1. Политика и политически отношения. Вътрешна и външна политика. Взаимодействия. Външнополитически процес. Външнополитически курс.

Античността – терминът “политика” /гр. полис – град, държава/ - умението да се управлява полисът и действията по управлението.
Днес – терминът “политика” – дейност, водеща към осъзната и желана цел и съставляваща стратегия и тактика за нейното постигане.
Класически смисъл – терминът “политика” – дейност по придобиване, запазване и упражняване на държавна власт. Политическото отношение може да се състои в управленско въздействие спрямо другите, но и действие, противопоставящо се на чужди претенции за власт.

Власт – най-общ израз на публичната функция осъществявана в интерес на обществото като цяло. Отношения несвързани с държавната власт не могат да се отнесат към сферата на политиката.

Вътрешна политика
1. Осъществява се в границите на националната територия, държавен суверенитет и юрисдикция.
2. Субектите на вътрешната политика не винаги са равнопоставени.
3. Формира се вследствие на процеси, развиващи се във вътрешния живот.
4. Регулира се от националната правна система.

Външна политика
1. Пресича националните граници.
2. Субектите на външната политика са независими и равнопоставени един на друг, макар и не винаги да са правоспособни.
3. Формира се при процеса на взаимодействие на международната среда и потребностите на субектите.
4. Регулира се предимно от интернационалната правна система на МПП като само отделни нейни елементи се регулират от вътрешноправни норми.

Три основни теореми/теории за взаимодействие м/у вътрешно- и външнополитическите процеси:

1. Наличие на тясна връзка м/у вътрешна и външна политика – външнополитическите решения се формират вследствие на вътрешнополитически процеси.
2. Съответствие м/у вътрешна и външна политика – за опознаване и прогнозиране на едната са нужни задълбочени знания за другата.
3. При равни условия вътрешнополитическите съображения са с приоритет пред външнополитическите. Изключение – когато жизнените интереси на субекта са заплашени от външна опасност.

Външнополитически процес
- Набелязването на целите, интересите и средствата за тяхното постигане.
- Активностите и действията в отношенията с другите субекти. Може да се изразяват и чрез бездействие /волеизявление за отказ от активно действие/.

Външнополитически курс – изразява представата за общото направление на външната политика, насочено към постигане на определените цели. В основата стоят стратегически съображения.
У нас разработването на външнополитически курс е прерогатив на законодателната власт – НС, а осъществяването му - на изпълнителната – МС и по-специално МВнР.