4. Същност на конституцията

Съществуват няколко подхода.
1. Най-старата концепция е разбирането на конституцията като обществен договор. Свързана е преди всичко с т.нар. естествено –правна доктрина , която е изключително влиятелна през 17в и 18в. Открива се основата на модерната философия. Отправна точка е разбирането ,че всеки индивид ,в качеството си на морално създание ,което прави разлика между добро и зло , се явява носител на т.нар. естествени права , присъщи за всеки, неоклоними и неотчуждаеми. Заключава се ,че всяка конституция трябва да се основава върху Декларацията за правата и свободите на гражданите като целта ,която се поставя пред политичесткото тяло е да се гарантират преди всичко тези права. Доктрината на човешките права са среща в различни варианти:
1.1 консервативна ( Т. Хобс) . Хобс разглежда обществения договор като договор между владетеля и неговите поданици.
1.2 радикална интерпретация на обществения договор ( Ж..Ж.. Русо) –разглежда го като договор между самите граждани.
1.3 В една по-усложнена конструкция се говори за 2 съставни части на обществения договор:
-pactum unionis –израз на желанието на хората да живеят заедно в рамките на една и съща политическа общност ( договор между самите хора). С него се създава пол. държава. На тази основа се създава втората съставна част
-pactum……….-израз на съгласието на хората да се подчиняват на и да живеят в областта на едни и съще институции. С него се създава пол. институция.

Естествено-правната доктрина се явява политическа идеология, която оказва мощно влияние върху писаните конституции. Създава се един образец за начина , по който да се регулират отношенията между управлявани и управляващи. Конституцията трябва да уреди тези отношения, така че управляващите да знаят какво се очаква от тях , а управляваните да знаят на какво могат да разчитат. До ден днешен се говори за конституцията като за обществен договор ,но това е само метафора т.к. е очевидно, че тя не може да бъде договор ,защото по начало изрълнението на договорите зависи от съгласието на страните по него (те могат да оттеглят съгласието си по всяко време).
В литературата продължава да съществува тенденцията “контрактуализъм”. Тя е включена в книгата на Дж. Роулз “ Теория на справедливостта”.

2. Втората концепция- конституцията като израз на фактическото съотношение на силите в обществото. Свързва се с Фердинанд Ласал, немски политически деец, произнесъл две знаменити речи под общото название “ За същността на конституцията”. Това остава господстваща теза за продължителен период от време. Основната теза на Ласал е , че юридическата конституция трябва да съответства на фактическото съотношение в обществото, като в случай на разминаване тя си остава “къс хартия” 1862г. В този период на континента преобладават конституционните монархии, които имат своите формални конституции, но същевременно се наблюдава възходящо развитие на гражданското общество. В резултат укрепват позициите на народното представителство .Извършва се исторически преход от конст. монархия като форма на държавно управление към т.нар. парламаментарна монархия. За този преход е характерно ,че се запазват старите конституции, но в техните норми и форми се въвежда ново политическо съдържание. Настъпва инверсия във взаимоотношенията между короната и народното представителство като центърът на тежестта в пол. живот преминава към парламента. По същото време във Великобритания виден автор прави разграничението между възвишена и ефективна част на конституцията.
Втората половина на 19в се наблюдава разминаване мужду юрид. конституция и полит. действителност. В литературата се говори за конст. номинализъм( или обратно), защото конституцията провъзгласява определени ценности и принципи, които не дават отражение в полит. действителност. Пр: мним конституционализъм в Русия, Германия е др. Към тази концепция се придържат представителите на марксистката полит. традиция. Тази концепция е неприемлива доколкото при нея са налице капитулация на правото пред фактите т.к. на преден план излиза регулиращата сила на фактическото положение на нещата. Винаги съществува напрежение между конст. норми и полит. действителност т.к политиката е онази сфера на общ. живот , в която разл. социални конфликти достигат до най-високата степен на интензивност. Това обстоятелство неизбежно подлога на изпитание конст. рамка. Всъщност това напрежение е източник на развитие на кост. право. Нормативната сила на фактическото се явява регулация на конст. право.

3. Трета концепция-конституцията като основополагащо полит. решение. Развива се 20те години на 20в ,има своите корени в револ. епоха. Тази концептуална схема се обосновава от изв. немски концептуалист Карл Шмит, който през 1928 издава “ Учение за конституцията” .Тезата е , че конституцията е основана на полит. решение отностно начина и формата на съществуване на полит. единство на един народ .Тази концепция доразвива учението на Сийес за учредиталната власт на нацията.

Скоба1: По въпроса за нацията съществуват две основни виждания.
1. политико-гражданска концепция за нацията- създател Емануил Сийес, идеолог на Френската революция. Според тази теза нацията е общност от отделни граждани ,които са свободни и равни помежду си .
2. етико-културна- създател немският философ Йохан Готлид Фихте. Според нея нацията е общност от хора, които имат общ произход ,език и религия.
Първоначално тези две концепции са взаимодопълващи се , но след обединението на Германия се стига до конфликт между тях по повод на областите Елзас и Лотарингия ( немци по език, но духовно свързани с Франция- раздвояване в тяхната идентичност). Разгръща се сериозно противопоставяне . Пред Сурбоната Ренан заявява ,че “ нацията не е нищо друго освен един всекидневен плебисцит”-набляга на субективния момент. След ВСВ политико-гражданската концепция взима връх над етнико-културната, но без да я преодолява. В наши дни нацията се разглежда като общност от граждани ,които имат общо минало, съвместен начин на живот и споделени очаквания за бъдещето ( духовна общност ,при която се смесват под различна форма и в различни пропории гражданските и етнически елементи ). Принадлежността към една и съща нация прави възможно взаимодействието между полит. държава и гражд. общество.


Според Шмит конституцията дава идеологичесткия израз на определени ценности, които определят облика на гражданското общество. Иначе казано, в конституцията се отразява т.нар. минимален консенсус- съгласието от определена основа полагащи ценности , които правят възможен съвместния живот на хората като същевременно се оставя широко пространство за свободен избор , в рамките на който всеки индивид преследва своите житейски цели.

Скоба 2: Във всяка политичиска област има 3 равнища на консенсус- Дж. Сертиори –“Теория на демокрацията” :
1. Фундаментален консенсус- отностно ценностите, около които се обединява националната общност ,те придават неяната идентичност.
2. Процедурен консенсус- съгласието отностно правилата на политическата игра.
3. Политически консенсус- съгласието отностно целите на текущата политика.
Първите две равнища на съгласие намират отражение в конституцията, продукт са на конст. политика. Третото равнище се свързва с текущата политика.

Конституцията трябва да бъде отражение на фундаменталния консенсус. За да е възможен съвместния живот е необходимо съгласие-“ съгласие за несъгласие”. Фундаменталният консенсус се формулира от т.нар. учредителни власти. Нацията в онези преломни моменти в историята се поставя начело в националната политика. Конституцията се определя като “lex fundamentalis”