1. Предмет, методи и система на сравнителното конституционно право

Функциите на Сравнителното конституционно право са няколко:
1. познавателна функция – съществува засилваща се тенденция към взаимно влияние между отделните държави (отделните правни системи) като рецепцията на идеи и дори цели правни институти е все по-срещано явление)
2. комуникационна функция – опознаването на чуждите системи води до по-коректно поведение на българите зад граница
3. догматична функция – свързана е с извеждането на общите тенденции в развитието и очертаването на периметрите на развитие на съвременния конституционализъм
4. практико-приложна функция

Сравнителното конституционно право е обществена наука, защото се занимава с устройството на държавата и обществото; с ролята на индивида в обществения живот. Тя е политическа наука, защото изследва явления и процеси с политически характер, както и юридическа наука, защото тези политически процеси и явления се изследват през призмата на тяхното юридическо- правно регулиране.
---
Понятието конституционализъм има широк и тесен смисъл. В широкия си смисъл означава идейното и политическо движение, насочено към установяване на конституционно управление, т.е. управление, при което публичната власт се осъществява в съответствие с предварително установени ценности и принципи, правила и процедури. В тесния, строго юридически смисъл, това понятие означава съвкупността от техники за ограничаване на публичната власт.
Още по времето на Платон и „Държавата” се появява темата за единството на държавата, което е представено като най-важното нещо. Той поставя въпроса за държавата и началото на конституционализма. Аристотел, който е негов ученик казва: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа”. В най-известната си книга „Политика” той прави обобщение на държавното устройство на 134 гръцки полиса. Според него „Държавата е общност на общностите”; тя включва всички други общности и е автархия (сама произвежда блага). Най-висшата цел според Аристотел е да се гарантира щастието на гражданите (добър и справедлив начин на живот, както и възможността за реализация).
Древния Рим ни завещава идеята за смесената конституция, с която се обяснява възхода на Римската държава. Тя се състои в това, че трите основни съсловия (класи) са въвлечени в управлението на държавата чрез самите техни институции. Това са патрициите, плебса (народните представители) и консулите. Основен проблем в Рим е земята – основен източник на прехрана и блага.
„Всички държави, които са съществували досега са 2 вида – княжества или републики” (Николо Макиавели); „Доктрина за висшите държавни интереси” – raisons d’etat. Макиавели е най-големият идеолог на републиканизма с огромно въздействие върху модерната епоха. В политическия трактат "Князът" сочи необходимостта от неограничена монархическа власт за обединението на Италия; за постигането му са допустими всякакви средства
Кардинал Арман Ришельо извежда идеята за обединение на националната общност под формата на монархия.
Много важен обрат в политическата философия е „Левиатан” (държавата е сравнена с морско чудовище) на Томас Хобс. Той въвежда доктрината за обществения договор върху една реципрочна основа - гражданите се подчиняват на държавата, защото получават защита от нея. Дотогава цари идеята за божествения произход на държавата. Според Хобс държавата трябва да е силна, за да гарантира гражданския мир.
От Джон Лок, който се смята за баща на модерния либерализъм (използва се за първи път през 1812 в Испания), започва края на абсолютизма и следователно началото на конституционализма. Той твърди, че публичната власт е легитимна, ако защитава три основни ценности: живот, свобода и собственост. Лок има още две важни идеи: за ограниченото управление и за управление чрез съгласие.
Томас Джефърсън задрасква собствеността от тези ценности и възражда стремежът към щастие.