5. Партикуларни и национални интереси. Определяне Националните интереси – основа на външната политика. Други интереси и взаимодействие с тях.

Държавата – основен тип организация на обществото. В отношенията си с други държави нейна основна цел е да защитава интересите на нацията.

Националните интереси – възникват в отговор на определени осъзнати обществени потребности, свързани със запазването, развитието и благоденствието на нацията. Без да противоречат на масата други частни интереси, те отразяват интересите на всяка част от нацията. Условие за реализацията и защитата им е запазването на тяхната цялостност, единност и стабилност.
Нормално е в рамките на нацията да се проявяват разнообразни интереси на части от нея. Някои от тях може да са несъвместими, но и значителна част от тях съвпадат. Съотношението м/у тези две групи е важно, тъй като то гарантира запазването на нацията.
Интересите на нацията стоят над политическия плурализъм – той може да намира място в тълкуването на интересите на нацията или в различията по това с какви средства и начини тези интереси могат да бъдат реализирани и защитавани най-добре. Това може да води до вътрешнополитически конфликти, изход от които често са компромисите.
Националните интереси трябва да стоят по-високо от всички други частни, групови и индивидуални интереси. Защитата на едните не винаги е гаранция за постигането и защитата на другите. Затова националните интереси трябва да са висш критерий за избор на правилни външнополитически решения.
Въпреки всичко системата на националните външнополитически интереси почти никога не е хармонична, еднопосочна, непротиворечива. Често се налага не само да се степенуват интереси, а и да се пожертват някои от тях в името на по-високо стоящи.
Възникването на национален интерес не е основание при всякакви обстоятелства нацията да пристъпи към неговата реализация. Всяка нация цели да бъде силна и богата, но не и когато това става за сметка на други нации. Ръководни критерии в случая са общочовешките ценности, императивните изисквания на международната система, както и принципите на международното право и справедливостта.
Стабилността на националните интереси не е абсолютна. Нацията непрекъснато се развива, еволюира, а оттам и нейните интереси. Те променят своя смисъл и съдържание и променят средствата за тяхната защита.

Категорията сигурност – неизменно обвързана с категорията интерес. Означава липса на заплаха или достатъчно основание да се смята, че тази заплаха може да бъде преодоляна.

Национализмът
– слива се с категорията патриотизъм, когато защитава или се стреми да реализира справедливи национални интереси.
– Става източник на тежки кризи и конфликти, когато е противопоставен на законни права и свободи.