10. Същност и функции на марките. Регистрабилност. Производство в Патентното ведомство по регистрация на марка. Съдържание на изключителното право върху регистрирана марка. Прекратяване действието на регистрацията.

Марките са най-динамичната област в интелектуалната собственост. Това е обект, който най-бързо може да навлезе в търговския обмен, да получи висока стойност и да изгради имиджа на неговия собственик.
Най-стари сведения за използване на марката са клеймата (в Англия). Те са се нанасяли върху животните, за да се разграничават техните собственици.
По-късно, в Трансилвания, се появяват грънчарските марки - печати, които майсторите са поставяли на своите изделия. Чрез тези знаци различните производители са отграничавали еднакви по вид стоки.
Първите сведения за легално регламентиране на тези знаци, достигат до нас с приетия през 1266 г. закон в Англия (хлебарите трябвало да слагат знак на своето изделие).
Като законово регламентиране на марката се приема указът от 1774 г. в Русия, с който всички производители били задължени да поставят на своите стоки фабрични знаци.
Приемането на първия закон за закрила на търговската марка е приет във Франция през 1897 г. След това САЩ, Англия, Германия приемат такива закони.
В Англия не се говори за фабрични и търговски марки, а само за търговски марки.
В немското законодателство се е използвало терминът „стоков знак”. Чак в съвремието започва да се използва терминът „марка”.
Първата регистрирана марка в света е за бира. Издадена е от английското ведомство.
За първообраз на търговската марка се считат личните печати на търговците и занаятчиите през 18 в. (еснафите).
За първообраз на първата българска марка за услуги се приема печатът на дюлгерския еснаф в Габрово.
Първият закон за търговските и индустриални марки в България е приет през 1883 г., като целта му е да се закрилят знаците, които служат за отличаване на стоките на един производител от тези на друг.
През 1903 г. е приет новия закон за марките, в който се поставят абсолютните и относителни условия за регистрация, фиксиран е срокът. Предвидено е извършването на експертизата в Министерството на търговията и земеделието.
Настоящият закон за марките и географските означения е приет през 1999 г., с последни изменения от 2006 г.
Първата българска марка е регистрирана през 1904 г. „Млечен сапун”.
България е членка на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките. Член е и на Протокола на Мадридската спогодба от 2005 г.
Най-близък до марката, като обект, е промишления дизайн и географското означение. Практиката посочва, че един дизайн може да получи закрила и като географско означение и като марка.
Дефиницията на марката се съдържа в чл.9 от закона, според която марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Изискването за графично представяне на знака е свързано с възможността той да бъде възприет от неограничен брой лица.

Определение
Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Основните функции на марката могат да се изведат от дефиницията:
1. Отличителна функция - това е най-силния индикатор на марката.
2. Индивидуализираща функция – виждайки даден знак знаем, че тази стока е произведена от точно определено лице.
3. Тя осигурява финансова стабилност на нейния притежател. „Марката продава”
4. Марката има самостоятелно икономическо значение, т.е. тя сама по себе си може да бъде предмет на различни договори. Може да бъде продавана, да бъде отстъпена за известно време, може да е предмет на апортни вноски.

