16. Европейски регионални организации. Кратка характеристика на военните, политически и икономически организации в Европа след Втората световна война. Европейски съюз.

За първи път идеята за мирно обединение на Европа се появява в писмо на В. Юго, който говори за европейска федерална република, основана на правото (или Европейски обединени щати) още през 1869г. Но тези планове за обединение стават по-реални едва след края на Втората световна война. Носител на идеята за обединена Европа е Великобритания, която вижда това като икономически, но не и като политически проект. Континенталните държави, които са по-засегнати от войната (и особено Бенелюкс и Италия) искат и военно-политическо обединение, за което САЩ предоставят финансова подкрепа.

След Втората световна война в Европа се създават три вида регионални организации:
1. военни;
2. политически; и
3. икономически.
Периодът на Студената война поражда нуждата от гарантиране на колективната сигурност на западните демокрации. През 1947г. Франция и Великобритания сключват т.нар. Дюнкерски пакт (насочен с/у агресия от страна на Германия). През същата година се лансира Доктрината Труман. През 1948г. е сключен Брюкселския пакт между Франция, Великобритания и Бенелюкс, с който се създава първата следвоенна организация в Европа с военна насоченост (т.нар. Западен съюз). През април 1949г. е създадено и НАТО, което първоначално включва 12 държави, подписали Договора от Вашингтон. С това се полагат основите на европейското сътрудничество в областта на отбраната. През октомври 1954г. след решение на конференцията в Лондон ЗС се трансформира в ЗЕС.

Началото на политическото обединение на Европа е поставено през май 1948г., когато в Хага е свикан Конгрес на Европа. Към посоченото обединение има два подхода: федералистки и междуправителствен. Възражда се идеята за Европейски съединени щати, която е лансирана в реч на Чърчил в Цюрихския университет през септември 1946г. На 5 май 1949г. 10 западноевропейски държави подписват Устава на Съвета на Европа – регионална политическа междуправителствена организация, която сега наброява 46 членове. За да се присъединят към него те трябва да приемат върховенството на закона и да съблюдават правата на човека и основните свободи. Целите на Съвета на Европа са:
1. да защитава правата на човека, плуралистичната демокрация и върховенството на закона;
2. да насърчава осъзнаването и оценката на европейската културна идентичност и нейното разнообразие; и
3. да търси решения на общите проблеми (като ксенофобия, опазване на околната среда и др.). Със статут на наблюдатели в Съвета на Европа се ползват Канада, Япония, Ватикана, САЩ и Мексико.

Идеята за икономическата интеграция в Европа е на САЩ. През 1947г. Джордж Маршал предлага икономическа помощ (от 13 милиарда долара) на континента при определени условия. През април 1948г. 16 европейски държави създават Европейската организация за икономическо сътрудничество (към която по-късно се присъединяват САЩ и Канада). Шест европейски държави (Белгия, Франция, Холандия, Италия, Люксембург и Западна Германия) поставят началото на по-тясна интеграция като създават 3 организации с икономическа насоченост (ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ). На 9 май 1950г. Робер Шуман произнася декларация, чиято идея е постепен интеграционен процес, който да:
1. създаде икономическа общност, основана на общ пазар;
2. преодолее 200-годишните противоречия м/у Франция и Германия; като за тази цел
3. бъде учреден нов върховен орган, чийто решения да са обвързващи за Франция, Германия и други държави.
В резултат на тази идея на 18 април 1951г. е създадена ЕОВС (от Италия, Франция, Германия и Бенелюкс), която започва дейността си от 1952г.

Основните цели на организацията са намаляване на митническите пречки, премахване на квотите и координиране на политиките на държавите-членки в областта на въглищата и стоманата. Особено значение се отдава на наддържавния контрол на тяхното производството. Предвижда се равенство м/у държавите-членки, финансиране на бюджета чрез специални данъци, контрол за липса на дискриминация в цените, въвеждане на квоти при свръхпроизводство и пр.

През 50-те години на века има предложения за създаването на Европейска общност за отбрана (Парижки договор на 6-те от 1952г., основан на плана “Плевен” и предвиждащ създаването на наднационална структура със собствена армия) и Европейска политическа общност (план “Спаак”, който е приет през март 1953г.), но и двете се провалят. През април 1955г. Спаак в качеството си на външен министър на Белгия отправя до ЕОВС предложение за организиране на международна конференция, която да обсъди идеята за разширяване на компетенциите на организацията и в други икономически сектори. Тя се провежда в Месина на 1-2 юни 1955г. и заключителната й резолюция поставя основите на бъдещия общ пазар. Въз основа на доклада Спаак на 25 март 1957г. в Рим се подписват договорите за създаване на ЕИО и ЕВРАТОМ, които влизат в сила от 1 януари 1958г.

Договорът за ЕС (или Договорът от Маастрихт) влиза в сила от 01.11.1993г. Трите стълба на съюза са:
1. Европейските общности – ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ;
2. общата външна политика в областта на сигурността; и
3. правосъдие и вътрешни работи. През 2002 година договорът за ЕОВС изтече и днес европейските общности са две на брой.