9. Правна уредба на защитата на правата на човека м/у двете световни войни

I. Версайският договор от 1919г.
- мирният договор от 28 юни 1919г. м/у съюзните и обединените държави и Германия е най- важното и трайно съглашение, сключено в края на Първата световна война. С него са били приети мирните условия, основаващи се на 14-те положения, предложени от американския президент Уилсън.
→С част първа от договора (чл.1-26) се създава Обществото на народите. Другите части на договора са посветени на политически, правни, хуманитарни и икономически отношения.
→Част девета
- чл.297 и чл.304- посочените два текста са пример за международноправни норми, с които на отделната личност се предоставят определени права по МП. Съгласно чл.304 гражданите на съюзните държави имат право да сезират смесен арбитражен съд от свое име с искове за компенсации, предявявани към германската д-ва.
Двустранните договори след Първата световна война нямат задължителна сила за трети страни и не могат да се разглеждат като източници на МП, имащи задължителна сила за всички държави.
II. Устав на ОН (1919г)
- в него са включени норми за правото на малцинствата на свобода от дискриминация. Създаден е и един особен Комитет по проблемите на новите държави.
ОН гарантира международноправното задължение за изпълнение на договорите и декларациите за малцинствата (приети в периода след Първата световна война) от участниците в тези договори. В договорите се предвижда, че всеки член на ОН има право да информира Съвета за всяко нарушение на договор.
Установява се правото за подаване на петиция в защита на малцинство и се създава Комитет по въпросите на малцинствата от Съвета на ОН. Правото на петиция в Съвета е било предоставено на отделни лица или на асоциации, които действат от името на (малцинствата) малцинствена група. Всяко дело се е разглеждало от Комитет, в чийто състав влизали 3-ма от членовете на Съвета. Стандартите, на които трябвало да отговаря всяка петиция били уредени с резолюция на Съвета на ОН от 1923г.
Правото на индивида да отправи петиция против д-ва до Генералния секретар на ОН е равнозначно на процесуална правоспособност.