11. Мадридска спогодба за международна регистрация на марките и Протокола към нея.

Протоколът е приет през 1989 г. и влиза в сила едва през 1995 г. и България е членка на спогодбата, както и на Протокола.
През 1996 г. е приет Общият правилник за приложение на спогодбата и протокола, който влиза в сила от 2004 г.
Член на Мадридската спогодба може да бъде всяка страна-членка на Парижката конвенция.
Страните членки на Мадридската спогодба и Протокола се наричат „договарящи се страни” и образуват Мадридски съюз. Всички страни-членки на Спогодбата формират асамблеята на Мадридския съюз и основната дейност на асамблеята е приемане на правилник за дейността и бюджета на съюзи.

Предимства:
1. Системата за международна регистрация улеснява процедурата за получаване на закрила на една марка.
2. Предвидената процедура е много по-рационална, като документация и във времето. С една заявка може да бъде получена регистрация във всички страни-членки на Спогодбата. В Мадридската спогодба не членуват всички от протокола и обратно. България е членка и на двете.
3. Заявителят може да направил промени в заявката само с една молба до международното бюро.
Кой може да подаде заявка за международна регистрация:
1. ФЛ – за тях има изискването да са граждани на страна-членка на спогодбата или протокола.
2. ЮЛ – трябва да имат седалище на територията на такава държава.
Заявителят не може да се иска регистрация в друга страна, която не е членка на спогодбата или протокола.
Изискването на Мадридската спогодба е да е налице национална регистрация на марката.
Не така стоят нещата по Протокола към спогодбата. Освен това искането за регистрация в Международното бюро трябва да бъде подадено чрез държавата на произхода.
Заявителят трябва да се съобрази с обстоятелството дали посочените страни са членки на Спогодбата, Протокола или общия правилник.
Ако страната на произхода и посочените страни са членки на Спогодбата се посочват само те. Ако една страна е членка и на Спогодбата и на Протокола може да посочи всички страни-членки и на двете.
Когато бъдат установени несъответствие между Протокола и Спогодбата, водеща ще бъде Спогодбата.
По Спогодбата, искането може да бъде направено само на френски език. По Протокола това може да стане и на английски, (испански). Заявката не може да бъде подадена директно в Международното бюро. Ако има такава, тя се връща на подателя. Има условия, които трябва да се спазят от националното ведомство.
Заявката трябва да бъде придружена и от документ за платени такси. Добавъчна е таксата, която се плаща за всяка посочена страна. Тази добавъчна такса се плаща ако посочената страна не е приела индивидуална такса.
Условието е тази такса да не е по-висока от националната такса за заявяване.
Таксите могат да бъдат платени директно на Международното бюро или чрез националното ведомство.
Има едно много важно изискване – ведомството на произхода трябва да удостовери датата, на която е получило молбата за международна заявка.
Ако в 2-месечен срок от тази дата, документите бъдат получени в Международното бюро, тази дата става датата и на международната регистрация.
Ако заявката няма недостатъци, марката се вписва в Международен регистър и се публикува в бюлетина. Така приключва, условно, първият етап на тази процедура.
Задължение на Международното бюро е да уведоми посочените страни, в които се иска закрила. След този момент се открива национална фаза по отношение на посочените страни.
Национална фаза
Датата на регистрация на марката е датата на подаване на заявката.
След проверката за формална редовност марката се вписва в Международен регистър и се публикува в бюлетина.
След този момент Международното бюро информира всички посочени в заявката страни, като от този момент процедурата продължава съгласно изискванията на националното законодателство.
Всяко ведомство извършва експертиза по отношение на международната регистрация така, както би я извършило по отношение на национална заявка.
Ако в процеса на експертиза бъдат постановени пречки за регистрация, по смисъла на чл.11 и 12 от нашия закон, например, ведомството декларира, че на територията на нашата страна не може да бъде предоставена закрила. Това представлява предварителният отказ.
