8. Възникване на международноправната защита на правата на човека. Доктрината за хуманитарната интервенция на Хуго Гроций

I. Обикновено МП се определя като система от правни норми, които уреждат отношенията м/у държавите. В миналото само държавите са имали права и задължения по МП, докато днес- международните организации, ЮЛ, а в определени случаи и от отделни индивиди.
Древният свят
*Гърция- редица институти на съвременното право водят до аналогии с античния свят. В древна Гърция, когато общината се е превръщала в д-ва, законите в д-вата са били приемани от законодателния й орган. Наред с това право възниква и естественото право, общо за всички държави, което право означава справедливост и изразява общите принципи, които съвпадат с висшите ценности и морала.
Древните гърци са установили и някои норми на обичайното право, които се прилагали м/у градовете-полиси – до неприкосновеността на личността на пратениците, право на убежище за лица, които търсели убежище в свети места, свобода на търговията и свещения характер на договорите, особено ако са сключени след извършване на религиозен ритуал. Съществувал и т.нар. институт на проксените: така били наричани гражданите на града, на които била предоставена защитата на интересите на жители от други градове.
*Древен Китай- в древен Китай (551-479г.пр.хр.) е бил създаден сборник от морални и правни норми, сходни със съвременните норми на МП. Най- голямо значение сред тях са имали нормите относно начина на посрещане на посланиците на суверена. Така например задържането, арестът или убийството на посланик, водещ преговори за мир, са били осъдителни.
*Древна Индия- според източниците на МП е действало м/у 4000-100г.пр.хр. в отношенията м/у вождовете на племената. В основата на МП, прилагано в тази д-ва, са били религиозните учения. МП е имало свещен характер. През 1367г. има данни за сключен договор м/у отделните султанати за хуманно отношение с военнопленниците и за запазване на живота на невъоръжените поданици на противната страна в случай на война.
Европейското средновековие. През Средновековието концепцията за естественото право като закон, който е по-висш от всички закони на позитивното право, и на който са били длъжни да се подчиняват всички управници, е получила още по- голямо разпространение в трудовете на политическите философи, най-вече – в трудовете на св.Тома Аквински. През тази епоха е било силно влиянието на римското право, но и на християнството също така. Дори римският папа е бил признат за субект на международното право.
Между първите автори със значителен принос в развитието на правото на народите е бил Виторио. Той застъпвал мнението, че принципът gentes in ius gentium няма друг смисъл освен общочовешки.
II. Бащата на МП- Хуго Гроций, и неговите съвременници са изложили в своите трудове безсмъртните принципи на МП, като са приели за основа метода на римските юристи. Разработената от Гроций теория на естественото право е била в определен смисъл вариант, основаващ се най- вече в/у съображенията на разума, на рационалната природа на хората като обществени същества и в тази форма му е било съдено да стане могъщ източник на вдъхновение за следващите поколения юристи.
Гроций е писал също така, че МП урежда отношенията не само м/у отделните държави, но и м/у д-вата и отделни индивиди и дори м/у гражданите на различни държави.