Марковата теория може да дели марките по различни критерии:
1. В зависимост от обекта, който означават:
- марка за стоки
- марка за услуги
Марковата класификация се състои от 42 класа. Марката “Мерцедес” е регистрирана за цялата класификация.
2. В зависимост от вида на знака който се използва:
- Словни – марката представлява дума (имена на лица, букви, цифри, други съчетания). Към словните марки могат да се отнесат и имената на известни личности. Марката може да означава и географско понятие. Една словна марка може да възпроизвежда и фирменото наименование на нейния притежател. Словна марка може да са изрази, девизи, лозунги. Това е най-голямата група марки.
- Фигуративни марки (т.нар. образни марки). Те са съставени или от рисунки или от фигури. Могат да представляват различни изображения – хора, животни, предмети. Те могат да бъдат представени както във реалистичен вид, така и стилизирани. Най-известните образни марки са „Помбер”, „Мишелин”.
- Триизмерни марки (обемни, пространствени марки). При тях изображението е дадено в три измерения – дължина, ширина и височина. Най-чест пример, когато тя се състои от формата на стоката или нейната опаковка (кутийката на кока кола).
- Комбинирани марки – при тях е налице съчетание от слово, фигуративен елемент и цветове – етикетите. При етикетите e налице съчетание между слово и графични елементи.
- Има и марки, които представляват съчетание от цветове (лилавия цвят на шоколада „Милка”, жълтия цвят за продуктите на „Кодак” – това са т.нар. цветни марки.
- Звукова марка – тя представлява някаква мелодия, но е задължително звуковата марка да е представена графично, чрез ноти, т.е. трябва да се приложи съответната звукова партитура (сигналите на телевизиите).
- Ароматни марки (не са регламентирани в нашия закон, но се регистрират по европейското законодателство). В т.нар. Сингапурски договор са регламентирани ароматните марки, но въпреки че РБ е член, разпоредбите му не се прилагат.
Символите, с които се представят марките са „r”,„tm”, “sm”. Марката се регистрира, след като се провери. Напоследък се говори за т.нар. брендови марки. Брендът не е дефиниран, но може да се изведе от практиката. Под „бренд” се разбира една марка да има стойност, която да надминава стойността на продукта, с който се свързва. Докато продуктът може да бъде имитиран от конкурента, брендът е уникален. И докато един продукт може да остарее, то брендът е вечен. Брендът е марка с изключително голяма пазарна и икономическа стойност. Той е нещо повече от марката.
Марките, които носят този бренд се разглеждат като ключ към стойността на бренда („Нестле”). Въпреки, че марката е „Мура”, отгоре стои и брендът „Нестле”.
Марковата теория е неразделно свързана със семиотиката – наука за знаците и тяхната система.
3. Третата категория марки са т.нар. сертификатни и колективни марки. Това деление се обуславя от начина на използване на марките.
- За колективните марки има разпоредби още от Парижката конвенция. В нашия закон колективната марка е предвидена в чл.29 „притежание на сдружение на производители, търговци или лица, извършващи услуги, като изискването е това сдружение да е ЮЛ. Колективната марка има за цел да отличава стоките и услугите на членовете на това сдружение от стоките и услугите на членовете на други сдружения. Притежател на марката е сдружението, а не неговите членове. Сдружението не може да използва марката, като такова, а тя се използва от неговите членове. Сдружението упражнява предимно контролни функции и следи за спазването на съответните стандарти за качество. При заявяване на колективна марка има специфични правила. Ако бъде регистрирана колективна марка, всички изменения на правилата за използване се отразяват в специален регистър. Например, Сдружение на винопроизводителите. Наред с индивидуалните марки, на бутилките стоят и колективните марки.

Колективни марки
Чл. 29. (1) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Колективната марка е марка - притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.
(2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването й.
(3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването й.

- сертификатни марки (чл.30). Тяхното основно предназначение е да укажат дадено обстоятелство, което е необходимо на потребителя. Това може да бъде състава на стоката, начинът на изработка, качеството или друга характеристика. Особеното при нея е това, че притежателят на сертификатната марка няма право да я използва за означаване на произвежданите от него стоки. Притежателят на тази марка единствено упражнява контрола върху производството на стоките или предоставянето на услугите, което се означава с тази марка.

