7. Създаване и изменение на конституциите.

В началото на модерната епоха Сиес въвежда класическото разграничение между учредителната власт на нацията (за създаване на нова конституция) и учредените власти, които произтичат от самата конституция. Това разграничение има фундаментално значение за развитието на модерния конституционализъм. Под учредителна власт (УВ) се разбира властта, която създава новата конституция. В по-широк смисъл това са движещите сили, осъществяващи фундаментална промяна в обществото на държавата. УВ има революционен характер. Тя влиза в сила, когато се поставя ново начало в национално-политическия живот.
Учредителните моменти са свързани с настъпването на преломни исторически събития. В този смисъл УВ има политически характер – не се побира в никакви конституционни рамки. Тя се определя като екстраординерна власт – една фактическа власт, която няма правно основание в предходния правен и политически порядък. Успехът на една такава власт зависи от успешния завършек на една революция. УВ, създавайки конституцията, полага основите на нов политически и правен порядък.
Всички онези власти, които произтичат от конституцията се определят като учредени. Това означава, че техният правен статус и техните правомощия са установени по конституционен ред и следователно се явяват ограничени власти.
Още в хода на Великата френска революцоя се обосновава разбирането, че в конституцията трябва да се предвиди и механизъм за внасяне на изменение и допълнение, т.е. обосновава се съществуването на власт за ревизия, даваща възможност конституцията да се изменя по мирен и легален начин.
Създателите на първата писана конституция в Европа (1791г – Франция) предвиждат механизъм за изменение и допълнение, който се разгръща в продължение на осем години – ако се направи предложени за промени, са необходими осем години преди те да влезнат в сила. На 21 септ. 1792 Франция е провъзгласена за република. Конвентът отначало разисква един проект за конституция (на жирординците), който не е приет; на 2 юни 1793 – якубинския проект е одобрен чрез референдум, но влизането му в сила се отлага за след войната. След отстраняването на Робеспиер се приема нова конституция (1795), което установява нов режим до датата на държавния преврат на Наполеон (1797) – установява се т.нар. Консулат.
“Тайната на американския успех се дължи на факта, че американската конституция от 1787 си поставя ограничени цели, които имат политически характер, докато във Франция пред конституцията се поставят много по-амбициозни цели, свързани с идеята за човешкото щастие – търси се решение на т.нар. социален въпрос.”
През първата половина на 19в. се наблюдава обща тенденция на политическа несигурност като действащите конституции, независимо от начина на приемане, се отхвърлят по революционен път, било то чрез революция-въстание отдолу или чрез държавни преврати отгоре. Всъщност едва след ВСВ се наблюдава историческите преврат, при който революцията отстъпва пред реформите. По този начин става възможно прибягването към т.нар. „власт за ревизия”.
Две теоретически въведения за интерпретация за УВ:
Най-напред учението за УВ на нацията (учението за демократична УВ). Едва по-късно, по времето на Реставрацията (след абдикацията на Наполеон) ВС поканват на френския трон брата на екзекутирания Луи XVI – Луи XVII (1814). Той дарува т.нар. конституционна харта. В политическата теория се обосновава учението за УВ на монарха или още т.нар. династична УВ. Конституциите, създадени по този начин се наричат октруирани (подарени). Това явление се наблюдавата през 19в. там където демократичната революция не завършва с успех и монархиите са силни (Германия, например).
Бенджамен Констант създава най-либералната конституция на континента – по време на т.нар. 100 дни на Наполеон. В началото на 20в. започва преосмислянето. През 20те години се появява идеята за промяна на и в конституцията. Тя се основава на разбирането, че във всяка конституция съществува едно ядро, засягащо ценностите, характера и формата на държавата. На конституционно равнище се уреждат и множество други въпроси. Промяната на конституцията води до намеса на УВ, когато трябва да се вземе политическо решение относно принципите на конституцията и характера и формата на държавата, а по важни други въпроси изменения могат да се приемат и от законодателната власт – промяна в конституцията.
След ВСВ френския конституционалист Жорж Бюрдо се придържа към сходен начин на мислене, като прокарва разграничението между оригинерна УВ и производна УВ. Оригинерната предполага цялостна ревизия на конституцията (преразглеждане на нейните ценности и принципи), а производната, осъществявана най-често от парламента, е свързана с предприемането на частична ревизия (с внасянето на изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на механизмите на действие на конституцията). Прибягването към оригинерната УВ се нещо опасно и непредвидимо, тъй като събитията лесно могат да излезнат извън контрол, поради което Бюрдо препоръчва частичните ревизии, за да се отговори на обществените потребности, макар че самият той казва, че „производната УВ е бледо копие и непълно подобие на оригинерната УВ”. Всеки опит да се прибегне към оригинерната УВ е равнозначен на призив към революция.
Общата тенденция е насочена към нормализиране на промяната. Едва след ВСВ в Европа се прибягва към различни по форма конституционни ревизии.
В конституционната литература напоследък се говори за авторитарни начини за изработване на нова конституция и демократични начини. Типични примери за авторитарни начини са октруираните конституции от 19в., които са израз на династичната УВ. Учредителните плебисците – втора тенденция – когато конституцията се подготвя от изпълнителната власт, а впоследствие се подлага на референдум. Така във Франция е учредена Първата и Втората империя. По сходен начин се създава конституцията на Петата френска република. На 4 октомври 1958г. е приета сега действащата конституция на Франция.
Демократичните начини:
1. Чрез излъчването на учредително събрание, със специална мисия да подготви нова конституция
-наблюдава се тенденцията, че в условията на революцият не се прибягва до избирателно право
-обикновено учредителното събрание винаги е еднокамарно
-едно учредително събрание говори и действа от името на гражданското общество, докато един парламент е само законодателен орган на политическата система
2. Посредством референдум (конституцията на Франция, например)
-този начин предвизвиква възражения, защото гражданите се оказват призовани да одобрят или отхвърлят един изработен и одобрен проект. В подобни ситуации отговорът е положителен.
3. Комбинация от 1 и 2
-конституцията се изработва от Учредително събрани или от Парламента, след което се изнася на референдум (ратификационен) (например конституцията на Кралство Испания от 27 декември 1978г. – проект за конституция е изготвен от генералните кортеси, след което е изнесен за одобрение на референдум)
4. Приемането на конституция от два последователни парламенти
-Гърция – действащият парламент констатира необходимостта от ревизия, правят се предложения, те се одобряват с висококвалифицирано мнозинство (3/5), след това се разпуска, а новоизбраният парламент се произнася по направените предложения с абсолютно мнозинство.
В редица конституции се наблюдават т.нар. недосегаеми (петрифицирани – вкаменени) клаузи или разпоредби. Например във Франция – френската форма на управление е република и това не може да се променя.