13. Упражняване на правата, произтичащи от марката на Общността. Процедури за установяване на нарушение върху правата на марка на Общността.

Първият етап от процедурата е свързан с установяване дата на подаване.
При получаване на заявката, експертът от ведомството проверява дали тя съдържа необходимите атрибути, дали са платени таксите и при констатирани недостатъци се дават 2 месеца на заявителя да ги отстрани.
Ако заявката е подадена в националното ведомство, за да се запази датата на подаване, документите се изпращат до 2 седмици в OHIM.
Следващият етап е т.нар. формална експертиза.
На този етап се преценява дали заявената марка притежава функциите на марка, т.е. дали е способна да отличава стоките на един производител от тези на друг.
Проверява се дали заявената марка не указва вида, качеството и начина на производство на стоката, дали знакът не е навлязъл за всеобща употреба. Проверява се дали марката има заблуждаващ характер и дали противоречи на обществения ред и добрите нрави.
Ако има такива пречки заявката може да бъде отказана. Горните са основания за отказ. И всъщност всички тези основания са абсолютните основания за отказ.
На този етап, експерт от ведомството проучва дали на някой от езиците на ЕС, марката означава качеството, вида на стоката или нейното количество. Това е най-трудоемкия процес.
След приключването на този етап се извършва публикация в официалния бюлетин на ведомството, като се предоставя срок от три месеца за опозиция.
Към абсолютните основания могат да се добавят всички от чл.11 от нашия закон (за знак са използвани гербове, знаци за качество и др.).
В този тримесечен срок всяко заинтересовано лице може да подаде „опозиция” срещу евентуална бъдеща регистрация на марката. В регламентът изрично са посочени лицата, които могат да имат правен интерес:
1. Лица, притежатели на по-ранни права в ЕС.
2. Лица, които имат по-рано подадена заявка във европейското ведомство.
3. Лица, които имат по-ранна регистрация на заявка в Общността.
4. Лица, които имат и по-ранна национална регистрация или заявка.
5. Лице, което има международна регистрация, по силата на Протокола на Мадридската спогодба, защото към него е присъединен ЕС.
6. Лице, което има общоизвестна марка.
След изтичането на този тримесечен срок, искането се разглежда и ведомството се произнася по него, като се преценява идентичността на марките или сходството и идентичността на стоките или услугите.
Преценява се и сходството с по-ранни марки. Преценява се известността на по-ранната марка.
Постановеното решение от експертизния отдел може да се обжалва пред Апелативната комисия на ведомството, като нейните решения могат да се обжалват пред първоинстанционния съд и пред Съда на ЕО.
Последователността на обжалване е следната:
1. Експертизен отдел.
2. Апелативна комисия.
3. Първоинстанционен съд – Люксембург.
4. Съдът на ЕО – Люксембург
Ако е налице отказ от регистрация на марка на Общността, няма пречка заявителят да получи национална регистрация на марката.
След приключване на процедурата може да се стигне до 2 решения:
- да се регистрира марката
- да се постанови окончателен отказ.
Каква е ролята на регистъра на марките на Общността:
Всяко действие, което се извършва от OHIM се вписва в регистъра и има действие по отношение на третите лица. Марката се публикува на всички езици на ЕС. Този регистър е достъпен по електронен път.
Процедурата, най-общо, може да се оформи:
1. Експертиза
- Проучване-декларация.
- Проучване за абсолютните основания.
2. Публикация
3. Опозиция
4. При оспорена регистрация:
- Апелативна комисия
- Първоинстанционен съд
- СЕО
5. Регистрация
Важен е въпросът, свързан с нарушенията на марката на Общността.
Процедурите за установяване на нарушение се разглеждат по реда на съответната национална съдебна система.
Чл.72Г, ал.3 от Закон за марките и географските означения. Съдилища за марката на Общността са:
- СГС - първа
- Софийски апелативен съд - втора
Това означава, че всяка страна-членка на ЕС е длъжна да посочи в законодателството си, съдилища, компетентни да разглеждат спорове за нарушаване и защита на такава марка.

Чл. 72г. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.
(2) В случай че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.
(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламента.
Субсидиарно прилагане на решенията
Чл. 72д. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента.

Франция
Първоинстанционен съд е съдът на Париж = СГС
Втора инстанция е Апелативния съд на Париж

Великобритания
Хай корт – първа
Апелативен – втора

Испания
Търговски съд в Аликанте – първа
Апелативен съд в Аликанте

При спор за нарушение на марка на общността, ответникът оспорва регистрацията на марката. Компетентен да разгледа спор за действителност е OHIM. В този случай националния съд спира, докато не се произнесе ведомството.
Изключение са тези държави, чиито законодателство допуска недействителността да се предяви чрез насрещен иск, т.е. в един съдебен процес – Великобритания и Франция.
Решенията на националните съдилища ще имат действие върху цялата територия на ЕС.
Ако е постановено такова решение, цялата регистрация пада изобщо.
Глава четвърта – чл.72А

МАРКА НА ОБЩНОСТТА
Регистрация и действие на марката на Общността
Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент 40/94/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, наричан по-нататък "Регламент".
(2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.
(3) Марката на Общността се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.
(4) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.
(5) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.
Заявка за марка на Общността
Чл. 72б. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламента.
(2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство.
(3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.
(4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването й.
Преобразуване на марка на Общността в национална заявка
Чл. 72в. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 108 - 110 от Регламента.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство го разглежда по този закон, при условие че заявителят представи в двумесечен срок от датата на получаване на съобщението за допускане на преобразуването:
1. превод на документите на български език;
2. изображения на марката;
3. документ за платени такси за заявяване и експертиза.
(3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната дата на заявката за марка на Общността.