Сертификатни марки
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.
(3) Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.
(4) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Законодателят е посочил 3-годишен срок от отмяната на регистрацията или нейното прекратяване, през който не може да се регистрира идентична или сходна с нея марка. 3 години са достатъчно, за да може потребителят да забрави тази марка. Една сертификатна марка е „Екопак”. Притежателят на тази марка следи използването й, т.е. да не се използва за стока, която не отговаря на предназначението на марката. Ако марката се сложи на неекологична опаковка, ще е налице нарушение.
За разлика от колективната марка, която се използва само от членовете на сдружението, то сертификатните марки могат да се използват от всяко лице, което отговаря на съответните стандарти („ръчно изработено", „екологична опаковка и др.).
4. Четвърта категория марки - разделението е според положението, което марката заема спрямо цялостната фирмена политика на предприятието. По този критерий те биват:
- Реално използвани марки – те действително се използват от техния притежател.
- Запасни марки – те са регистрирани, но все още не се използват от техния притежател, т.е. изчаква се разработването на съответния продукт.
- Защитни марки – с тези марки се създава т.нар. предпазен чадър около основната марка на фирмата, т.е. тези марки се различават от основната марка незначително и по този начин се създава по-голям параметър на закрила. Така се избягва евентуално нарушение. Между защитните марки има съществени различия. Запазването им говори за една добра фирмена стратегия.
5. Друг критерий с голяма практическа значимост е разделянето на марките в зависимост от естеството на използвания знак:
- Абстрактни (фантазийни) марки – това обикновено са измислени думи, без смислово значение („Боцко” – детски млечни продукти). Към тази категория.
- Асоциативни марки – „Млечко”
6. Друг критерий за разграничаване на марките е според тяхната известност:
- Общоизвестни марки – те са регламентирани в чл.6 от ПК. Това е марката, преценена като общоизвестна на територията на РБ. Тази общоизвестност се преценява с оглед общодостъпността на информацията. По принцип общоизвестните марки не са регистрирани марки, но тяхната известност трябва да се докаже на територията на страната. В този случай се доказва именно равнището на известност на марката и то сред релевантна потребителска група („3М”), т.е. изхождайки от стоките, с които се означава. Винаги се изхожда от определена категория потребители (ако става въпрос за канцеларска техника ще се доказва с група от учащи се, преподаватели, учители). За да бъде призната тази марка се търси общоизвестност на наша територия. Законодателят е поставил горното изискване. Общоизвестността се преценява от патентно ведомство, но може и от съда. Обикновено патентното ведомство се сезира с искане за това, като компетентен е отдел „Спорове”. Самата процедура е регламентирана в ПМС 229 от 2007 г. Като критериите са изчерпателно посочени в закона и постановлението. Чл.50а от закона определя изискванията:
• Да се представят доказателства за продължително използване, географска област.
• Изискването е да има непрекъснатост на присъствието на пазара, редовност на вноса. Правят се социологически проучвания.
• Много важно е рекламирането на продукта с тази марка.
• От значение за преценката на общоизвестността е и стойността на марката. Оценката се прави от оценители. В резултат на тази процедура патентното ведомство излиза с решение и марката се вписва в специален регистър на общоизвестните марки. Процедурата е изключително тромава. Такава марка е „ДСК”, „Александра видео”, „Манастирска изба”и др. В рамките на СИОС е приета общата формулировка относно тази категория марки.

Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) При определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се вземат предвид следните обстоятелства:
1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;
2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;
3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;
4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана;
5. стойност на марката;
6. други обстоятелства.
(2) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от:
1. Софийския градски съд по общия исков ред;
2. Патентното ведомство по реда на чл. 50б.
Производство за определяне общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, в Патентното ведомство

- Марки, ползващи се с известност – чл.12, ал.3 от закона и това са марките, които се ползват с високо реноме и репутация. Те трябва да бъдат регистрирани. Това са „Кока Кола”, „Адидас”, „Мерцедес”.

