7. Актове на международните организации

МО приемат огромен брой актове. Съществуват два основни критерия за разграничаване на МА:
• Правната сила на актовете
• Предназначението им
Съществува разлика между нормоустановителност и правна задължителност на актовете. Източник на правото са тези, които притежават и двете качества. Препоръката притежава нормоустановителност, но не е задължителна. Докато решенията на МО са задължителни, но нямат нормоустановителност (решение за бюджета на даден член). Догогворите и конвенциите имат и двете качества.
Названието не винаги отразява правната природа. Измежду най-използваните наименования са:
• Резолюции
• Решения
• Съглашения
• Декларации
• Правилници
• Други
СЗО приема конвенции, съглашения, препоръки и регламенти. ИКАО приема стандарти и анекси.
Препоръки на МО – те изхождат от зачитането на държавния суверенитет и посочват правило за поведение, съответстващо на нормите на МП. Основно предназначение е да даде съвет, директива, съобразно която трябва да се постъпи. Посвоята правна същност е само пожелание. Не е правно задължителна.
Липсата на правна задължителност не означава, че тя е лишена от всякакъв правен ефект. Тя е насочена към мотивиране на определено поведение в адресата по пътя на покната, съвета, уеждението. Следователно има правно-политически ефект.
Препоръките биват:
• Общи – те са по принципни въпроси и са отправени към всички членове на организациятa
• Конкретни – те засягат конкетен обект и са отправени до пределени държави или групи държави
• Препоръки-планове – за планиране на общи действия (относно разоръжаване)
• Обикновени и квалифицирани – елементите, определящи квалификцията са различни (да се направи доклад за изпълнение на препоръката – чл. 62 от УСЗО, чл.11 от УФАО). Квалификацията може да се изразява и в специална процедура, която да следва към вземане на становище от адресата към препоръката. Квалифицирани препоръки с вътрешно действи са тези за назначаване на Ген. сек. при ООН от СС. Декларциите са особен вид квалифицирани препоръки на МО. Те имат извънредно голямо практическо знчение. Представляват тържествена форма, провъзгласяваща основни принципи за правотворчество в определени области на междунаодноправното сътрудничество
Решения на МО – за разлика от препоръката решението е задължително (Решенията на СС на ООН – чл. 36 от УООН: СС може да направи само препоръки, а адресатът може да не се съобрази)
Съглашения и конвенции :
• Същински и собствени – уреждат външни за организацията отношения (съглашения относно седалищата, форми на сътрудничество с ООН, за техническа помощ за развиващите се страни, по изпълнение на научно-изследователски задачи)
• Проекти за съглашения и конвенции – целят да бдат превърнати в действителни актове посредством конвенции. Ролята на МО е помощна (посредническа)
Вътрешноорганизационни актове – основното им предназначение е да регламентират вътрешния живот на МО с оглед на правилното им функциониране като субекти на права и задължения. Тези актове са резултат о вътрешното право – тържество и израз на вътрешна автономия и собствена воля на МО, различна от тази на държавите-членки. Видове ВОА:
• Правилници за вътрешния ред
• Правилници за процедурата
• Правила за трудовите правоотношения на служителите
• Правила относно бюджета (съществени финансови и административни решения)
• Правила за избор на ръководни органи
• Правила за приемане или изключване на членове
Регламенти – уреждат външни отношения и са задължителни (стандарти на ИКАО, анекси към Чикагската конвенция за гражданското въздухоплаване 1944 г.)