3. Ценности и цели на конституционното управление. Развитие на модерния конституционализъм.

На 26 август 1789 в началото на Великата френска революция (идеята за „свобода, равенство и братство”) Учредителното събрание приема „Декларацията за правата на човека и гражданина” (Тя провъзгласява неотменните човешки права: свобода на личността, на словото, на съвестта, равенство на гражданите пред закона, право на угнетените на съпротива. Обявява за неприкосновена частната собственост). Прави се разграничение между гражданско общество и политическа държава. Правата на човека за само естествените права на индивида. Правата на гражданина са правата на същия индивид, но не в сферата на гражданското общество, а в сферата на публичността. В тази сфера се вземат политически решения за цялата общност. Отклонява се идеята за приемане на декларация за задълженията. Френската декларация ознаменува един решителен поврат в полза на индивидуалното начало. Праи се опит държавата да бъде изградена отдолу нагоре основавайки се върху правата на човека. Много по-късно това е определено като проява на институционализиран анархизъм.
По онова време свободата е доминиращата ценност. Тя се свързва преди всичко с отсъствието на външни пречки пред волята на отделните индивиди (всички със свои собствени цели). Това е един класически либерален подхо към разбирането за свободата. Той е определен като негативна свобода – „свобода от...” (либерална традиция). Като позитивна свобода за определени правата за взимане на колективни решения в политическата сфера „свободата да...” (републиканска традиция). При либерализмът законите увеличават свободата, а при републиканизмът законите гарантират свободата.
При равенството има най-големи различия. Стремежът към равенство има три тенденции (направления):
1. формално равенство (пред закона) – най-важно за либерализма – всички индивиди трябва в еднаква степен да са носители на субективни права и задължения
2. равенство във възможностите – формалното равенство води до задълбочаване на фактическото неравенство в обществото; равен старт в живота; „Формалната свобода дава еднаква възможност на всички, които намерят за добре да спят под мостовете на Сена” (Анатол Франс)
3. равенство в крайните резултати – предполага ограничение или премахване на частната собственост
Всички идейни и политически движения се събират като на кръстопът, за да се произнесат по въпросите на свободата и равенството и тръгват впоследствие в различни посоки – тези с предпочитания към свободата се насочват надясно, а тези с ударение върху равенството тръгват наляво.
Братството е най-трудно за дефиниране. Съвременната интерпретация включва идеята за социална справедливост. Тук справедливостта се явява синтез между официалните представи за свобода и равенство.
През 19в. преобладава либералната традиция – най-мощната идейна и политическа тенденция в модерната епоха. Либерализмът в 19в. е чист и неподправен. Той включва минималистки представи за ролята на държавата в живота на обществото – „Най-доброто правителство е онова, което управлява най-малко” (Манчестърска школа).
Нещата се променят с въвеждането на всеобщото избирателно право (в края на 19 и началото на 20в.), което довежда до извеждането на нови и нови политически искания за социални облаги в сферата на публичността. Модерната държава първо се либерализира, а после се демократизира. Резултатът е, че полето на дейност на държавата непрекъснато се разширява. През първата половина на 20в. се очертават две опции:
1. установяване на тоталитарен режим в две разновидности (ляв и десен)
2. създаване на социална правова държава (идеята за нея се появява през 20те години на 20в., но бива реализирана чак след края на ВСВ в Западна Европа.
Свободата продължава да е водеща, но вече не е доминиращата ценност през 20в. Докато в началото на модерната епоха собствеността се разглежда като абсолютно право – свещена и неприкосновена, то през 20в. в редица конституции се посочва, че тя има социални функции, т.е. може да е подлагана на различни ограничения включително и да бъде отчуждавана за публични нужди. Испанската конституция от 1978 е една от най-авангардните от гледна точка на ценностите. В нейния чл. 1 е записано: „Испания се конституира като демократична и социална правова държава, чиито висши ценности на правовия ред са свободата, равенството, справедливостта и политическия плурализъм”. Свободата, например, е ограничена, за да се гарантира идейният и политически плурализъм.

