21. НАТО – създаване, институционална система, форми на сътрудничество, партньорство и диалог. Отношения България – НАТО.

Напрежението между държавите победителки във Втората световна война нараства още през 1945г. и намира израз в речта на У. Чърчил от 5 март 1946г. за разделянето на Европа с “желязна завеса”. На следващата година въз основа на Доктрината Труман САЩ одобряват икономическа и военна помощ за Турция и Гърция. След създаването на Западния съюз на Съединените щати е предложено да поемат отговорността за военната сигурност на Западна Европа и Атлантическия регион. На 11 юни 1948г. Сенатът приема т.нар. Резолюция Ванденберг, с която се полагат основите на колективната сигурност извън американския континент.

1948г. във Вашингтон започват предварителните разговори за отбраната на Северния Атлантик, с участието на САЩ, Канада и пет държави от Брюкселския пакт. На 4 април 1949г. 12 държави подписват Северноатлантическия договор, който влиза в сила на 24 август с.г. В Преамбюла си той изразява стремежа за увеличаване на стабилността и благосъстоянието на северноатлантическия регион. Най-важен е чл. 5, който прокламира правото на индивидуална и колективна самоотбрана в съгласие с УООН. Член 10 предвижда възможността при единодушно съгласие на страните към НАТО да бъде поканена да се присъедини всяка друга европейска държава, а според чл. 3 страните имат задължението поотделно и съвместно чрез постоянна и ефективна самопомощ да поддържат и развиват колективната си способност да се съпротивляват на военни нападения.

Днес в НАТО има 19 държави. Институциите на организацията се разделят на:
1. граждански структури;
2. военни структури; и
3. организации и агенции.
Висш орган е Съветът. Всяка държава членка е представена от един посланик и постоянен представител. Националната делегация представлява състав от съветници и чиновници, които участват в работата на различни комисии. Щабквартирата на НАТО се намира в Брюксел и се състои от постоянни представители и национални делегации, Генералният секретар, международен персонал, национални военни представители, председателя на Военния комитет и международен военен персонал. В Брюксел се намират и дипломатическите представителства на държавите-партньори.

Персоналът на НАТО се състои от 3150 души. Генералният секретар е висш чиновник на Организацията, който се избира от правителствата на държавите-членки. Той председателства Съвета на НАТО, Комитета за отбрана и планиране и Групата за ядрено планиране. Отговорен е за развитието и ръководството на процеса на косултации и вземане на решения, и освен това ръководи международния персонал и е говорител на Алианса. В гражданските структури влизат
1. Комитетът за планиране на отбраната; и
2. Групата за ядрено планиране.
Първият се състои от постоянни представители, като два пъти годишно заседава на равнище министри на отбраната. В него са представени всички държави-членки, с изключение на Франция и той има власт равна по сила на тази на Съвета. Групата за ядрено планиране се състои от министрите на отбраната на държавите-членки (без Франция) и провежда сесии по специфичните въпроси, свързани с ядреното въоръжение.

Военните структури на НАТО са:
1. Военният комитет, който се състои от висши военни представители на държавите-членки, заседаващи на редовни сесии. Той се събира на редовни сесии на равнище министри на отбраната и представлява най-висшият военен орган, работещ под политическото ръководство на Съвета, Комитета за отбрана и планиране и Групата за ядрено планиране. Военният комитет препоръчва на политическото ръководство мерките, необходими за общата отбрана, ръководи военната политика и стратегия, и определя районите, които са рискови за интересите на НАТО.
2. Обединеното командване за Европа (SHAPE) има за цел да опазва територията от Норвегия до Югославия, вкл. цялото Средиземноморие, и от Атлантическия бряг до източните граници на Турция, вкл. областта около Канарските острови.
3. Върховното командване за Атлантика е под политическото ръководство на Съвета и Комитета за отбрана и планиране. Целта му е да опази мира и териториалната цялост на държавите-членки.
4. Организациите и агенциите в НАТО са логистични органи по стандартизация, график, въздушна защита, система за ранно предупреждение, метеорология и пр.

Първите официални контакти на България с Алианса са от времето на правителството на Андрей Луканов през 1990г. Българският посланик в Брюксел е акредитиран към щабквартирата на НАТО. На следващата година Стоян Ганев за първи път участва в учредяването на Съвета за северноатлантическо сътрудничество. Официалното заявление, изявяващо желанието на България да стане член на НАТО, е от 1993г. и е направено с декларация на НС. Първата крачка е програмата “Партньорство за мир”. През 1997г. Надежда Михайлова участва в учредителното заседание на Съвета за евроатлантическо партньорство. Създадена е постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС. Официалната покана за присъединяване е от 2002г., а преговорите завършват през февруари 2003г.