Защита на марката на Общността

Между марката на Общността и Мадридската спогодба и Протокола има връзка, която, на практика, се използва много често. Тя се изразява в това, че от 01.10.2004 г. ЕО се присъедини към Протокола за прилагане на Мадридската спогодба, което дава възможност на притежатели на марки, заявени или регистрирани по линия на Мадридската спогодба, по Протокола към нея да посочат ЕО в заявките си за международна регистрация.
В тази процедура има един недостатък – ако е налице отказ за регистрация в OHIM, заявителят няма да получи регистрация на територията на всички страни-членки на ЕС, но това не означава, че няма да получи регистрация от други страни-членки на протокола.

Марката и ЕС и регистрацията по линия на Мадридската спогодба и Протокола – прилики и разлики:
Прилики:
1. И двете процедури са рационални по своята същност.
2. И в двете е налице една заявка, един координиращ орган.
3. И при двете процедури е налице една-единствена заявка, което предполага по-малко разходи.
Разлики:
1. Различен е начинът на заявяване – докато международната заявка по Мадридската спогодба се подава в съответното национално ведомство, то заявката за марка на Общността се подава директно в OHIM.
2. Когато става дума за регистрация на марка по Мадридската спогодба, отказът от регистрация в една страна-членка на спогодбата, не влече след себе си отказ на регистрацията като цяло, докато при марката на Общността, отказът от регистрация се отнася за територията на цялата Общност.
3. Мадридската спогодба предполага възможност за териториално разширение, докато тази хипотеза при марката на Общността е невъзможна.
4. Регистрацията, получена по линията на Мадридската спогодба и Протокола обхваща територията на страни-членки на ЕС и на такива извън него, докато марката на Общността действа само на територията на ЕС.
5. Ако марката бъде атакувана в 5-годишен период марката отпада при Мадридската спогодба, докато при марката на Общността няма такава зависимост от съдбата на първоначалната заявка.
6. Когато възникне спор за използване на една регистрирана като марка на Общността марка е достатъчно да се докаже използването й, в която и да е членка, за да се запази нейната регистрация. При Мадридската спогодба такава връзка няма.
7. При спор за нарушение на марката при Мадридската спогодба е компетентен съответния национален съд, докато при марката на Общността всяка една членка посочва национални съдилища, които се считат за съдилища на общността. И при това положение решенията, постановени от тези съдилища има действие на територията на ЕС.
8. Има една особеност на марката на Общността – принципът на автоматично разширяване действието на вече регистрирани марки на Общността на територията на новоприсъединили се страни. Може да се подаде опозиция срещу това автоматично разширяване при наличие на авторитет 6 месеца преди присъединяването на страната, т.е. ако притежателят има заявка за българска марка преди 1.07.2007 г., той може да възрази на автоматичното действие на разширяването на марката.
Принцип на старшинството – има връзка между съществуваща национална регистрация в страна-членка и заявена или регистрирана марка на Общността. Този принцип означава, че една национална регистрация, заявка може да бъде заменена от заявка или регистрация на марка на Общността. Изискванията при процедурата на старшинството:
1. Когато марките се отнасят за едни и същи стоки и услуги.
2. Марките трябва да бъдат идентични като изображение.
3. Лицето, заявител, трябва да е едно и също.
В ОHIМ се преценява дали тази процедура е допустима.
Кога може да се претендира старшинство:
1. Още с подаване на заявката за марка на общността.
2. В двумесечен срок след подаване на заявката.
3. След регистрацията на марката на общността.
Принципът позволява националната марка да прекрати действието си, т.е. да се замени с марката на Общността. Така се запазва връзката между националната марка и тази на Общността.
Този принцип има приложение в случаите, в които по отношение на заявката за марка на Общността е повдигната опозиция.
Той носи със себе си известен риск, който се свежда до това, че позовавайки се на националната регистрация и прекъсвайки нейното действие, заявителят може да загуби националните права, които има за тази марка.
Друг принцип, отразен в Регламента за марката на общността е принципът за преобразуване – от заявена марка на Общността, заявителят може да я преобразува в национална заявка или регистрация. При преобразяването на марката на Общността се запазва приоритета на марката на Общността.
Кога е възможно заявителят на заявена марка на Общността да я преобразува в национална заявка:
1. Когато е налице заявка за марка на общността и марката е отказана или заявката оттеглена.
2. При отменена, неподновена или заличена регистрация на марка.
3. По линия на Мадридската спогодба може международната регистрация да бъде трансформирана в национална и в същото време националната марка да се замести от международна регистрация по Мадридската спогодба. Това се нарича „заместване”.