Чл.12(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

7. Друго разграничение е в зависимост от действието на регистрацията.
- Марки, които имат действие на територията на РБ. Това са българските марки, регистрирани от националното патентно ведомство.
- Международни марки, които са регистрирани по реда на Мадридската спогодба и на протокола към нея, по силата на които РБ е посочена страна.
- Марката на общността – които имат действие за РБ от 1 януари 2007 г., които са регистрирани пред OHIM (ведомство за организация на международния пазар).
Марката може да бъде предмет на особен залог, на обезпечение, може да бъде включена в масата на несъстоятелността на дружеството, може и да е обект на апортна вноска, т.нар. непарични вноски.

Експертиза на марките
Нашият закон изрично посочва, че правото върху марка се придобива чрез регистрацията им. Съгласно чл.10 от закона, срокът на действието й е 10 години от датата на подаване на заявката. Този срок може да бъде продължаван неограничен брой пъти за период от 10 години.
Но за да бъде регистрирана една марка е необходимо тя да отговаря на законоустановените изисквания, а това се преценява в процеса на експертиза.
Кой може да подаде заявка за регистрация на марка?
ФЛ и ЮЛ, като за целта се попълва специална бланка, изготвена от ведомството.
Има няколко системи на експертиза.
Една от тях е т.нар. регистрационна система. При нея се извършва проверка само на формалните изисквания.
Пълна проверителна експертиза е тази, при която се прави цялостна експертиза.
При нас се използва втората, с процедура по възражение, извършено преди извършване на експертизата по същество. Така че нашата експертиза протича през 2 етапа:
I. Формална експертиза и публикация – тя се извършва в срок от 2 месеца от подаване на заявката в отдел „Формална експертиза”. На този етап се преценява формалната редовност на заявката. проверява се дали правилно е попълнена заявката за регистрация на марката, дали е посочено името и адреса на заявителя или на неговия представител, дали заявката е придружена с изображение и дали правилно са класирани стоките или услугите, за които е заявена марката. В областта на марките действа Ницката класификация (34 класа на стоките и в още 8 услугите - това е съкратения вариант на класификацията). Много е важно изображението на марката, което трябва да бъде достатъчно ясно, защото заедно с посочените стоки определя обхвата на правната закрила. В заявката се посочва списък на стоките и услугите. За словните марки не е необходимо да се представят изображения. Изискването за изображението е 7 х 7 см. В случай, че са посочени повече стоки и услуги, те могат да бъдат записани на допълнителен лист. Може да бъде претендиран и приоритет. Ако заявката е подадена от представител, е нужно пълномощно. Много е важно да има единство на заявката – една заявка да е за една марка. След приключване на този етап се извършва публикация на заявката в официалния бюлетин (до месец след приключване на експертизата). Целта е да се запознаят всички със заявката. В едногодишен срок от изтичане на срока за възражения се извършва и следващата експертиза.
II. Експертиза по същество – тук се преценява регистрабилността на марката. Най-важното изискване е марката да има отличителна способност.
Чл.11 се отнася до абсолютните основания за отказ:
1. Не се регистрира знак, който не е марка по смисъла на чл.9, ал.1. Пример за това са холограмите, при които изображението не е постоянно и не може да бъде представена графично.
2. Не се регистрира марка, която няма отличителен характер – например много сложни или много опростени знаци. Това могат да бъдат геометрични фигури, цифри, имена. Обаче законодателят поставя условие ако този знак е придобил някаква отличителност при ползването си може да се регистрира като марка (например, лилавия цвят на шоколада „Милка”). Съчетание между букви и цифри също не е регистрабилно, но има изключения (BMW). Геометричните фигури не са отличителни, но също могат да имат отличителен характер. Важно е знаците да дават отличителност на марката. Тези основания са пречка за регистрация на марката тъй като въвеждат забрана, която не може да се преодолее, т.е. липсва елемент от състава на марката, който я прави нерегистрабилна.
