3. Обща характеристика на международните договори за избягване на двойното данъчно облагане

Необходимостта да се разграничи личното и териториално действие на данъчните законодателства на различните държави и така да се избегне международното двойно данъчно облагане е довела до сключването между тях на международни договори (спогодби, конвенции), наричани често данъчни договори или договори за двойно данъчно облагане.
Р.България има сключени и влезли в сила 35 двустранни спогодби за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата. Международната практика е утвърдила два модела на спогодби за избягване на международното двойно данъчно облагане – Модел на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (МОИСР) и Модел на Организацията на обединените нации.
Предназначението или целите на договорите за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата може да се определи в три насоки:
- отстраняване на международното двойно данъчно облагане;
- предотвратяване на отклоненията от облагане с данъци;
- предотвратяване на данъчната дискриминация.
По съдържание договорите предвиждат, че едната или другата държава запазва или ограничава или се отказва от правото си да облага определени доходи или имущества. Ако една държава запази своята данъчна компетентност за определени доходи или имущества, то по този начин нейното право на облагане остава. Дали това право ще бъде упражнено, като държавата действително ще събере своите данъци, се определя единствено от нейното вътрешно данъчно право.
При определяне на данъчното задължение на първо място следва да се установи дали то съществува според вътрешното право и едва тогава са привличат и прилагат правилата на международния договор, за да се определи окончателният му размер.
Когато чрез договора се предоставя правото на една държава да облага остава без значение, дали доходите или имуществата ще се обложат действително в тази държава или не. Така например в повечето български договори облагането на доходите от пенсии е предоставено на българската държава, въпреки че в България те не подлежат на данъчно облагане. Така разпределено правомощието по облагане изключва възможността, тези доходи да бъдат обложени в другата договаряща държава или пък тя следва да приложи предвиденият метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Предметът на правно регулиране на договорите за избягване на двойното данъчно облагане може да се раздели на следните подсистеми:
- Определяне на персоналния, териториален и предметен обхват на договора;
-Определяне на понятия, употребени в договора и принципите за тълкуването му;
- Разпределителни норми, чрез които се определят правомощията на държавите по облагането на доходите и имуществата;
- Определяне на методите за избягване на двойното данъчно облагане;
- Други разпоредби, свързани с целите на договорите.