14. Секретариат. Спомагателни органи. Кратка оценка на дейността на ООН и участието на Република България в нея.

Секретариатът на ООН е постоянно действащ административен орган. Състои се от Генерален секретар (който се назначава от ОС по препоръка на СС за срок от 5 години и може по същия ред да бъде назначен за нов мандат) и персонал. Генералният секретар е главното административно лице на Организацията. В момента персоналът на Секретариата се състои от 8 900 души, които получават заплати от работния му бюджет.

Главният секретар има следните правомощия:
1. осъществява ръководството на целия персонал на Секретариата за обслужване на другите органи на ООН;
2. участва във всички заседания на ОС, СС, ИКОСОС и Съвета за попечителство;
3. има право да довежда до знанието на СС въпросите, които по негово мнение могат да застрашат поддържането на мира и сигурността (чл. 99 УООН);
4. ежегодно предоставя доклад за работата на организацията; и
5. участва в международни конференции, свикани под егидата на ООН.

Функциите на Секретариата са:
1. техническо обслужване на всички органи на ООН: публикуване и разпращане на отчети; съхраняване на архивите; издаване на официални документи и материални; регистриране и публикуване на международни договори; извършване на преводи и пр.; и
2. такива, които не са пряко свързани със сесиите на ОС и другите органи: подготвяне на международни конференции; публикуване на статистически материали; съблюдаване изпълнението на решенията на СС и пр.

Спомагателните органи на ОС биват:
1. бордове (борд на одиторите, по търговия и развитие и други, напр. изпълнителен борд на фонда за население, изпълнителен борд на фонда за децата);
2. комисии (комисия по разоръжаването, комисия по международно право, комисия по международно търговско право, комисия на ООН за Палестина и пр.);
3. комитети (комитет за премахване на расовата диксриминация, комитет по правата на детето, комитет срещу изтезанията и пр.);
4. съвети ;
5. работни групи; и
6. други органи.

Спомагателни органи на СС са например Комисията за следвоенно възстановяване; Комитетът за борба с тероризма; Комитетът за санкции с/у Ал Кайда и талибаните и др. Спомагателни органи на ИКОСОС са например регионалните комисии.

Република България не е една от първоначалните членки на ООН. Българското правителство поставя искането страната да бъде приета в Организацията след подписването на мирния договор в Париж през 1947г.. Самото приемане става на X сесия на ООН (през декември 1955г.), заедно с 15 други държави. От 2002 до 2003 България е непостоянен член на СС. Това съвпада със събитията след 11 септември 2001 година и войната в Ирак. Освен това България участва и в група за изготвяне на документ за сигурността на Балканите. Тя има положителна оценка за дейността си в ООН, макар и да попада в групата на малките държави.