9. Принципност, гъвкавост или конформизъм на външнополитическото поведение.

Принципи – общи идеи, от които външната политика трайно се ръководи. Те отразяват целите на външната политика и най-често се извличат от миналото и поведение. Нормативната форма на изразяване на принципите не ги превръща в юридически правила, а разчита на увереността на субекта в тяхната правилност и здрава връзка с реалността. Едва когато са закрепени в правни актове, тези принципи се превръщат в юридически правила.
Реализацията на принципите не може да бъде сама за себе си. Възприемането на всеки принцип, неговото утвърждаване и реализация става с външнополитически решения, но самите принципи не предписват действие или бездействие.
Прокламирането на принципи на външната политика не е задължително, но то има огромно пропагандно значение, тъй като мобилизира и сплотява обществото. Същинската роля на принципите се изразява в това, че те имат решаваща функция за критерии на избора, обезпечавайки външнополитическия курс и отделните решения.

Безпринципния конформизъм – антипод на принципността. Недопустимо е съобразяването само с непосредствените изисквания на момента. Пренебрегва се далновидността в името на непосредствената изгода. Конюнктурната външна политика не преследва големи цели, а се задоволява с печеленето на отделни битки във войната. Конюнктурността е признак на ненадеждност и нетрайност и отблъсква настоящи и евентуални съюзници.

Гъвкавост – качество на политиката, коренно различаващо се от конформизма и конюнктурността, тъй като представлява приспособяване към действителността чрез временни отклонения от нещо стабилно, от принципите.
Гъвкавостта и принципността са неделимо свързани, защото са допълващи се форми на обективната действителност. Гъвкава може да бъде само принципната политика. Истинската гъвкавост не е безпорядъчно движение, а отклонение от стабилно състояние, към което политиката постоянно се връща. Принципите очертвавт границите на всяка гъвкавост.

В международната сфера успоредно действат два вида принципи:
1. На системата на международните отношения – отразяват интересите на международното общество и са отговор на необходимостта на международното общуване да намери оптимална форма. Основната част са заложени в системата на МПП /суверенитет, независимост, равноправие/ Тяхното утвърждаване или отхвърляне не зависи от никой субект поотделно.
2. Принципи, от които изхожда политиката на участващите в системата външнополитически субекти – всяка страна ги определя свободно за себе си и тяхното следване и тълкуване зависи от вътрешнополитическите процеси в рамките на нацията.

Двата вида принципи са свързани – дисхармонията м/у тях вреди на международната обстановка и всяка страна. Принципите на международните отношения придобиват примат над всеки принцип на външната политика на коя да е страна. Това обезпечава справедливостта и демократичността на международната сцена.