14. Функции и правомощия на българския президент в областта на външната политика.

Конституцията на Република България установява, че президентът на страната е държавен глава, олицетворяващ единството на нацията и представляващ я в международните отношения. Той не е длъжен да се съобразява нито с органите на изпълнителната власт, нито с парламента, нито с избралата го политическа партия, тъй като черпи силата си от народа и защитава интересите му. Конституцията не отнася президентската институция към нито една от трите власти. Той не им е подвластен – иначе не би бил изразител на националното единство. Президентът не законодателства, не управлява и не правораздава, а работи в сферата на външната политика, без да може да я определя. Той улеснява взаимодействието м/у трите власти, посредничи м/у тях и дори ги допълва.

Президентът е върховен главнокомандващ на българската армия и има функции във връзка въоръжената защита на страната. Той има право да обявява положение на война, което е различно от правото да се обявява война (това право е дадено на законодателната власт). Президентът не може да обяви война и следователно не може да сключва мир.
Войната е правно и политическо положение, което по принцип завършва с мир, но не винаги. Положението на война е фактическо положение, признато от правото във връзка с президента. То е свързано с определени правомощия на президента – може да задвижи въоръжените сили на страната. Това може да стане само в два случая:
- Извършено е военно нападение срещу териториалната цялост на страната
- Ако трябва да се изпълни задължение по отношение на трета държава. Тогава президентът не може да изведе българските въоръжени сили извън страната без решение на парламента.
Решението за обявяване положение на война от президента е временно решение. То може да се прекрати по два начина:
- Да го прекрати този, който го е обявил. Това положение на война е в сила, докато се събере парламента – той може да реши или да обяви война, или да не обяви война.
- Парламентът да реши да не обявява война.

Президентът свиква и ръководи Консултативния съвет за националната сигурност. Решенията на този орган нямат юридическа сила, защото това са, политически, а не юридически решения, но имат строго препоръчителен характер. Ролята на този съвет е важна, тъй като в него са представени изпълнителната и законодателната власт (председателя на НС, премиера, министъра на отбраната, министъра на ВнР, министъра на финансите, началника на генералния щаб на армията и по един представител от всяка парламентарна група). Съветът изпълнява свързваща линия м/у президента, НС, изпълнителната власт и основните политически сили в страната. Свиква се от президента поне веднъж на 3 месеца.

Към президентската институция е отнесено ръководството на националната разузнавателна служба, поради което през Президентството преминава изключително важна информация, необходима за осъществяване на външната политика. По този начин се обезпечава независимостта му от изпълнителната власт и се избягват вредни влияния върху обратната информация.


Президентът приема акредитивните и отзовителни писма на ръководителите на постоянните представителства на чуждите държави у нас. С указ на президента се назначават и отзовават ръководителите на постоянните представителства на Република България в другите страни (постоянните представителства биват 2 вида: постоянни представителства към другите държави или постоянни представителства към международните организации).
Президентът трябва да получи предложение от изпълнителната власт за тази своя функция. Ако няма такова предложение, президентът не може да издаде указ, но пък може да откаже направеното предложение от МС. Съставът на представителствата е в компетенцията на специализиран орган към МВнР, начело с министъра на ВнР, а не на президента. Президентът назначава ръководителите на представителствата, но не ги ръководи. Те не са подчинени на президента, не се отчитат пред него.

Президентът с указ публикува в „Държавен вестник” законите, които НС приема и той има право на отлагателно вето по отношение на закони, които са приети от НС. Президентското вето може да бъде преодоляно.

Президентът може да участва в сключването на международни договори, предизвикващи права и задължения за Република България. Президентът може да сключва международни договори в случаите определени със закон и тези договори ще имат подчертано политическо значение. Президентът сключва тези договори в рамките на закона, който НС приема – т. е. НС определя правото на президента да сключва международни договори.

Президентът има конституционно право да прави обръщения и конституционни декларации към НС. Обръщенията на президента не задължават законодателната власт да вземе едно или друго решение.

Президентът носи отговорност в два случая:
1. Когато нарушава Конституцията
2. Когато измени на националните интереси на страната (в Конституцията се нарича “държавна измяна”)
Неговата отговорност не е пред обикновения съд, а пред Конституционния съд. Но тази отговорност може да се търси по определен ред, тъй като КС не може да се самосезира.

Президентът черпи своите правомощия директно от българските граждани – той се избира пряко от тях (както и вицепрезидента). Функциите на вицепрезидента са много ограничени. Вицепрезидентът изпълнява функции, които му възложи президента, но Конституцията ограничава президента в това, което може да възложи на вицепрезидента (4 функции):
1. Може да назначава или уволнява висши служители от държавния апарат и това се определя със закон (т.е. нужно е решение на законодателната власт).
2. Президентът може да възложи на вицепрезидента да дава или отменя българско гражданство.
3. Право да помилва лица, които изтърпяват присъда по силата на съдебно решение.
4. Право да дава или отменя правото на убежище.