5. Международен статус на международните организации. Имунитет и привилегии.

Няма единно всеобемащо право, регулиращо правдния статус и дейността на международните организации. Тук действа МПП, учредено в учредителния акт на съответната международна организация, принципите на общото международно право, приспособени към нея. Донякъде привлечени по договорен път, норми от националните законодателства на държавите. Самите организации в сравнение с държавите са вторични, производни формирования. Те нямат собствена оригинерна компетентност, тяхната компетентност, включително и правотворческата им функция е производна, делегирана от държавите – членки. Международноправния статус обхваща големите въпроси за:
1. тяхната правосубектност и правна природа,
2. юридическото им лице,
3. компетентността им,
4. договорната им компетентност,
5. правотворчеството,
6. задължителната сила на правните им актове,
7. правото им на санкции и на упражняване на правна принуда,
Международните организации следва да изпълняват целите си и да упражняват функциите си по безпристрастен, независим и ефективен начин. За тази цел им се предоставят различни привилегии и имунитети. Уредбата в подробности се съдържа в отделни споразумения, допълващи общите положения, заложени в общите актове. Пивилегиите и имунитетите биват два вида:
1. на самата организация и
2. на персонала.
Особеност на привилегиите и имунитетите на международните организации е, че те са свързани с определени резерви /ограничения/. Съществува сходство между привилегиите и имунитетите на дипломатическите представителства и тези на организациите. Като правило привилегиите и имунитетите на МО са посочени в техните устави или учредителни актове. Там те са общо представени. Конкретизират се с някакъв друг международноправен акт: конвенция, протокол. В основата си привилегиите и имунитетите са функционални. Те са предмет на отменяне винаги, когато интересите на органзацията няма да бъдат ощетени. Въпросите, свързани със статуса на централното управление/ЦУ/ и другите офиси на дадена организация се урежда чрез двустранни спорузамения със страната домакин. Обикновено местонахождението на ЦУ на дадена организация се определя в нейния устав, но понякога този въпрос остава нерешен и подлежи на понататъшно обсъждане.
Международноправните източници са разнообразни:
1. Конвенция за привилегиите и имунитетите на ООН от 13.02.1946 г. , ратифицирана от всички държави – членки на ООН
2. Конвенция за привилегиите и имунитетите на специализираните организации от 21.11.1947 г.. При ратифицирането България прави резерви – ограничава нейното действие по отношение на девет специализирани организации, в които членува по онова време.
3. Виенка конвенция за представителствата на държавите в техните отношения с МО от универсален характер от 14.03.1975 г.
4. Спогодба между САЩ и ООН за разполагане на централните органи на ООН от 26.04.1947 г.
5. Спогодба между швейцарското правителство и ООН от 19.06.1946 г. за правното положение на органите на ООН в Женева
6. Спогодба между Франция и ЮНЕСКО от 1954 г. за правното положение на тази организация и нейните сътрудници
7. Специализирана конвенция за привилегиите и имунитетите на Дунавската комисия
Съгласно Конвенция за привилегиите и имунитетите на ООН от 13.02.1946 г. ООН е юридическо лице/ЮЛ/. Тя може да:
1. води преговори и да сключва международни договори,
2. придобива движимо и недвижимо имущество и да се разпорежда с него
3. възбужда дела в съда.
Имуществото и активите се ползват с имунитет по отношение на всякаква намеса от страната н а пребиваването, независимо от тяхното местонахождение. ООН се паолзва с имунитет от всякаква форма на съдебна намеса. Изключение е възможно само ако ООН се откаже от този имунитет. Презюмира се, че никакъв отказ от имунитет не се разпростира върху съдебно-изпълнителни мерки. На практика принудително изпълнение не може да има.
Помещенията, имуществото и активите се ползват с неприкосновеност, незавизимо от местонахождението им. Не могат да бъдат претърсвани, реквизирани, конфискувани, експроприирани или обект на каквито и да принудителни, изпълнителни, административни, съдебни или законодателни мерки.
С неприкосновеност се ползват архивите и документите на организацията, както и тези, които са предоставени на нейно разпореждане. ООН, техните активи, доходи и друга собственост са освободени от всички преки данъци, но не и от такива данъци, които са в действителност заплащане за предоставено комунално обслужване. Освободени са от митническо облагане, импортни и експортни забрани и от ограничения при внос и износ на собствени издания.
Права от финансов характер
Освободени са от контрол от страна на приемащата държава по отношение на финансите. Могат да разполагат с фондове, включително злато или друга валута , с които свободно да се разпореждат. Организацията трябва да се съобразява с държавите – членки и от това да не произтича вреда за самата Организация. ООН има фискален имунитет по отношение на преките данъци, освободена е от митнически сборове и такси що се отнася за предмети за служебно ползване. Условието е те да не бъдат продавани на територията на страната.
При офциалните си съобщения ООН ползва правото си на свободна връзка при същите условия, предоставени на всяко друго чуждо акредитирано дипломатическо представителство на територията на дадената държава.
ООН се ползва и от същите условия както дипломатическите представителства по отношение тарифите и таксите на пощенските телеграми, радиограми, теле-, фото-, телефон и други средства за съобщения, а също и тарифите установени за пресата. Предоставена е неприкосновеност на официалната кореспонденция и други официални съобщения. Организацията има право да ползва кодове, куриери и пощи.
Правният статут, привилегиите и имунитетите на специализираните организации се уреждат от Конвенция за привилегиите и имунитетите на специализираните организации от 21.11.1947 г. /ДВ, бр. 13 от 15.02.2000 г., в сила за РБългария от 19.02.2000 г./. Чл. 1
1. изброява специализираните организации,
2. дава определение за имущество и активи на Организацята /тези, които специализираната организация управлява в изпълнение на уставните си функции; всяка държава, страна по тази Конвенция ще предоставя по отношение на всяка специализирана организация, в която членува привилегиите и имунитетите предвидени в Конвенцията/,
3. определя правния статус на специализираните организации – те са ЮЛ и могат да:
• сключват договори,
• придобиват и разполагат с движимо и недвижимо имущество,
• да водят съдебни дела
Специализираните организации, техните имущества и актива, където и да се намират и където и да ги държи се ползват с имунитет от юрисдикция, но самите организации могат да се откажат от този имунитет в конкретен случай. Имунитетът от изпълнителни мерки е абсолютен. Тук отказ не се допуска.
Помещенията на спициализираните организации са неприкосновени. Техните имущества и активи, където и да се намират не подлежат на обиск, реквизиция, конфискуване, експроприиране или всякаква друга форма на принуда.
Архивите на специализираните организации са неприкосновени където и да се намират.
Финансови права и привилегии. Специализираните организации не подлежат на никакъв финансов контрол, регламентация и мораториум. Могат да разполагат с фондове, злато, всякаква валута и сметки във всякаква валута. Могат свободно да превеждат фондовете си от една страна в друга, вътре в някоя страна, както и да конвертират всяка своя валута в друга. Специализираните организации, техните активи, доходи и имуществса освободени от всички преки данъци, но дължат възнаграждения за услуги. Освободени са от всички мита, забрани и ограничения за внос и износ на предмети, използвани за официални цели. Тези предмети не трябва да бъдат продавани на територията на страната, в която са внесени.