14. Констативен нотариален акт. Понятие, обща характеристика, видове. Нотариален акт за собственост въз основа на писменни доказателства.

С тези актове се удостоверява вещно право, най-често право на собственост, но може да бъде още сервитут, право на ползване, право на строеж. Kогато едно лице е собственик на определен недвижим имот, но няма доказателства за правото си може да се снабди с такъв след като докаже с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Под липса на документ се разбира че то няма нотариален акт (само това!). То обаче има други писмени доказателства, които безспорно доказват собствеността. След като тези документи се представят на нотариуса и той ги провери се издава констативен нотариален акт (акт за удостоверяване право на собственост).
Втора хипотеза – възможно е лицето да е собственик, но да няма писмени доказателства, а ако има такива те да са недостатъчни, за да се направи извод, че това лице е собственик. В такъв случай лицето може да поиска от нотариуса да извърши проверка на правото му, чрез разпит на трима свидетели (обстоятелствена проверка, при която правото на собственост се доказва на основание придобивна давност).
Определение: Констативен нотариален акт се издава на лице, което е собственик на недвижим имот (или титуляр на друго вещно право), но няма нотариален акт, след като докаже своето право, чрез надлежни писмени или гласни доказателства.
Съществуват 2 вида констативни нотариални актове:
1. Констативен нотариален акт, който се издава въз основа на писмени доказателства – удостоверява се право на собственост или друго вещно право, но тук няма юридически факт, волеизявление или действие, което да се извършва пред нотариуса. Местната компетентност е условие за действителност на производството, то се извършва само от местно компетентен нотариус (по местонахождение на недвижимия имот).
Производството се извършва в нотариалната кантора (по принцип), защото този нотариален акт подлежи на вписване. Поради тази причина производството следва да се извършва в работно време, 2 часа преди края на работното време на съответната Служба по вписванията.
Производството започва с писмена молба. Към момента на подаване на молбата трябва да бъде платена нотариалната такса. Страните по тези производства никога не участват в тях, не се явяват пред нотариуса, общо взето не правят нищо. 
Извод: След като са проверени доказателствата (писмени и гласни) и в двата случая нотариусът обективира резултата от проверката в постановление.
Мотивирано, на база на представените доказателства (писмени и гласни) следва да каже признава или не правото (на собственост или друго вещно право) на молителя.
Въз основа на постановлението на нотариуса се издава констативен нотариален акт. Този акт има много опростено съдържание – индивидуализират се нотариуса и молителя, включва се едно удостоверително волеизявление, посочват се доказателствата, които са представени и акта се подписва от нотариуса. Липсват действията прочит и одобрение, а подпис се поставя само от нотариуса. Констативния нотариален акт се вписва в Службата по вписванията, след което нотариусът снабдява страната с нотариалния акт.

Хипотези
1. Когато имотът е придобит вследствие правоприемство – чрез наследяване, завет.
Пред нотариусът следва да бъдат представени акт за смърт на наследодателя, удостоверение за наследници, нотариален акт за имота на името на наследодателя. Ако наследниците са няколко няма пречка всеки да иска да му бъде издаден нотариален акт за своя дял, но по удачен вариант ще бъде да се извърши доброволна делба, като в този случай те ще се легитимират като собственици с договора за доброволна делба. В случай на наследяване по завещание пред нотариусът трябва да се представи препис от завещанието (когато завещанието е саморъчно, то трябва да бъде обявено). Когато имота е придобит въз основа на съдебно решение – констативни съдебни решения имат вещно правно действие – например съдебното решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД замества нотариалния акт, то също се вписва, но няма пречка въз основа на това решение да се издаде констативен нотариален акт.
2. Когато имотът е придобит от държавата или общината – най-често става дума за жилищни имоти държавна собственост или придобити от общината въз основа на заповед на кмета. С този договор, лицето придобило имота може да се легитимира като собственик, но договора не е нотариален акт. Въз основа на него обаче може да се иска издаването на констативен нотариален акт.
3. Жилища, придобити чрез ЖСК – специфично за груповия строеж е, че след сключване на договора за ЖСК и започването на строежа, отношенията се уреждат с делба. Въз основа на договора за делба всеки от собствениците може да се снабди с констативен нотариален акт.
4. При промяна в регулацията – когато се налага отчуждаване на имот искането за издаване на констативен нотариален акт изхожда от държавния орган.
2. Констативен нотариален акт, издаден при обстоятелствена проверка (гласни доказателства, по давност). За всичко, което може да се придобие по давност може да се издава нотариален акт – право на собственост, право на строеж, право на ползване. Движимите вещи също могат да се придобиват по давност. Производството няма ограничителни мерки или критерии.

Общи изисквания
– Производството се извършва от местнокомпетентен нотариус, в нотариалната кантора, в работно време.
– Участници – тримата свидетели.
– Производството започва с Молба – декларация – която обичайно се подава не директно на нотариуса, а чрез съответната община. Част от молбата са 2 документа:
- Удостоверение, че имотът не е актуван като публична държавна и публична общинска собственост;
- Вторият документ трябва да посочва на кой е записан имота и кой плаща местни данъци и такси.
– Разпитват се свидетелите за да се изяснят обстоятелствата. Установява се кога е започнало владението.
– Има една хипотеза, при която писмените доказателства са много важни – когато се твърди, че имотът е придобит въз основа на кратка придобивна давност – 5 години. Лицето е придобило вещта на годно правно основание (правна сделка), но от несобственик.
– Нотариалната такса се дължи предварително, към момента на започване на производството.
Свидетелите се разпитват поотделно, един след друг. Няма правила, по които трябва да се проведе разпита. Това което казва свидетелят се обективира в протокол, който нотариусът води по време на разпита, и в който се включват всички съществени обстоятелства. Протоколът се подписва от свидетеля. Ако по отношение на имота, за който се иска издаване на констативен нотариален акт, има спор за собствеността пред съда - производството се спира от нотариуса. Въз основа на представените писмени доказателства и гласни обяснения нотариусът издава постановление, с което признава или не молителят за собственик и въз основа на това постановление се издава констативния нотариален акт.