3. чл.11, т.3 – не се регистрират марки, които са станали обичайни означения в говоримия език или в установената търговска практика и то по отношение на заявената стока или услуга. (@) – този знак няма да може да бъде регистриран, защото е станал обичаен за означаване на обмен на информация по електронен път. Не може да се регистрира и „У” за учебни автомобили. Потребителя асоциира знака с определена стока или услуга, а не с конкретно лице. „Целофан” и „Паркетин” първоначално са били регистрирани, но постепенно потребителя постепенно губи връзката с производителя, т.е. марката е загубила своята отличителност, защото се е превърнала в нарицателно. Когато марки са станали обичайни в говоримия език се имат предвид и обичайните форми на стоките – например таблетната форма на лекарствата не могат да носят отличителност на марката, кръглата форма на бисквитите. В този случай когато се прави експертиза де имат предвид и генеричните наименования (фармакопеята на лекарствата, в която са записани лекарствата с тяхното фармакопейно (генерично) наименование. Тези наименования са свободни за употреба. Тези наименования се различават от търговската марка – освен марката в опаковката задължително се включва и фармакопейното наименование.).
4. Не могат да се регистрират и наименования, които са станали родови за дадена стока. Не може да се регистрира марката „apple” за ябълки, но за компютри може. Марката не трябва да е описателна по отношение на стоката, за която е заявена. Не може да се регистрира марката „бисквити” за бисквити.
5. Не се регистрира марка, която се състои от знаци, указващи вида, качеството, количеството на стоката:
- Марката не може да указва вида на стоката „локум” за локум. Прави се справка с цялата достъпна информация.
- Не може да се регистрира марка, указваща количеството на стоката (20 цигари в кутията, „голям”, „малък” и др. ).
- Не се регистрират марки, указващи качеството на стоката (супер, екстра). Спрямо такива елементи, притежателят на марката няма изключително право.
- Не може да бъде марка изписването на предназначението на стоката (for men, wоmen).
- Не се регистрират марки с географски наименования и създават впечатление в потребителя, че стоката или услугата произхождат от съответното място.
- Не се регистрира марка, която указва времето на производство (реколта 2008 г.).
6. Не може да придаде отличителност и посочване на метода на производство (ръчна изработка, нон стоп).
7. Сходните наименования също не могат да се регистрират (XTRA, ракиа).
8. Когато се извършва експертиза на марките се преценява и формата на стоките. Това са абсолютните основания в т.5 – не се регистрира като марка знак, който се състои изключително от формата на стоката, която произтича от нейното естество и това е пречка, която не може да бъде преодоляна (например, телевизорът има съответната форма).
- Не може да се регистрира и марка като формата на стоката е необходима, за да се постигне определен технически резултат (автомобилна гума).
- Не може да се регистрира като марка формата на една стока, която й придава изключителна търговска стойност, т.е. формата като такава е основание да привлича потребителя, а не стоката, която стои под нея (предмет с висока ювелирна стойност).
9. Не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или добрите нрави. Общественият ред включва писаните и неписаните норми на поведение, които всеки един член на обществото трябва да спазва. Именно затова не се регистрират марки, които представляват такива елементи, които противоречат на тези норми (свастика, неприлични жестове).
10. Недопустимо е да се използват имена и изображения на известни личности. Тази пречка може да се преодолее ако лицето се съгласи. Използването на изрази и лозунги, които противоречат на добрата търговска практика не е допустимо да се използват. (Произведено от Меркурий, всичко друго е компромис).
11. Марки, указващи връзка на стоката и нейния произход без да е налице тази връзка с претендирания географски произход (българска бира „Баварско чудо”). Водка „Сибирская” не може да се произвежда другаде, освен в Русия. Тази пречка може да се преодолее ако производителят се откаже от елемент от марката – „Париж” не може да се използва за козметичен продукт, но може да се използва за други продукти. „Милано” не може да се използва за облекла.
12. Хералдически знаци – гербове, знамена, доколкото се свързват с познанията на потребителя. Целта е те да не го подвеждат. Всеизвестните всеки може да ги разпознае и не е правилно да се използват. Тук влизат и определени абревиатури.
Разпоредбите на чл.11 не се прилагат:
- При получаване на разрешение от компетентния орган (Светия синод разрешава върху опаковки да се слагат икони).
- Марката се е наложила на пазара и е придобила отличителност – тогава тя се регистрира.

