13. Функции и правомощия на Народното събрание в областта на външната политика.

България е парламентарна република. Изпълнителната власт е под контрола на българския парламент. Законодателната власт може да контролира изпълнителната власт, но не и обратно. Т.е. разделението на властите не означава равнопоставеност. Разделението на властите предполага децентрализация.

Парламентът определя правилата, по които действа съдебната власт, а съдебната власт няма място в политиката. Съдът е на правото и справедливостта. Той не може да прави политика или да отменя политика.

Парламентът определя насоките на вътрешната и външната политика на страната и ги препоръчва на Министерския съвет. Парламентът няма изпълнителни функции по отношение на външната политика. Той не води дипломацията, нито е в състояние да отмени което и да е решение на изпълнителната власт. Съществуват 6 лоста (начина), чрез които българският парламент изпълнява своята разделена функция:

1. Според чл. 105 на българската конституция външната политика се ръководи от изпълнителната власт в съответствие с Конституцията и законите на Република България. А законите се коват от парламента. Той определя правната рамка. Парламентът може частично да променя Конституцията. Той не може да отмени Конституцията и нейните устройствени правила.

2. Конституцията има една много интересна особеност. Решаването на някои въпроси, които са свързани с външната политика (чл. 85) е иззето от изпълнителната власт и правото за вземане на решения върху тях е дадено на законодателната власт. Тези въпроси са 4:
a. Само НС може да обяви война.
b. Само НС може да сключи мир.
c. Само НС може да разреши излизане на българската армия извън границите на България. Всяко изпращане или използване на въоръжените сили извън границите на Република България изисква одобрение на НС.
d. Само НС може да разреши пребиваването или преминаването на чужди войски през българска територия. Това изисква предварително съгласие на парламента.

3. Парламентът не е равнопоставен с останалите власти и това се основава върху факта, че НС е онзи елемент от разделянето на властите, който се формира от гражданите на всеки 4 години чрез преки избори. Парламентът избира правителството, което е най-висшия орган на изпълнителната власт. Какъв ще бъде съставът на изпълнителната власт, зависи от преценката на парламента според неговата представа. Този избор се прави от волята на мнозинството в българския парламент.

4. Чл. 85 от Конституцията гласи, че парламентът упражнява парламентарен контрол. Контролът е лост. Българският парламент има контролна функция по отношение на изпълнителната власт. Трябва да се спазват Конституцията и законите на страната. Трябва да се спазват решенията на самия парламент. Волята на парламента трябва да се спазва от изпълнителната власт. Парламентът контролира изпълнителната власт във всички сфери на нейната активност, а това включва и външната политика.
Как функционира този четвърти лост? Всеки народен представител може да постави въпрос към представителите на изпълнителната власт. За тези въпроси няма конституционни ограничения. И запитаните са длъжни да отговарят на поставения въпрос. Ако отговорът не е задоволителен, то тогава парламентът по силата на конституционния текст трябва да открие разисквания. В резултат от разискванията парламентът може да вземе решение по този въпрос. Парламентът не може да гласува недоверие на един министър, защото изпълнителната власт е колективен орган и отговорността е колективна – т.е. гласува се недоверие на правителството (кабинета).

5. Конституцията казва, че парламентът изпълнява законодателна власт, осъществява и упражнява парламентарен контрол. По силата на чл. 86 решенията на българския парламент са абсолютно задължителни за всички. Те имат юридическа сила, която е равна на силата на законите.

6. Правото на парламента да ратифицира и денонсира международни договори, които сключва Република България с други държави. Никой международен договор не може да влезе в сила без одобрението (ратификацията) на парламента. Според Конституцията НС трябва да ратифицира:
a. Международни договори, които имат политически или военен характер.
b. Ако международен договор се отнася до участието на Република България в международни организации.
c. Когато международен договор предвижда коригиране на границата на Република България.
d. Ако международен договор съдържа финансови задължения за държавата.
e. Ако международен договор предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове.
f. Ако международен договор се отнася до основните права на човека.
g. Ако международен договор се отнася до действието на закона или изисква мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение.
h. Ако самият договор изрично предвижда ратификация.
Ратификацията позволява на законодателната власт да се обезпечи по-голяма публичност и демократичен контрол. Тя е формата на контрол на законодателната власт, по отношение на юридическите задължения на страната.

Народното събрание е колективен орган, отразяващ многообразието на политическия живот в страната, тъй като народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ. В хода на обсъжданията в пленарната зала се сравняват и преценяват политически, икономически и социални интереси на различни формации. Там се следи никакъв частен интерес да не бъде неоснователно представен за всеобщ и налаган в противоречие с националните интереси.

Освен закони, Народното събрание приема и решения, декларации и обръщения по всички въпроси, които счете за релевантни без ограничение на предмета. Декларациите и обръщенията не са нормативни актове и не предвиждат възникване, изменение или прекратяване на права и задължения. В тях се прави преценка на обстановката, за политиката на България и се изразяват желанията и намеренията, от които да се ръководи външната политика.

Народното събрание се подпомага от избираната от него комисия по външната политика. Тя подготвя и предварително обсъжда проекти за актове, обработва информация. Тя поддържа близка връзка с МВнР. Предварително разглежда предложените за ратификация договори и дава своето необвързващо мнение на Народното събрание. Това позволява по-задълбочено и всестранно вникване в съдържанието на външнополитическите проблеми, поставени пред него. Комисията поддържа постоянен контакт с другите комисии поради комплексния характер на проблемите.

Международните връзки на Народното събрание се организират неговия председател, който представлява само него, но не и страната в международните отношения. Той не може сам да взима решения и да поема задължения, обвързваши страната. Председателят на Народното събрание може да приема чуждестранни политически и държавни дейци и дипломати, но тези срещи имат само протоколен характер. Председателят е политически и държавен деец, който, обаче, не изпълнява функции на орган в сферата на външната политика.