4. Алгоритъмът “Потребност – Интерес – Цел”. Външната политика – царство на интересите.

Политика – Средство за реализиране на интереси, но за да се осъществи е необходимо:
- Да се доловят, формират и насочат интересите.
- Да се определят взаимните отношения на интереса.
- Да се открият оптимални варианти за съчетаване на интересите.
- Да се намерят най-подходящите и достъпни средства за реализирането им.

В политиката е абсолютно недопустимо дейците да се ръководят от своите лични отношения – гъвкавост, въображение, способност за нестандартно мислене. Но все пак политиката си има свои железни правила и закони, извън които гъвкавостта не бива да излиза. Политиката не бива да се строи на лични връзки и предпочитания, тъй като хората си отиват, но националните интереси остават.

При решаване на външнополитически въпроси емоционалните предпочитания трябва да остават настрана, като остават само реалистичните и обективните преценки. Не трябва да се забравя, че личният интерес може да съвпадне с външнополитическия, но винаги остава на заден план. Дори категорията “приятелски отношения” се лишава от битовото си съдържание и става израз на трайно съвпадане на интереси.

Потребност – обективният елемент на интереса, отсъствието на нещо, което е необходимо или полезно за съществуването, развитието и благоденствието на външнополитическия субект.

Интерес – осъзната потребност. Зад всяко политическо отношение се крие комплекс от интереси, които се съчетават, преплитат и взаимодействат. Не всяка потребност, обаче, предопределя интерес. Субектът в даден момент може да се окаже особено чувствителен към дадени потребности, а в следващия да е склонен да ги пренебрегне.

Обективен интерес – потребност, която още не е осъзната.

Лъжлив интерес – интерес, не подкрепен от потребност.

Понякога е трудно да се определи собственият външнополитически интерес, а още повече – чуждия. Често политическите интереси се прикриват. Когато използването на неистина бъде разкрито, това е важен сигнал за повишено внимание и аналитична проверка. Съществуват няколко основни начина на действие при такива ситуации, които се осъществяват едновременно и паралелно:
- Чрез органите за външно разузнаване и от други източници се търси допълнителна информация за взети, но скривани решения или за ценностната и приоритетна система.
- От приятелски и съюзни страни се събират сведения относно декларациите за разбиранията за своите интереси, които даденият партньор прави пред тях, за изказвания на негови дипломати при други случаи.
- Съпоставят се декларираните и показваните външнополитически интереси и намерения с реалните действия в рамките на по-продължителен период.
- Аналитично се проучват обективните потребности, които биха могли да предизвикат декларирания или показания интерес. Връзката потребност-интерес може да послужи за разконспириране на истината и факти, свързани с нея.
- Съпоставят се декларирания от партньора интерес с други негови показани интереси. Липсата на хармония е сигурен знак, че налице може да е недобросъвестност.

Целеполагането – много отговорна база в осъществяването на външната политика. Интересът може да не предизвика поставянето на цел, ако външнополитическото ръководство счете, че не е съществен или няма възможности да го реализира. Въз основа на събраната информация се правят анализи и прогнози и се вземат т. нар. модални решения.

Външнополитическата цел – представлява съзнателно и желано изменение или запазване на определено състояние на международните отношения, което в някаква степен зависи от действието или бездействието на участниците. Съдържа ясно изразен волеви момент – т.е. субективно отношение към бъдещото състояние. Представлява мислено, идеално предвиждане на желания резултат, т.е. свързана е с бъдещо състояние.

Два елемента при определяне на външнополитическите цели:
1. обективен – съответствие или несъответствие м/у целенасоченото поведение с факторите, които не могат да бъдат променени по волята на субекта.
2. субективен – избор на най-желания вариант на едно ново състояние на международната реалност.

Целта е зависима от Интереса и Субективното разбиране на този интерес от ръководството на външната политика, т.е. Целта е функция от Интереса и Неговото разбиране.