15. Обща характеристика на специализираните организации от системата на ООН. Произход, функции, структура и правна природа. Взаимоотношенията им с ООН и другите международни организации.

Специализираните организации от системата на ООН са междуправителствени международни организации, създадени за многостранно регулиране на сътрудничеството на държавите в определена област на МПП, и свързани с ООН чрез специални договори. Те са 16 на брой и отговарят на четири основни признака:
1. междуправителствен характер на учредителния им акт;
2. широки международни правомощия в рамките на тяхната компетентност;
3. специални области, предвидени в уставите им, в които осъществяват дейност; и
4. връзка с ООН, съгласно УООН.

ОС и ИКОСОС имат определени права по отношение на специализираните организации. ОС може да:
1. прави препоръки за съгласуване политиката и дейността им; и
2. разглежда всички финансови и бюджетни споразумения с тях и да проверява административните им бюджети.
ИКОСОС има право да:
1. съгласува дейността им чрез съвещания с тях и препоръки до ОС, както и до техните държави-членки;
2. взема подходящи мерки за проучване на редовните им доклади;
3. нареди на техни представители да участват без право на глас в неговите разисквания и създадените от него комисии, а представител на ИКОСОС да участва в техните разисквания; и
4. сключва с тях съглашения за определяне на условията, при които съответната организация ще влезе във взаимоотношения с ООН.

Основните функции на специализираните организации са:
1. разработване на международни конвенции и правилници по определени въпроси за създаване на еднообразни норми и правила за регулиране на отношенията на държавите в конкретните области от дейността им;
2. координиране на дейността на държавите в тези области;
3. оказване на техническа помощ на развиващите се страни; и
4. размяна на информация и пр.

Уставът на МААЕ е приет на 26.10.1956г. и е сила от 1957г. Организацията е създадена за сътрудничество м/у държавите в областта на мирното използване на атомната енергия. Тя съдейства за развитието на атомната енергетика и развива дейност в няколко насоки:
1. научно-изследователска работа за мирното използване на атомната енергия;
2. обмен на научно-техническа информация;
3. оказване на помощ на държавите в подготовката на национални кадри в областта на атомната енергетика;
4. контрол по спазване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1968г.;
5. разработване на норми и правила за ядрена безопасност; и
6. предоставяне на ядрено гориво (търговска функция).

Ръководни органи на Международната агенция за атомна енергия са Генералната конференция (висш орган), Съветът на управляващите (изпълнителен орган, който се състои от 35 члена, 13 от които се назначават от самия него според критерии като равнище на развитието на технологиите в областта на атомната енергетика, равнище на производство на изходни материални, географски принцип и др.). Административният й орган е Секретариат, начело с Генерален секретар. Седалището на организацията е във Виена. Особеното при нейното правно положение е, че тя е свързана с ООН чрез договор с ОС на основание на норми в Устава си, и предоставя годишни доклади на ОС, а при необходимост и на СС.