Абсолютни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)
Чл. 11. (1) Не се регистрира:
1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която няма отличителен характер;
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
5. знак, който се състои изключително от:
а) формата, която произтича от естеството на самата стока;
б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;
в) формата, която придава значителна стойност на стоката;
6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
8. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации;
9. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
10. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.);
11. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва наименованието или изображението на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата;
12. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.).
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.
Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

Чл.12 регламентира относителни основания за отказ:
1. В този случай имат значение т.нар. предходни права. В случая е налице заявена марка, която е идентична по вид и клас на предходната. Говорейки за относително основание винаги е налице сравнение с предходна регистрация или заявка. При сходността, експертизата среща много затруднения особено, когато марките и стоките са сходни. Сходството на марките се преценява по няколко признака:
1.1. Визуално .
1.2. Фонетично.
1.3. Смислово.
Когато се говори за чл.12 се имат предвид и разпоредбите за общоизвестните или марките, ползващи се с известност, когато те са предходни по отношение на заявената марка.
Ако притежателя на по-старата марка даде своето съгласие, по-новия потребител може да я регистрира.

Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)
Чл. 12. (1) Не се регистрира марка, която:
1. е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;
2. поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;
3. се състои от регистрирано географско означение или негови производни.
(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:
1. регистрирана марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет;
2. заявена марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана;
3. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

Dislaim – онези елементи от изображението на марката, по отношение на които притежателят няма изключителни права.
Всеки един производител на дадена стока може да включи неохраняеми елементи в стоката си.
Собственикът на марката може да ползва своята марка както намери за добре. Важна последица от регистрацията на марката е задължението за нейното използване (чл.19).

Задължение за използване на марката
Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.
(2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:
1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;
2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.
(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Регистрацията на една марка може да бъде отменена или заличена.
Основанията за отмяна са в чл.25:
1. Неизползване на марката в период по-голям от 5 години.
2. Когато марката е станала обичайно означаване на стоките и услугите.
3. Когато марката въвежда потребителите в заблуждение относно произхода и качеството на стоката.
Отмяна може да поиска всяко лице.

Отменяне на регистрацията
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:
1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;
2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;
3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното й използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.
(3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

Основания за заличаване на регистрацията – чл.26, който изисква наличие на правен интерес:
1. Когато са налице предходни права.
2. Когато е регистрирана на името на агент или представител.
3. Други.

Заличаване на регистрацията

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.
(2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на марка се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:
1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;
2. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.);
3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;
4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:
а) право на име и портрет;
б) авторско право;
в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;
г) право на индустриална собственост;
6. (нова - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.
(4) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11 и 12.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негова молба.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.
(8) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

В тези случаи производство може да се инициира и служебно от председателя на ведомството.
Правни последици от отмяната:
1. При неизползване на марката, отмяната действа от началото на 5 годишния период на неизползването.
2. Действието на отмяната може да е от датата на подаването на искането за отмяна в отдел „Спорове” при другите хипотези.
3. При подадено искане за заличаване на регистрация, заличаването има обратно действие.
Компетентен да разгледа споровете за маркови нарушения е СГС. Има специални разпоредби, определящи размера на обезщетението. Предвидени са и обезпечителни мерки.
Споровете за маркови нарушения се подават по специалния закон (Закона за марките и географските означения), а не по ЗЗД.

Наименование за произход – страна, район, местност.
При географското наименование става въпрос за местност, район, който притежава определени качества и в случая човешкия фактор е без значение.
Географските означения са свързани само със стоки и не могат да се използват за услуги. То не може да се регистрира и към него могат да се впишат и други ползватели.