Съществуват три основни тенденции на конституционализма. И трите са проявление на стремежа за рационализиране на публичната власт в частност и на обществено-политическия живот като цяло:
1. деперсонифициране на публичната власт – появява се още през късното Средновековие, когато се утвърждава абсолютната монархия. Стремеж към разграничаване между публичните функции на монарха и неговите частни дела. Най-сериозен израз намира в републиканската държавна форма, където личностният момент е сведен до минимум, а управлението е ограничено в мандати.
2. институционализиране на публичната власт – деперсонификацията води до разбирането, че държавата е нещо различно както от управляващите, така и от управляваните. Държавата все по-чество се разглежда като една сложна вътрешнодиференцирана многофункционална институция.
3. ограничаване на публичната власт – производна на първите две тенденции – ограничаване на публичната власт в целта да се изключат произволът и злоупотребите с властта
Модерният конституционализъм се опира върху процеса на диференциация между гражданското общество от една страна и политическото общество от друга. Феодализмът се характеризира със срастването на власт и собственост в йерархична система - сюзеренът предоставя собственически права на своите васали, а те на свой ред му дължат лоялност и подчинение. Разлагането на феодализма се дължи на появат на стоково-паричния обмен и разширяването на приложно-практическото поле на частната собственост.
Адам Фергюсън – „История на гражданското общество”
Адам Смит – „Богатството на народите”
Намесата на политическата държава в гражданското общество трябва да бъде минимална. Диференциацията води до разделяне на две основни категории – собственост и власт. Частната собственост става материална основа на гражданското общество. Публичната власт се съсредоточава в политическата държава. „Индивидите си взаимодействат с оглед на техните потребности” (Георг Хегел).

Гражданското общество обхваща брака, семейството, произвеждането и разпространението на материални блага, образование, религия. Същевременно гражданското общество е сфера на непрекъсната конкуренция (освен взаимодействие), от която произлизат различни конфликти на интереси. (Джон Лок) В гражданското общество отделния индивид разглежда останалите само като средство за постигане на своите егоистични цели (Георг Хегел). Сблъсъците и конфликтите предопределят и необходимостта от съществуването на политическата държава (да поддържа обществения мир). Около 1789г. абсолютната монархия е изправена пред криза. Постепенно се появява нова власт, която поставя под съмнение абсолютната – гражданската власт на нацията. В гражданското общество отделните индивиди могат всичко, което не им е изрично забранено от закона. В държавните органи важи обратният принцип.
Развитието на конституционализмът минава през две големи фази:
1. фазата на либералния конституционализъм (19в. и първите десетилетия на 20в.)
2. фазата на демократичния конституционализъм
Предназначението на конституционализма е да установи разделението на властите и да гарантира основните права и задължения на гражданите. Първите писани конституции са наречени „Конституции на свободата”. Така се установява конституционен модел на либералната правова държава, която има за цел да гарантира две основни ценности – индивидуалната свобода и сигурността. Държавата се очаква да е неутрален арбитър спрямо различни частни и корпоративни интереси в гражданското общество. Гражданското общество се развива въз основа на цензурното избирателно право.
1830-1848 – своеобразен опит за политически компромис във Франция – монархия, но не абсолютна (известна като Юлска Монархия в резултат на Юлската революция от 1830г. Свързана с управлението на Луи Филип. Продължава до Февруарската революция от 1848г.
14.03.2005
1848- неуспешна революция. Последиците от тази революция са свързани с промяна на духовната атмосфера. Те са основно 3 :

1. Исторически обрат към въвеждане на общо избирателно право .
2. Поставяне на дневен ред искането за национално самоупределение ( в Чехия, Унгария, Полша и др )
3. Извеждане на преден план на т.нар. социален въпрос

Във Франция избирателната реформа се отлага в продължение на няколко десетилетиял Следователно едно от основните искания в навечерието на ревелюцията е настояването за въвеждане на общо избирателно право. Провеждат се поредица от публични срещи....
Назначеното временно правителство прави следното :1. обявява страната за демократична република 2. въвежда общо избирателно право .Избирателното право се дава само на мъжете .Събитието е грандиозно- над 9 млн д. в цяла Франция дават своя глас в общинските центрове. Избирателната активност се приемала като олтар на отечеството .Мн скоро ,обаче, изб. право бива ограничено чрез различни цензове (пр. ценз за отседналост- да са регистрирани на едно и също населено място за 12м и тн )

2. Искането за национално самоопределение оказва голямо въздействие върху национално-освободителното движение в Централна и Източна Европа.

