и се разпорежда с дизайна. Съществува забрана спрямо всяко трето лице да го използва без разрешение.
Подобно на изобретенията, изключителното право може да се ограничи, когато дизайнът се използва за лични нужди, когато се ползва с цел обучение (чл.5 от Парижката конвенция, чл.21 от ЗПД).

Ограничения на правото върху дизайн
Чл. 20. Правото по чл. 19 не се разпростира върху:
1. използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности или с експериментална цел;
2. използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът;
3. използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства.

По отношение на дизайна също има изчерпване на правото, когато продуктите са пуснати със съгласието на притежателя на дизайна, те могат свободно да се ползват от трети лица (чл.21)

Изчерпване на правото върху дизайн
Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Притежателят на правото върху дизайн не може да забрани използването на продукти, посочени в регистрацията, в които е включен или към които е приложен регистрираният дизайн, когато продуктите са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато притежателят на правото върху дизайн може да се противопостави на следващи продажби, когато продуктите са променени или подправени.

Ако регистриран дизайн се ползва за лични или експериментални нужди не се счита за нарушение по чл.20. Нарушение е само търговското използване.
Не е нарушение цитирането.
Не се счита за нарушение на правото на регистриран дизайн, когато се използва за дейността на транспортно средство, което преминава през територията на страната.
Изчерпване на правото на регистриран дизайн:
1. Когато ползвателят е дал съгласие дизайнът да бъде използван в продукти, пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство. В този случай той не може да се противопостави на това ползване. В Асоциацията за свободна търговия (EFTA) участвам 7 страни – Великобритания, Швеция, Лихтенщайн и др. Сега участват само 4 страни – Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария. Между ЕИП и ЕФТА има някои ограничения, които не важат за ЕИП, т.е. от ЕИП се изключват страните-членки на Асоциацията за свободна търговия (EFTA).
2. При паралелният внос е възможно стоката, означена с търговска марка или означена с дизайна да бъде изнесена от страната на произхода и да бъде внесена в друга страна-членка на ЕС или да се направи реекспорт. Паралелният внос не се счита за нарушение на дизайна, когато притежателят на дизайна е дал съгласие.
В момента на подаване на заявката за регистрация, възниква и изключителното право, което се удостоверява с документа, издаден от ведомството. Изключителното право е регламентирано в чл.19.

Чл. 19. (1) Правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила.
(2) Използването на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Правото има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на регистрацията на дизайна.

От позитивна гледна точка притежателят на право има право да се разпорежда с него.
От негативна гледна точка може да забрани на трети лица да използват дизайна, за търговска цел, без негово съгласие.
Във връзка с вноса и износа на продуктите се занимава още чл.19.
Правото на ползване се изразява във възможността на притежателя на дизайна:
1. Да прехвърли собствеността на дизайна.
2. Да предостави използването на дизайна, което става чрез сключване на лицензионен договор.
Прекратяване на действието на дизайна може да стане:
1. При изтичане срока на закрила, ако тя не бъде продължена.
2. При отказ от страна на притежателя по съответния ред. Отказът се публикува в специална рубрика в бюлетина на ведомството.
3. При прекратяване на ЮЛ, притежател на дизайна, без правоприемство.
4. При едно негативно обстоятелство – заличаване на регистрацията.
Основанията за заличаване са регламентирани в чл.29 от закона.

Чл. 29. (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът:
1. е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1;
2. е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;
3. е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 с дизайн - обект на национална или международна заявка, за която Република България е посочена страна с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, при условие че по тази заявка се извърши регистрация;
4. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.);
5. е регистриран при неспазване на изискванията по чл. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на:
1. по-ранно авторско право на това лице по Закона за авторското право и сродните му права;
2. по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията се заличава и когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпила молба за вписване на действителния притежател.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията може да се заличи и служебно от Патентното ведомство на основанията, предвидени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3.

Това може да стане от лице, което има правен интерес и от всяко лице.
Искането може да бъде отправено от всяко лице:
1. Ако дизайнът не отговаря на изискванията по смисъла на чл.3.
2. Ако е в противоречие на изискванията за новост и оригиналност.
3. Когато дизайнът е изключен от закрила по смисъла на чл.11.
4. Когато е регистриран идентичен дизайн.
5. Може да се противопостави и заявка за регистрация.
Когато лицето има правен интерес се касае за хипотезата, когато има предходно право, по смисъла на ЗАСП или наличие на по-ранно право на индустриална собственост.
Когато по исков ред е установено, че притежателят не е имал право на заявяване е още една от хипотезите. Този иск може да бъде предявен служебно от председателя на ведомството.
Защита на нарушените права
Установена е гражданскоправна, административноправна защита, мерки за граничен контрол и наказателноправна защита на правата на притежателя на регистриран дизайн.
Нарушение е:
Всяко използване в търговската дейност на регистриран дизайн, без съгласието на притежателя на правото на дизайн.
Притежателят може да предяви исковете, предвидени в закона.
Административното производство предполага налагането на глоба, за ФЛ, и имуществена санкция за ЮЛ. Предвидени са и санкции за повторно нарушение.
Особеното е, че стоките, произведени в нарушение на дизайна, се отнемат в полза на държавата и се унищожават.
Има и предвидена наказателна отговорност за нарушение на изключителното право (чл.172б, чл.173, ал.2, чл.174 от НК).
Най-ефективна е гражданскоправната защита.