12. Състав, функции и компетентност на Съвета за сигурност. Основни процедурни правила на Съвета за сигурност.

Съветът за сигурност е най-важният постоянно действащ орган на ООН. Той носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Състои се от 15 членове – 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират за срок от две години, като местата им се разпределят както следва: 5 за Африка (3) и Азия (2), 2 за Латинска Америка, 2 за Западна Европа и Канада, Австралия и Нова Зеландия, и 1 за Източна Европа.

Правомощията на СС включват:
1. разглеждането на всеки спор или положение, който може да доведе до международно разногласие, за да се установи дали продължаването му може да заплаши мира и сигурността;
2. създаването на препоръки за процедурата за уреждане на подобен спор или положение;
3. разработването на планове за регулиране на въоръжението;
4. определяне наличието на заплаха, нарушаването на мира или акт на агресия и препоръчването на мерки, които трябва да бъдат взети;
5. препоръчването за приемане или изключване на членове на ООН, както и за условията, при които държавите могат да станат страни по СтМС;
6. препоръчване за назначаването на Генералния секретар;
7. избор, заедно с ОС, на съдиите в МСООН;
8. осъществяване в стратегически райони функциите на ООН по попечителството; и
9. представяне на годишни и специални доклади на ОС.

Решенията по процедурни въпроси в СС се вземат, ако за тях за гласували 9 от членовете му (а при избор на съдии в МС 8 гласа са достатъчни). По всички други въпроси се изисква мнозинство от 9 гласа, включителни съвпадащите гласове на петте постоянни членки на Съвета (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция), като въздържането от гласуване на някоя от тях не пречи на вземането на решение. Ако член на СС е страна по спор, който се разглежда в него, той е длъжен да се въздържи от гласуване.