Срокът, в който трябва да бъде изготвено становището на националното ведомство по Спогодбата е 12 месеца, а по Протокола 8. Това е времето, за което националното ведомство трябва да разгледа заявката и ако има пречка, да я откаже. Ако не реагира, значи се съгласява с регистрацията.
Възможно е ведомството да се произнесе след този срок, когато има образувано производство по опозиция. Този предварителен отказ се изпраща в националното бюро, като задължително се извършва публикация в бюлетина.
За заявителя има възможност да оспори отказа със жалба.
Процедурата се води между заявителя и съответното ведомство, без посредничеството на Международното бюро.
В последствие този отказ може да бъде потвърден или изцяло или отчасти оттеглен.
Националното ведомство може да отговори и преди изтичането на този срок, т.е. да не изчаква изтичането на регламентирания в Спогодбата и Протокола срок. Практиката обаче показва, че тези срокове се спазват.
След изготвянето на окончателното становище на ведомството за потвърждаване или отказ на регистрацията, националното ведомство изпраща потвърждения в Международното бюро, което извършва публикация в националния бюлетин.
Какви са последиците от тази регистрация?
1. Считано от датата на международната регистрация, при благоприятно развитие, марката получава закрила във всяка от посочените страни, която е равнозначна на национална регистрация.
2. Възможно е марката да не получи регистрация в някоя от посочените страни, но отказът в една страна не влече след себе си отказ на регистрацията. Освен това регистрацията може да бъде ограничена по отношение на някои стоки и услуги в някои страни. Ограничаването е свързано със списъка на стоките и услугите.
3. Впоследствие марката може да бъде прехвърлена на друго лице.
4. Регистрацията може да бъде заличена или отменена в някои страни, но в другите остава действаща. Изхожда се винаги от конкретното национално законодателство.
Във връзка с международната регистрация на марките по отношение на марките има някои особености:
В период от 5 години, след датата на регистрацията, марката е зависима от базисната регистрация. Ако базисната бъде отменена, международната не може да се осъществи.
След изтичането на този 5 годишен период международната регистрация става независима от базовата такава и в случай, че последната прекрати действието си това няма да повлияе върху международната.
Има възможност, по Мадридската спогодба, за заместване на съществуваща национална или регионална регистрация с международна.
- Притежателят има регионална или национална регистрация.
- Притежателят е едно и също лице
- Регистрирани са едни и същи стоки.
В този случай притежателят може да поиска неговата регистрация да се замени с международна.
(Белгия, Холандия и Люксембург са с едно ведомство – това е пример за регионална регистрация)
5. Друго предимство на Спогодбата е възможността за териториално разширение на закрилата. В този случай притежателят на международната регистрация може да поиска териториално разширение на действието на своята марка и за териториите на други страни-членки. Искането спазва същата процедура, като международната регистрация.
6. По отношение на съществуващата регистрация могат да бъдат направени всякакви последващи промени – марката може да бъде прехвърляна, да се променят стоките и услугите. Изискването е тези промени да бъдат своевременно отразени от Международното бюро. Никаква промяна, по отношение на марката, не е допустимо. Когато става въпрос за удължаване на срока на действие на регистрацията, подаването на заявката не може да промени списъкът на стоките, за което е регистрирана марката. Последното може да стане само с изрична молба на маркопритежателя.
Мадридската спогодба изисква национална регистрация, Протоколът може да ползва заявка за регистрация на марка.
Ефективното е, че с една заявка, една такса и един администриращ орган, се постига едновременна закрила в неограничен брой страни.
В Мадридската спогодба членуват 57 страни, а в Протокола 71.
Съгласно Протокола регистрацията може да бъде подновена на всеки 10 години, като преди изтичането на 6 месеца, притежателя получава съобщение за съответните такси.
Най-големия плюс на спогодбата е възможността за заместване на националната регистрация и тази за разширяване.
Таксата се заплаща директно в Международното бюро. Ако изображението на марката е цветно, таксата е по-висока.