6. Членуване, функции и компетентност на международните организации /МО/

1. Членуване
МО сами установяват правилата за членуване в тях. По принцит в учредителните документи на МО е записано, че страните подписали се първоначално могат да станат членове след ратифициране или приемане на самите документи, а другите страни ще бъдат приети за членове чрез специален мажоритарен вот на компетентните органи. В зависимост от записаното в учредителните актове държавите се делят на:
• Първоначални членки и
• Присъединили се членки.
Първоначалните членки са държавите, които са взели участие в изработването на учредителния акт и/или са го подписали и ратифицирали в самото начало.
Присъединилите се членки подписват впоследствие.
Съгласно от чл. 3 от УООН първоначални членки на организацията са държавите, взели участие на конфернцията в Сан Франсиско или по-рано подписали Декларацията на ООН от 01.01.1942 г. – 50 +1/Полша/.
Субекти, политически зависими; територии и независими страни, които не могат да бъдат приети като пълноправни членове могат да получат статут на асоцииран член без право на глас и представителство в органите. Понякога се предоставя статут на наблюдател, а на по-късен етап тези държави биват приемани като пълноправни членове. Една регионална организация може да даде статут на постоянен наблюдател на страна извън региона с цел информираност и бъдещо обединение.
Загуба на членството – то може да бъде в резултат на различни причини. Първа стъпка към прекратяване на членството е прустановяване на правата и привилегиите на даден член /право на гласуване/ при неизпълнение на финансовите му задължения или за сериозни нарушения на други задължения. Постоянното и системно нарушаване на задълженията води до изключване или принудително оттегляне на членството. В уставите на някои организации се предвижда доброволно оттегляне.
Прекратяване на членството – може да стане по два начина:
• Изключване и
• Излизане – чрез писмено заявление на държавата членка.
Заявлението за излизане влиза в сила след изтичането на определен период от време. Преди излизане от организацията финансовите задължения трябва да бъдат изпълнени.
Чл. 6 от УООН : „Членки, които системно нарушават принципите на устава могат да бъдат изключени от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.”
МО разполагат с четири вида органи:
• Висши,
• Изпълнителни,
• Администртивни,
• Специализирани/помощни/.
Висшите органи определят политиката на организацията. В тях са представени всички държави членки. Спазва се принципът, че всяка държава разполага с един глас. Изключение правят висшите органи на МВФ и МБРР, както и гласуването в Съвета на ЕС.
Функциина висшите органи:
• Приемане на нови членове,
• Избиране на изпълнителни органи и на главно длъжностно лице,
• Определяне бюджета на организацията,
• Разглеждане на отчети за дейността на организацията,
• Обсъждане на въпроси от дейността на организацията.
Висшите органи работят на сесии с различна периодичност.
Изпълнителните органи имат различни наименования и персонален състав.
Функции на изпълнителните органи:
• Осигуряват ефективното действие на организацията,
• Осъществяват връзката между организацията и държавите членки,
• Съставят бюджета,
• Подготвят дневния ред за заседанията на висшите органи,
• Решават въпросите на персонала,
• В някои организации назначават висшето длъжностно лице /ИКАО и ИМО/.
Съставът на тези органи е ограничен. При конституирането им се съблюдават два критерия:
• Справедливо географско разпределение,
• Специфичните интереси.
При ИМО съществена роля играят интересите в морската търговия и морските услуги.
Административни органи – изпълняват най-различни изпълнителски, технически, координационни и административни функции. Централизират разглеждането на различни въпроси. Събират и разпространяват информация и статистически данни. Секретариатите на МО се оглавяват от генерален секретар или директор. Служителите биват три категории:
• Висши административни длъжностни лица,
• Специалисти,
• Обслужващ персонал.
Главното длъжностно лице се избира от висшия орган на широка географска основа и изискване за квалификация. Той има мандат. Служителите в Секретариата са международни длъжностни лица. Те запазват гражданството си, но носят отговорност само пред организацията. Имат привилегии и имунитети от функционален характер.
Основни функции на Секратариата:
• Публикуване на приетите документи,
• Съставяне на отчети,
• Консултативни функции,
• Събиране на информация по въпросите от дейността на организацията,
• Подготвяне проекти/за решения на организацията, за бюджета/.
Повечето организации имат второстепенни или спомагателни органи, които задоволяват определени изисквания.

2. Функции на МО – това е съвкупността от действията, които са насочени към изпълнение на задачите, стоящи пред МО. С повишаване ролята на МО нараства обема и значението на техните функции:
• Информационна функция – публикуват документи относно структурата, целите и основните си дейности, като и спец. материали – доклади, изследвания, статистики.
• Нормотворческа функция – непосредствено участие в създаването на международноправните норми. Те участват в нормотворческия процес заедно с другите субекти на международното право /най-вече с държавите/. Целенасочено властническо въздействие върху международните отношения.
• Контролна функция – осъществява се по отношение спазването на учредителния акт, но и по отношение спазването на многостранните конвенции и други договори, по които МО е страна. Понякога организациите имат специални контролни органи.
• Оперативна фунция – тази функция включва поддържането на международния мир и сигурност и оказване на техническа помощ на развиващите се страни.

3. Компетентност на МО – тя е установена в учредителните им актове. Те са точно определени и ограничени от тях. Нейното установяване и упражняване се ръководи от съображениея за законосъобразност и съответствие с целите, задачите и основното предназнчение, за което е създадена самата организация. Упражняването на самата компетентност е изпълнението на определена международа обществена служба, т. е. Е и нейно задължение.
Друга характерна особеност на компетентността е нейната специалност (не е обща както при държвите). Тя се изразява по отношение на времето, пространството и материята. Единствено изключение е компетентността на ООН заради особения и характер.
Компетентността на международните организации обхваща следните три основни правни функции:
• Изпълнителски и административни
• Правотворчески(легислативни)
• Юрисдикционни – помирителни, арбитражни и съдебни