2. Кратък исторически преглед на възникването на МО

В Древна Гърция съществували т.нар. амфиктиони – религиозно-политически обединения (от които са ни известни Делфийския и Делоския амфиктион), в които държавите обсъждали въпросите на култа, охраната на храмовото имущество и поддържането на мира помежду си. В Европа от периода 1648-1815г. доктрината на международното публично право се секуларизира – доктрината за МП се отделя от доктрината за международните догми; и в нея се налага позитивното начало.
Емер дьо Вател (1714 – 1767 г.), швейцарец. Право на народите /Völkerrecht/ Droit des gens. Проповядва равенство на държавите. Той ги разглежда като общност, която обозначава като „общност на държавите”. През 1919 г. този термин се приема при създаването на ОН.
Имануил Кант (1724 – 1804 г.). В произведението си „За вечния мир” 1795 г. той развива теория относно една институционално замислена общност на държвите и за една световна организация, която да осигури колективна сигурност. Той предлага федерално устроен „Съюз за предотвратяване на всички войни”. Той стига до прозрението, че демократичните држави показват по-голяма готовност за мир от автократичните режими.
МО се появяват в средата на 19 в. Икономическото и научно-техническо развитие на отделни държави и на международната общност водят до необходимостта от международноправно уреждане на редица нови области. Двустранното сътрудничество става тясно и недостатъчно. Налага се сключването на многостранни споразумения. Въз основа на тях се създават първите МО – Международните административни съюзи (Международен съюз за измерване на Земята 1864 г., Световен телеграфен съюз 1865 г., Световен пощенски съюз 1874 г., Международен комитет за мерките и теглилките 1875 г., Международен съюз за защите на литературната и художестве асобственост 1886 г., Междунароен съюз за забрана на робството 1890 г., Международен съюз за превоз н стоки по железницата 1890 г.).
Международните съюзи поставят началото на постоянно действащите МО. Първата постоянно действаща универсална МО е ОН. Следвоенното мурно регулиране се осъществява от сключените през 1919 – 1920 г. договори за мир (Версайски мирен договор от 28 юни 1919 г.). В част Първа от този договор (чл. 1 -26) е уредено създаването на ОН. Неговата цел е насърчаване на сътрудничеството между народите и осигуряване на световен мир и сигурност. Идеята за създаването на ОН е на американския президент Удро Уилсън. Първоначалният замисъл е ОН да бъде система за колективна сигуност. Това се провая в резултат от сблъсъка между великите сили за надмощие. Германия и Япония напускат ОН, а по-късно и Италия и Испания.
През 1919 г. се създава Международната организация на труда(МОТ), а през 1922 г. започва да функционира Постоянният съд за международно правосъдие в Хага. И двете институции продължават да същесвуват.
По време на Втрата световна война съюзниците от Антихитлеристката коалиция имат план за създаване на нова униврсална организация с ефективни механизми за поддържане на мира. На Московската конференция от 1943 г. е приета Декларация на четирите (САЩ, Великобритания, СССР и Китай). Това е основният програмен документ. УООН е изработен на конференцията в Сан Франсиско и влиза в сила на 24 октомври 1945г.