12. Външнополитически механизъм на Република България. Принципи и основни характеристики.

Конституцията от 1991 г. – отразява принципите и постиженията на съвременния цивилизован свят. Отхвърля се моноцентризмът на властта в България. Въведен е принципът за разделение на властите (чл.8 от Конституцията) – законодателна, изпълнителна и съдебна. Отхвърлен е идеологическият постулат, който извеждаше ръководството на цялостната политика (включително външната политика) на държавата извън рамките на парламента и на самата държавна машина. Разделението на властите залегна в самото устройство на външнополитическия механизъм след 1991 г. (като се имат предвид естествено особеностите на този механизъм и споменатото по-горе разделение на властите по отношение на външната политика – двупартитно разделение – законодателна и изпълнителна власт).
България е парламентарна република – от този основен принцип се изхожда при построяването на външнополитическия механизъм. Парламентът изразява националните интереси и контролира външната политика да отговаря на тези интереси. Гражданите имат възможност да контролират състава на парламента на всеки 4 години. НС определя главните насоки на външната политика – то отговаря на въпроса каква трябва да бъде външната политика. Парламентът определя състава на изпълнителната власт и я контролира. Той не влиза в дипломатически отношения и не извършва изпълнителна активност. Той не може да подписва международни споразумения и договори, но контролира изпълнителната власт. Парламентът казва каква да бъде външната политика, но как тя ще се осъществява и какви средства и мерки ще се използват – това е от компетентността на изпълнителната власт. Българският парламент разполага с 6 лоста, чрез които той осъществява своите функции в сферата на външната политика и при контрола върху изпълнителната власт.
- Роля на парламента
- Роля на Министерския съвет
- Роля на МВнР
- Роля на Президента
- Роля на Конституционния съд