20. Система на колективна сигурност – понятие. Регионални споразумения за сигурност.

Колективната сигурност представлява система от мерки, които се прилагат от всички държави (напр. от определен регион) с цел предотвратяване или ограничаване на заплахата за мира и международната сигурност. Системата на колективната сигурност се урежда в чл. 7 УООН. Едно от най-важните правомощия на СС е да определя съществуването на заплаха за мира или акт на агресия и да прави препоръки (или да взема мерки) за поддържането/възстановяването на международния мир и сигурност (чл. 39-42 УООН).

СС може да вземе решение за два вида принудителни мерки:
1. несвързани с използването на въоръжени сили; и
2. свързани с използването на въоръжена сила, която държавите-членки на ООН се задължават да предоставят. За стратегическото й ръководство е създаден специален орган (Военнощабен комитет), в който влизат началник-щабовете на постоянните членки на СС. Поради разногласия м/у тези държави, от 1947г. Военнощабният комитет не действа.

Операциите на ООН могат да се разделят на две категории:
1. мисии на военни наблюдатели; и
2. мисии по поддържането на мира (осъществявани от т.нар. сини каски).

Особеностите на последната операция са, че трябва да има съгласие и на двете страни за провеждането й , решение на СС, мандат и ръководство. Освен това тя се провежда от доброволно предоставени контингенти на държавите-членки на ООН, които са безпристрастни и използват оръжието си единствено за самоотбрана.

Регионалните споразумения за сигурност имат международноправно основание в УООН (чл. 52) стига дейността им да е съвместима с целите и принципите на Организацията. Според чл. 53 от Устава никакви принудителни мерки не могат да бъдат предприети от регионални организации, без разрешение от СС, с изключение на тези, които се предвиждат от чл. 107 срещу неприятелска държава (т.е. неизбежната самоотбрана).