5. Видове конституции

Съществуват множество различни класификации въз основа на множество различни критерий.
1. формалноправови – такива конституции са присъщи за либералната държава от 19в., пред която се поставят ограничени цели и задачи (абстенционистки тип държавата). Формалноправовата конституция е „конституцията на държавата” – тя определя преди всичко статута на управляващите и гарантира основните права и свободи на управляваните.
2. материалноправови – те са и „конституции на обществото” (интервенционистки тип държава).
3. регистриращи – която закрепва наличното състояние на обществото. Такива са формалноправовите конституции.
4. проектираща – съдържа в себе си един план за бъдещо развитие на обществото. Такива са материално правовите конституции.

Първо голямо разграничение:
5. писани; 6. неписани – зависи от това дали конституционните норми се съдържат в един цялостен юридически акт или са разпръснати в различни юридически и политически източници. Класически пример за неписана конституция е британската. Характерно е че нейното ядро обхваща т.нар. „политически конвенции” (моралните максими на конституцията). Става дума за правила, възникнали в резултат на политически споразумения по конкретен повод, а после са се превърнали в прецеденти, прилагани при аналогични случаи. Натрупват се в хода на историческото развитие. „Доктрината” (научните работници) трябва да ги събира и обобщава. Писаните конституции кодифицират основните норми, свързани с организирането на публичната власт.

Второ голямо разграничение:
7. механични – два юридически акта, които съставляват ядрото на една конституция, която се формира в хода на политическата практика.
8. органични – онези, които дават относително цялостна представа за устройството на обществено-държавната цялост.

Трето голямо разграничение:
9. твърди – когато има затруднена изменяемост на конституцията – усложнена процедура и квалифицирано мнозинство. В днешно време преобладават твърдите конституции.
10. гъвкави – когато процедурата по изменяне на конституцията е близка до законодателната процедура.

11. отворени – съдържат механизъм за ревизия.
12. затворени – изключват възможността за промени.
Редица конституции съдържат т.нар. „петрифицирани” (вкаменени) норми. Пример: Във Франция: „Републиканската форма на управление не може да бъде обект на преразглеждане”.

13. материални – всички онези правила, които определят условията за придобиване и осъществяване на публичната власт.
14. формални – същите правила, но приети чрез специална процедура.
Всяка държава има конституция във материален смисъл, но не винаги във формалния. Съдържанието на формалната конституция не винаги съвпада със съдържанието на материалната.

15. юридически – обхващат нормите и формите на конституционното право
16. фактически – свързани са с начина, по който се прилагат нормите и формите на конст. Право