1. Международните организации като субекти на на МПП. Правосубектност на МО. Понятие за право на МО

Създаването на МО и усилията за усъвършенстване на международното общество идват в отговор на стремежа към установяване на световен ред. МО са нов субект на международното публично право (МПП). Те са независими в международните отношения и не попадат под чужда юрисдикция. Субектите на международните отношения разполагат с права и задължения. Тяхно главно своийство е правоспособността за самостоятелни международни действия, за независимо осъществяване на права и задължения, установени от международните норми.
Междунаодните междуправителствени организации (ММО) се появяват в средата на 19 в. и играят нарастваща роля в международните отношения. ММО са субекти на МПП когато държавите участнички в тях са се съгласили да им предоставят съответните права и задължения, изрично предвидени в учредителните им актове и които напълно съответстват на основните принципи на МПП. Следователно правосубектността на МО има производен характер. МО са субекти на МПП, тъй като в учредителните им актове са уредени отношенията между организациите и державите – членки. Тези отношения са международни по своя характер. Учредителните актове уреждат въпросите на членстото, съдържат норми, които определят целите, задачите, правомощията на органите, реда за вземане на решения, взаимоотношенията на органите с държавите – членки, в някои случаи те съдържат и норми за отношенията на организацията с държави нечленки и други МО.
Основен елемент на правосубектността на МО е тяхната договона правоспособност, т.е. правото и възможността да сключват международни договори. В резултат от дейността на Комисията по международно право на ООН е приета Виенска конвенция на ООН за правото на договорите между държави и МО или между МО от 1986 г. Сред МО най-широка правосубектност има ООН, поради целите, задачите и правомощията, залегнали в Устава на ООН (УООН). Тя обаче не притежава универсалната правосубектност на държавите.
Понятие за правото на МО: Съвкупност от международноправни норми (МПН), уреждащи статута на МО и вътрешноорганизационните въпроси. ПМО е основен дял на съвременното МПП. То се състои от две големи части. Едната част обхваща норми на общото МПП, а другата част обхваща тяхното вътрешно право.
Норми на общото МП:
1. норми, които уреждат правния статут на МО;
2. норми, които уреждат отношенията межд отделните държави – членки и МО (вън от членствените отношения);
3. норми, които уреждат взаимоотношенията между самите МО.
„Вътрешното” право урежда вътрешни за МО отношения. Вътрешните функции обхващат дейността им, свързана с вътрешната организация, устройствени въпроси и отношенията на самата МО. Те представляват изпълнение на целите и задачите, за които е била създадена МО като самостоятелна институция на международните отношения. Тези вътрешни функции са най-различни. От правно гледище биха могли да се систематизират в следните групи:
1. установяване на общи норми и правила (правни и технически) или изготвяне на проекти за тях;
2. сключване на договори и съглашения;
3. конституиране на помощни международни институции;
4. приемане и изпращае на мисии и представителства;
5. организиране и провеждане на международни конференции и конгреси;
6. уреждане на международни спорове или посредничество по тях;
7. установяване на фактически обстоятелства;
8. издаване на разпореждания и препоръки;
9. реализиране на административно-управленческа дейност;
10. привеждане в изпълнение на принудителни мерки и др.
При упражняването на някои от тези функции МО се доближават до положението на държавите на международната сцена, но не могат да се изравнят с тях. Те са носители на делегирани от държавите, предварително определеи права и задължения.
ПО своята правно-социологическа същност МО са корпоративно устроени форми на международно сътрудничество. Характерна особеност на сътрудничеството при тях, свързано с постоянния им и институционален характер е че това сътрудничество се установява и развива не само с централните държавни органи и ведомства, но и със съответните им йерархически звена и поделения във вътрешната структура на държавата. Участието в МО не ангажира само централните ведомства на държавите, но и останалите ведомства. По този начин то оказва въздействие върху вътрешната политика.