6. Външнополоитическо целеполагане. Понятие за цел. Определяне на целите. Дърво на целите. Връзка между целите. Определяне на средствата.

Целеполагането – много отговорна база в осъществяването на външната политика. Интересът може да не предизвика поставянето на цел, ако външнополитическото ръководство счете, че не е съществен или няма възможности да го реализира. Въз основа на събраната информация се правят анализи и прогнози и се вземат т. нар. модални решения.

Външнополитическата цел – представлява съзнателно и желано изменение или запазване на определено състояние на международните отношения, което в някаква степен зависи от действието или бездействието на участниците. Съдържа ясно изразен волеви момент – т.е. субективно отношение към бъдещото състояние. Представлява мислено, идеално предвиждане на желания резултат, т.е. свързана е с бъдещо състояние.
Два елемента при определяне на външнополитическите цели:
1. обективен – съответствие или несъответствие м/у целенасоченото поведение с факторите, които не могат да бъдат променени по волята на субекта.
2. субективен – избор на най-желания вариант на едно ново състояние на международната реалност.

Целта е зависима от Интереса и Субективното разбиране на този интерес от ръководството на външната политика, т.е. Целта е функция от Интереса и Неговото разбиране.

Фази на външнополитическата активност:
- Анализ на обстановката и съпоставяне със собствените интереси /съответствието е стимул за развитието на процеса/.
- Определяне на нови състояния на реалността. /могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за субекта/.
- Преценка на постижимостта или невъзможността да бъдат предотвратени тези състояния /в съответствие с наличните ресурси, съотношението усилия – средства/.
- Избиране на желаното ново състояние на реалността /формулирането му като цел и тази цел става основание за действие или бездействие/.

Съществува неразривна връзка м/у целите и средствата. Формулирането на целта означава, че има ефективни средства за постигането и. Средството е винаги подчинено на целта, а тя определя кръга възможни средства. Политическата цел, обаче, определя, но не оправдава средствата. Начинът представлява комбинация от допълващи се едно друго средства за постигане на целта.

Дърво на целите – Съгласуването на целите се извършва на основата на висша стратегическа външнополитическа цел. Съществува йерархична зависимост, в която отричането на висшата цел е критерий за отричане на подчинената цел. Образува се вертикална и хоризонтална мрежа от връзки м/у различните външнополитически цели, важен процес, където е т. нар. разлагане на целите на няколко по-ограничени, постигането на всяка от които е етап в постигането на висшата. Графично това се поставя чрез Дърво на целите – основен метод във външнополитическия анализ.
Между целите може да съществува:
- Пряка връзка – постигането на една цел е стъпка към постигането на друга.
- Косвена връзка – висша и съподчинена цел не произлизат една от друга.
По съдържание те определят:
- Отношението на субординация – вертикала, съподчиняване.
- Координация – постигането на всяка цел не зависи от постигането на другите.

За да се осъществи ефективна външна политика трябва да се вземат предвид всички цели и връзки м/у тях. Дейността по целеполагането се състои както в избягването на целева несъвместимост /постигането на една цел прави невъзможно постигането на друга/, така и установяването на положителни взаимодействия м/у целите.

Избор на най-подходящ вариант/начин (различават се по използваните средства – принцип на различието на средствата) за постигане на една и съща цел (принцип на тъждеството на целите).
Изборът се базира на анализ на динамическите качества на ситуацията, водещ до:
- Ситуация, която е достатъчно стабилна, за да не се очакват значителни промени.
- Ситуация, която независимо от средствата се мени бързо.
- Ситуация, която в момента е стабилна, но за в бъдеще могат да настъпят значителни промени.
- Ситуация, която бързо се мени, но има перспективи за стабилизирането и.
Изборът на максимален вариант определя най-благоприятния външнополитически резултат. Достатъчно е да се сравнят предполагаемите крайни резултати от очакваната комбинация от средства и начини. Основното изискване при сравнението е крайният резултат да е реално достижим.
Максималният вариант не винаги е най-подходящия, особено при динамични международни ситуации. Това налага да се избере максимален вариант за конкретната ситуация, който в по-малка степен изпитва негативното въздействие на променящите се условия.

Три основни вида цели във външната политика:
1. Сигурно осъществими
2. Възможно осъществими – могат да се осъществят при определени условия.
3. Запасни – определят се алтернативно – ако постигането на основната цел стане частично или напълно невъзможно. Постигането им представлява по-малък интерес от постигането на главната цел и е свързано с повече усилия, средства и време.

Ефективност на политиката – основна нейна характеристика. Означава съвпадение на желания с реалния резултат. Постижимостта е абсолютно необходимо условие, без което целта и усилията стават безпредметни. Ефективността е функция от целите и възможностите.

Перманентни външнополитически цели – те са мащабни и остават постоянни през продължителни исторически периоди – безкраен ред от последователно регулирани дългосрочни програми. В процеса на разчленяване особено важна роля играе обратната информация, позволяваща извършването на текущ контрол и преценка на ефективността на всеки отделен етап.