10. Значение и роля на силата във външнополитическите отношения.

Сила – стои в основата на всички политически отношения. Тя невидимо присъства при всички международни контакти и преговори.

Правото не само забранява употребата на сила, но санкционира по специален начин нейната употреба м/у суверенни субекти на световната политика.

Силата означава един субект да оказва влияние или натиск върху друг субект. Субектите на външната политика винаги се стремят не към силово равновесие, а към силово надмощие, особено когато се касае за противници или съперници. Целта е постигане на силов максимум, който да гарантира националните им интереси. Негативната страна е изграждането на свят, в който всички живеят в постоянен страх и готовност да прибягнат до сила.

Във външнополитическите отношения силата играе първостепенна роля. Средство на по-силния е да наложи интереса си с помощта на силата или като заплашва с употребата и. По-слабите партньори са принудени да поддържат добри отношения с по-силните и да се съобразяват с техните интереси. За тях по-силните са желани съюзници и са готови на отстъпки, за да спечелят покровителството им.

Не всички отношения на международната сцена са силови – не всички проблеми могат да бъдат решавани с помощта на силата, дори може да се каже, че преобладават отношенията, не базирани на силата. Илюзия е да се мисли, че външната политика и определящите я интереси трябва да се дефинират изключително с категорията на силата. Когато външната политика прибегне към сила /особено въоръжена/, тя неизбежно заплаща висока цена, ограничавайки другите средства за действие. Целта на всяка силова стратегия е да се постигне силовото превъзходство и победа над противника, но целта винаги се определя от външнополитическата стратегия. Затова без политиката, на която тя винаги остава средство, силата е безсмислена.

Взаимната връзка сила – външна политика действа в две посоки:
4. Силата трябва да съответства на външнополитическите намерения.
5. Всяка политика трябва да се съобразява със силовите средства, намиращи се на нейно разположение
Същото е при връзката цел-средство и средство-цел. Когато интересите на страните са противопоставени силата придобива съществено значение още в процеса на целеполагането и избора на решения.

Военният фактор – съществен елемент от силовите взаимоотношения. Националната сигурност не се изчерпва само с военната сила, способна да я защити. Сигурността на националната държава може да бъде защитавана или подронена с редица други способи. Търсейки мощно във военно отношение съюзници, някои правителства могат да заплатят с ценността, която искат да защитят – независимостта, сигурността и суверенитета на собствената им страна.

Ефективност на външнополитическата сила зависи от:
- географски дадености
- големина на естествените ресурси
- индустриален капацитет
- равнище на военна подготвеност
- численост и характеристики на населението
- съотношение със силата, която може да и бъде противопоставена

Съществен момент в сферата на военносиловите отношения представлява качеството и количеството на въоръженията – средства за въоръжаване и превъоръжаване, научно-технически прогрес. Появата на ядреното оръжие създава възможност за самоунищожение на човечеството, което още повече засилва ролята на външната политика като балансиращ и предпазващ фактор. Стратегията на взаимното сдържане, обаче, не само не охлажда конфронтацията, но я задълбочава. Въздържайки се от пряк конфликт, големите ядрени сили пренасочват вниманието си на регионално равнище, подклаждайки и извличайки дивиденти от локални конфликти.

Забрана да се употребява сила:
Договр за забрана на войната в международните отношения – 1928 г. Париж
Устав на ООН – 1945 г.