2. Избягване на международното двойно данъчно облагане чрез норми на националното (вътрешното) право

Един от способите за избягване на международното двойно данъчно облагане са нормите на националното право на всяка държава.
За разлика от международните договори за избягване на двойното данъчно облагане, които са резултат на междудържавни мерки на двустранна или многостранна основа, става дума за едностранни мерки за избягване на двойното данъчно облагане. Това са норми на националното право на съответната държава, които определят пространственото действие на данъчните закони или нормите, които уреждат фактически състави с международен елемент. В този смисъл към тази група норми принадлежат разпоредбите за определяне на данъчни задължения за доходи или имущество в чужбина, както и обратно – правилата за облагане на доходите и имуществото в страната на лица местни за друга държава.
Чрез нормите на националното право се определят белезите на физическото или юридическото лице – гражданство, местожителство, местопребиваване, респективно седалище, които го правят субект на данъчни задължения. От друга страна, законодателят определя обекта на облагане-доходите, имуществото, како елемент на фактическия състав, пораждащ данъчното задължение, като в същото време изключва тези, които в резултат на връзката на обекта на облагане с друг правопорядък не подлежат на облагане.
Според чл.3 ал.1 на закона, местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбите им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и с данък на общините.
Чуждестранни юридически лица и неперсонифицирани дружества са тези, които са регистрирани в чужбина. По аргумент на противното местни лица са тези, които са регистрирани в страната.
Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на чл.19 на закона. Според него при определянето на данъка върху печалбата и на данъка за общините местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит на всички идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. „Данъчен кредит” според § 1 т.12 от закона означава правото при определените по този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчнозадълженото лице от източници в страната и в чужбина.
Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници. Обикновено в повечето международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна, за тези категории доходи също е предвиден методът на данъчен кредит.
Данъчният кредит се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на български данък върху печалбата, данък за общините и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местнапечалба или доход.
Методът на приспадане или кредитен метод е един от основните съвременни методи, които се предвиждат в договорите за избягване на двойното данъчно облагане или в националните законодателства за преодоляване на възникнало двойно данъчно облагане. При метода на приспадане в държавата, за която лицето е местно, се обхващат всички негови доходи или независимо от това къде са получени. Тази държава си запазва правото да облага общия доход, но взема предвид платените в чужбина данъци, като ги изважда от дължимите по националното й право данъци. Така се цели да се избегне двойното данъчно облагане. При този метод данъчната администрация определя първо общата стойност на обекта на облагане и по този начин размера на дължимия по вътрешното право данък. От така определения дължим данък се изважда платеният в чужбина данък. Обикновено обаче, това приспадане е ограничено до тази част от вътрешния данък, която съответства на доходите от чужбина. това е максималният размер на данъка, който може да се приспадне.
При този метод е необходима еднаквост или подобност на местните и чуждестранните данъци. Размерът на данъчната основа се определя според вътрешното право както за доходите, получени в страната, така и за тези получени в чужбина. За кои доходи ще се приложи методът, зависи от категориите доходи, определени в закона. Обикновено този метод се използва при облагането на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, които обичайно се облагат в ограничен размер и в държавата, техен източник, ако разбира се, нейният национален закон или международен договор за избягване на двойното данъчно облагане не предвижда, че те са освободени от облагане или се прилага друг метод за избягване на двойното данъчно облагане. При определяне на максималния размер на подлежащия на приспадане данък следва да се има предвид, че облагането на тези доходи в държавата източник е върху брутната сума и ставката може да е различна за отделната категория доходи.
При този метод колкото по-малък е размерът на чуждестранния данък, толкова по-малко се намалява размерът на данъчното задължение, определено според националното право.
При метода на приспадане в държавата, за която лицето е местно, се обхваща целият обект на облагане независимо от това, къде са получени отделните негови елементи. Държавата, за която лицето е местно, си запазва правото да обложи всички негови доходи или цялото му имущество, но отчита събраните в чужбина данъци, като ги изважда от собствените данъци. За да се говори за приспадане (кредит), следва да е събран чуждестранният данък. Приспадат се само чуждестранните данъци, с които са обложени съответните доходи в другата държава. На приспадане подлежат само тези чуждестранни данъци, които се събират за същия данъчен период от доходите на субекта на данъчното задължение.
Възможни са няколко варианта на метода на приспадане. В нашия закон е предвиден методът на обвързано приспадане, обикновен кредит (ordinary credit). Държавата, за която субектът на облагане е местно лице, приспада платените в чужбина данъци само в размери, които се съотнасят към вътрешния данък, дължим за доходите от държавата, в която е източникът. Данъците в чужбина, които са по-високи по размер от съответните данъци в страната, не се вземат предвид. За тази цел се използва формулата:

Максимален доход от чужбина
размер за местен данък х -----------------------
приспадане общ доход

За всяка държава максималният размер на приспадане на данъка се определя отделно, което означава, че ако не се използват възможностите за приспадане спрямо данъците от едната държава, те не могат да се пренасят за друга държава.
Според чл.17 ал.4, когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане при определяне на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.
Според чл.17 ал.3 на закона, данъчният кредит се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, които би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход. Следователно и тази норма предвижда прилагането на метода на обикновен данъчен кредит с ограничаване на приспадането поотделно за всяка държава източник на доход.
В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) при уредбата на данъка върху недвижимите имоти не са предвидени норми за избягване на евентуално двойно данъчно облагане.
При уредбата на данъка върху наследствата в чл.38 ал.1 т.8 на ЗМДТ се предвижда, че се освобождават от данък имущества в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследствата в съответната държава. Когато наследодателят е чужд гражданин, подлежи на облагане с данък върху наследствата само наследеното имущество, намиращо се в страната. Тази норма изключва възможността да възникне двойно данъчно облагане за получени по наследство в чужбина.