3. Социален въпрос- за пръв път се създава Министерство на труда и социалните грижи. В Париж се създават национални работилници за над 10 хил. души. Но в града се стичат над 100 х.д. търсещи работа и това води до неблагоприятен изход. На 10-11 юни има въстание. В Конституцията на Франция от 1848г. се залага строгото разделение на властите- изпълнителната власт е в ръцете на президента, избран от народа. За “принц-президент “ е избран Наполеон. В края на 4-год. си мандат той ще извърши държавен преврат и ще изнесе на референдум проект за конституция, в която се посочва ,че френският народ го опълномощава да упражнява функциите на върховната власт. В резултат на революцията се въвежда общо избирателно право, но народният вот по-късно ще произведе един авторитарен режим . Цялата власт се съсредоточава в едно лице, получило свойте правомощия от цялата нация. Режимът продължава 20 години и остава в историята като “бонапартизъм” или “цезаризъм”. Въвежда се политика от патерналистичен тип- полагат се грижи за най-нисшите слоеве на населението. Наполеон управлява до 1870. ( Наполеон 3)

В Германия след обединението й( след Франко –Пруската война ) се създава една мощна авторитарна държава ,начело с кайзер (наследствен монарх ), който действа като конституционен монарх. Германският парламент не може да бламира правителството. Канцлера и министрите са назначавани от кайзер. Този режим ще се превърне в образец за развитие след освобождинието на България. В Германия се наблюдава индустриален растеж ,създава се социално напрежение, възниква мощно национално движение. В този момент Бисмарк поема нещата в свои ръце. Определен е 8-часов работен ден , създадени са взаимоспомагателни каси , отпуснати са средства за хигиенезацията на големите градове.

В резултат на революцията от 1848 се очертава триизмерният политически спектър, характерен за новото време: либерализма на центъра, социализма в ляво и консерватизма в дясно. Всъщност големият обрат към въвеждане на всеобщо избирателно право по траен начин ще стане на практика след демобилизацията след края на ПСВ-“ Един човек, една пушка, един глас”. Жените получават право на грас след края на ВСВ ,а в Швейцария в началото на 70те год.

Последици от революцията :
В сферата на публичността се извеждат редица проблеми ,които са останали извън погледа на официалните власти. Още от 20те на 20в започва да се осъществява трансформация за преход към т.нар. демократичен конституционализъм. Първата по-авангардна конституция е тази на Ваймарската република от 1919г. За пръв път се извежда проблема за целите на държавата, които трябва да бъдат постилнати по пътя на интервенция в живота на гражданското общество (здравеопазване, образование и тн). За пръв път се ограничава правото на частна собственост и частната стопанска инициатива. Периода между двете световни войни е период на всеобща криза. След креа на ВСВ ще се установи демократичният конституционализъм. Тогава се създават предпоставки за демократична социална и правова държава, която да се явява алтелнатива на тоталитарните режимипо съветски образец.
Демократичната, социална и правова държава е опит да се даде отговор на онова предизвикателство ,свързано с искането за свобода ,равенство и братство в епохата на ранната модерност. Правовата държава залазва класическото си предназначение- да гарантира индивидуалната свобода и правната сигулност. Социалната дърлжава е ориентирана към преодоляване на крайните форми на социално неравенство като стремежът е да се създадат нормални устловия за достойно същиствуване на всички нейни граждани. Темата за човешкото достойнтво е водищия мотив при създаването на основния закон на ФРГ от 1849. При нейното създаване вземат участие мн конституционалисти от САЩ ,които избистрят нейната философия.
Демократичната държава си поставя за цел да създаде предпоставки за активно политическо участие на всички свои граждани в условията на плуралистична демокрация и многопартийна конкуренция.
Ако либералната правова държава от 19в се характеризира като абстенционистки тип държава ,която се въздържа от намеси в живота на гражданското общество , в идеален вариант има роля на арбитър, То демократичната социална и правова държава се характеризира като интервенционистка държава с цел да хармонизира общ. отношения. Следователно Ако либералната правова държава може да се определи като нормална държава, То след края на ВСВ вече се говори за материална правова държава , която си поставя за цел да извършва преобразования в живота на гражданското общество.