17. Съвет на Европа – възникване, институционална структура, членство, отношения България – СЕ.

С речта си в Цюрих У. Чърчил възражда идеята за Европейски обединени щати. Малко по-късно на 14 май 1947г. възниква “Движението за обединена Европа”. Между 7 и 11 май 1948г. в Хага е организиран форум, който става известен като Конгрес на Европа, а на 5 май 1949г. е подписан Статута на Съвета на Европа (той влиза в сила на 3 август с.г.). Това е и първата организация, която стартира активен диалог с новите демокрации от централните и източните части на континента след 1989г.

Институционалната система на Съвета на Европа включва:
1. Комитет на министрите, който се състои от външните министри или от техни представители и заседава в Страсбург. Първата му сесия през 1949г. е открита от Робер Шуман и председателствана от Спаак. Сесии се провеждат два пъти в годината, като при всяка председателството се сменя между държавите-членки на регионален принцип.
2. Парламентарна асамблея (т.нар. ПАСЕ) – тя първоначално (до 1994г.) се нарича Консултативно събрание. Обсъжда всички въпроси, отговарящи на целите и влизащи в компетенциите на СЕ, и изводите й се изпращат на Комитета на министрите като препоръки. Представителството на всяка държава-членка в ПАСЕ е съобразено с броя на населението й (като най-големите държави имат по 18 представители, а най-малките по 2). През ноември 2006г. Асамблеята има 630 члена (315 представител, заедно с техните заместници) от 46 национални парламента, които формират групи по политически признак.
3. Секретариат, начело с Генерален секретар и помощник генерален секретар, и с персонал от общо 1800 души. Генералният секретар и помощникът му се избират от ПАСЕ по препоръка на Комитета на министрите за срок от 5 години. Те са отговорни са осъществяването на междуправителствената работна програма, която се изготвя и предоставя за одобрение на Комитета на Министрите.
4. Конгрес на местните и регионални власти, който функционира от 1957г., когато е създадена Постоянната конференция на местните и регионални власти (приела настоящото си наименование през 1994г.). Той се състои от камарите на местните власти и тези на регионите и е консултативен орган, с цели:
• да осигури участието на местните и регионални общности при реализирането на идеала за обединена Европа;
• да предава на Комитета на министрите предложения за развитието на местната и регионална демокрация; и
• да поощрява сътрудничеството м/у местните и регионални общности.

5. Срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители. Първата от тях е проведена през 1993г. във Виена и е посветена на правата на човека. Втората е от 1997г. в Страсбург и приема план за действие в 4 насоки: демокрация и права на човека, социална съвместимост, сигурност на гражданите и обучение по демокрация и културно разнообразие. Третата среща е проведена през май 2005г. и на нея са приети политическа декларация и план за действие, които очертават целите на СЕ.
6. Европейски съд за правата на човека, който е създаден по силата на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, открита за подписване през 1950г.
7. Комисарят по правата на човека се създава като институция през 1997г. и започва да функционира две години по-късно. Той е несъдебна институция и не може да приема индивидуални молби и да ги предава пред съдилищата. Поощрява образованието и открива недостатъци в законодателствата и практиката на държавите-членки.

Според Статута на СЕ всяка европейска държава, която е в състояние и желае да се съобразява с основните принципи на организацията, може да стане неин член. Молбата за това се отнася до Генералния секретар, който я изпраща на Комитета на министрите за проучване. Последният иска становището на ПАСЕ. Държавата-член трябва да стане страна по Европейската конвенция за правата на човека. Допуска се и асоциирано членство, но в момента няма държави, които да принадлежат към тази категория. Всеки член може да се оттегли от СЕ като уведоми за това Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила в края на финасовата година.

На 4 декември 1989г. НС на Р България отправя искане до ПАСЕ във връзка с членството си в Съвета на Европа. На 3 март 1990г. външният министър Бойко Димитров подписва искане до Комитета на министрите за пълноправно членство. Законът за ратифициране на СтСЕ е от 5 май 1992г., като през същата година Стоян Ганев заема място в Комитета на министрите. България поема председателството на СЕ за 6 месеца през 1994г.