18. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) – създаване, институционална система, отношения България – ОССЕ.

Идеята за разглеждане на проблема за европейската сигурност се съдържа в декларация от 1966г. на Съвещанието на Политическия консултативен комитет на ОВД. Тази идея е доразвита през 1969г., като ОВД предлага едновременно разпускане на двата военни блока и свикване на съвещание за сигурност и сътрудничество. През 1972г. на сесия на НАТО в Бон е дадено съгласие за започване на многостранни преговори с оглед подготовката на такова съвещание. През юли 1973г. на среща на външните министри в Хелзинки започва първият (подготвителен) етап на СССЕ.

Вторият етап на Съвещанието се провежда от септември 1973г. до юли 1975г. в Женева и се състои от консултации на равнище експерти. Третият етап е от юли-август с.г. и представлява среща на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители на 35 държави (33 европейски, САЩ и Канада) в Хелзинки. На него е приет Заключителен акт.

През 1978г. се провежда среща на СССЕ в Белград, а през 1980-83г. – в Мадрид. Паралелно с това през последната година в Хелзинки се провежда подготвителният етап на Конференцията по мерките за доверие, сигурност и разоръжаване в Европа. Самата конференция продължава от 1984 до 1986г. В периода 1986-1989г. е срещата на СССЕ във Виена, в чийто заключителен документ е включена програма за действие през следващите години.

Основните насоки в нея са:
1. по отношение на въпросите на сигурността в Европа – да се създаде механизъм за избягване на кризи и гранични конфликти и за защита на националните малцинства;
2. приемане на мерки за увеличаване на доверието и сигурността и обсъждане на някои аспекти на сигурността и разоръжаването (напр. преговори за обикновенте въоръжени сили);
3. икономически, научно, техническо и екологично сътрудничество;
4. сигурност и сътрудничество в областта на Средиземноморието;
5. сътрудничество в хуманитарната област; и
6. човешко измерение на ОССЕ – защита на правата на човека.

Характеристиките на Хелзинския процес са:
1. европеизация на отношенията изток – запад и многостранно сътрудничество;
2. гаранции, че не само блоково обвързаните, но и неутралните държави ще получат равни права в него;
3. разнообразяване на темите на дискусия;
4. превръщане на контактите в постоянен процес; и
5. участие на САЩ и Канада.

През 1994г. в Будапеща е взето решение СССЕ да стане ОССЕ. Институционалната система на Организацията е изкуствено разделена на две: органи по преговори и вземане на решения и структури и институции. Органи по преговори и вземане на решения са:
1. срещите на върха;
2. конференциите за преглед;
3. Съветът на министрите (който е установен с Парижката харта за нова Европа от 1990г. и се състои от външните министри на държавите-членки, които взимат политически решения и изготвят препоръки към другите институции);
4. Постоянният съвет – главният орган за политически консултации и вземане на решения по всички въпроси, който е отговорен за ежедневната работа на ОССЕ; и
5. Старши съвет – икономически форум с цел развитие на пазарното стопанство и преход към такова.

Структурите и институциите на ОССЕ са:
1. Председател – всяка държава-членка осъществява тази функция чрез външния си министър, когато е отговорна за председателството; председателят представлява Организацията и наблюдава дейностите, свързани с предотвратяването на конфликти;
2. Парламентарна Асамблея (от 1991г.), която има за цел да улесни интерпарламентарния диалог;
3. Секретариат, начело с Генерален секретар;
4. Служба за демократични институции и права на човека със седалище във Варшава;
5. Върховен комисар за националните малцинства (от 1992г.), който взема бързи решения при етническо напрежение и осъществява превантивна дипломация;
6. Представител за свободата на медиите; и
7. Съд за помирение и арбитраж, който е създаден през 1995г.

България е първоначален член на ОССЕ и участва активно в нейната дейност. Тя е страна по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, както и по този за установяване на режим на открито небе. Засега не участва в Конвенцията за помирение и арбитраж. По решение на Съвета на министрите на сесията от декември 2002г. България пое председателството на ОССЕ за 2004г.